Решение № 2827 от 08.12.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2827 гр. Бургас, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20222120101449 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против И. Г. И. и е за установяване на дължимост от ответника на ищеца на суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас, а именно: 17 261,37 лева, представляваща главница за периода от 14.03.2018 г.

– 14.05.2025 г., дължима по договор за потребителски паричен кредит № *** сключен на 09.06.2015 г., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост преди образуване на заповедно производство по ч.гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС; 3 675,59 лева, представляваща лихва (обезщетение) за забава за периода от 15.03.2018 г. до 25.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2022 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът е цесионер на вземанията на „***“ ЕАД срещу ответника в качеството му на длъжник по договор за потребителски паричен кредит № ***/08.06.2015 г., като кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

В законоустановения срок постъпва отговор от ответника.

В съдебно заседание процесуален представител на ищцовото дружество не се явява. Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, депозира писмено становище, с което моли съда да уважи исковите претенции, като присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото 1 доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.06.2015 г. между „***“ ЕАД, в качеството на заемодател и И. Г.

И., в качеството на заемател, е сключен договор за паричен заем № *** (за краткост Договора). Размерът на използвания шрифт в Договора е 11,5 пункта, което отговаря на 4,06 мм.

Чистата стойност на кредита е 20 000 лева, като потребителят дължи такса за разглеждане на кредита от 1000 лева. И. дължи и месечна застраховка със застрахователна премия от 7,51 лева. Сумата по кредита е усвоена чрез превод по сметката на клиента.

Ответникът подписва декларация за приемане на застраховането по застрахователни програми „Кредитна протекция Плюс“, както и подписва Общи условия за застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс“ на кредитополучателите на банкови кредити. Издаден е и сертификат за застраховка „Кредитна Протекция Плюс“, пакет „А“ с № ***/09.06.2015 г., с който се удостоверява, че „***“ и „***“ се съгласяват срещу заплащане на застрахователна премия да застраховат кредитополучателя И. срещу изпадането й в невъзможност да обслужва кредита поради изчерпателно посочени рискове за срока на Договора. Ползващо лице по застраховката е кредитора „***“ ЕАД.

Съгласно чл.6, ал.1 от Общите условия към Договора (за краткост ОУ) месечният размер на възнаградителната лихва е плаващ и се формира от сбора на тримесечния SOFIBOR, плюс фиксирана надбавка от 7,42 %.

Лихвата се начислява от датата на отпускане на кредита, като страните договарят към датата на подписване на Договора годишен лихвен процент от 7,99 %.

Общата сума, която И. се задължава да върне при сключване на Договора, е 31 449,82 лева, която е платима на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 262,08 лева, без последната вноска, която е изравнителна и е в размер на 262,30 лева. Първата погасителна вноска е дължима на 14.06.2015 г., а последната е с падеж на 14.05.2025 г. Размерът на всяка месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата на отпуснатия кредит и договорната лихва върху нея към момента на предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответната част от застрахователната премия – чл.3, ал.2 от ОУ.

Съгласно чл.12, ал.1 от ОУ при забава в плащанията на дължимите суми, кредитополучателят дължи на кредитора освен всички просрочени и неизплатени месечни суми и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На това основание е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 3 675,59 лева за периода от 15.03.2018 г. до подаване на заявление в съда за издаване на заповед за изпълнение.

На основание чл.12, ал.2, б.“а“ от ОУ при неплащане на две последователни погасителни вноски, при условие че просрочените вноски не бъдат погасени в двуседмичен срок, считано от датата на падежа на втората 2 пропусната вноска, кредиторът има право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем.

На 20.06.2018 г. е сключен индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение № 1 от същата дата, сключен на основание чл.2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г., които договори са със страни „***“ ЕАД (цедент) и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД (цесионер), по силата на който вземането на цедента по Договора е прехвърлено на цесионера, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви, такси, комисиони и други разноски, което вземане е индивидуализирано в Приложение № 1/20.06.2018 г. към договора за цесия. От него е видно, че към същата дата задълженията на И. към цедента са в размер на 18 562,10 лева, от които главница 17 261,37 лева и лихви 1 300,73 лева.

Според чл.4.3 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г. цесионерът се задължава от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомление за извършената цесия, за което ищцовото дружество е изрично упълномощено. По делото е представено съобщение, което изхожда от ищцовото дружество, но действащо като пълномощник на „***“ ЕАД, съдържащо информация за цесията и което е получено лично от длъжника на 07.08.2018 г. Съобщението е доставено от куриерска фирма „Лео Експрес“ и макар и некоректно попълнено, от него става ясно, че „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, в качеството на кредитор по Договора, обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от 07.08.2018 г.

На 29.11.2021 г. е входирано в БРС заявление от ищеца за издаване на заповед за изпълнение срещу И., по което е образувано ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на съда. На 01.12.2021 г. съдът издава заповед за изпълнение № ***, с която разпорежда длъжникът (ответник в настоящото дело) да заплати на дружеството следните суми: 17 261,37 лева – главница, представляваща задължение по Договора (погрешно е посочена датата на сключването му) и сумата от 3675,59 лева, представляваща лихва (обезщетение) за забава за периода от 15.03.2018 г. до 25.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2021 г. до изплащане на вземането. Тъй като длъжникът е депозирала писмено възражение против заповедта за изпълнение, кредиторът предявява искова молба за установяване на вземанията си пред БРС, по която е образувано настоящото производство.

Според заключението на вещото лице по съдебно-икономическа експертиза, към датата на цесията (20.06.2018 г.) от длъжника са платени суми в общ размер от 7 673,62 лв., които са отнесени за погасяване на: възнаградителна лихва в размер на 3 709,60 лв. по вноски с дати на падеж 14.06.2015 г. – 14.11.2017 г., главница в размер на 3 738,63 лв. по вноски с дати на падеж 14.06.2015 г. – 14.10.2017 г., застраховки в размер на 187,75 лв. по вноски с дати на падеж 14.06.2015 г. – 14.06.2017 г., лихви за просрочие в размер на 37,64 лв. до 21.03.2018 г. След датата на цесията по сметка на ищеца са извършени плащания от страна на ответника на суми в общ размер 3 от 1 978 лв. за периода от 16.08.2018 г. до 28.02.2020 г. Видно от разписките за платени суми ответникът не посочва кое задължение погасяване с всяко едно плащане. Платените суми в този период са отнесени за погасяване на: възнаградителна лихва в размер на 1 274,75 лв., лихва за забава до 20.06.2018 г. в размер на 25,98 лв. и лихва за забава след 20.06.2018 г. в размер на 677,27 лв. Към датата на изготвяне на заключението неизплатената главница (редовна и просрочена) възлиза на 17 261,37 лв.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица по съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Ищецът предявява в условията на обективно кумулативно съединяване два установителни иска с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ответникът въвежда в процеса (заявено надлежно в срока за отговор) правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност на част от вземанията.

По главния иск:

Според чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В този смисъл Договорът попада под уредбата на ЗПК.

Съгласно чл. 10 от ЗПК този вид договор се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Според чл.11 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа изчерпателно изброени клаузи, сред които са: т.10 – годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

Според Решение по дело С-42/15 от 09.11.16 г. на съда на ЕС в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Държавата членка не трябва да предвижда такова изискване в националната си правна уредба. При все това, в погасителния план към Договора ясно е отразено какви задължения се включват във всяка погасителна вноска и каква част от вноската е предназначена за погасяването на главницата, респективно как намалява размера на главницата след плащане 4 на всяка една вноска.

ЗПК не съдържа изискване в Договора да се посочва размерът на уговорената възнаградителна лихва за кредитора като сума. Според разпоредбата на пар.1, т.4 от ДР на ЗПК „лихвен процент по кредита“ е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Ето защо лихвеният процент по Договора от 7,99 % е на годишна основа и представлява възнаграждение за кредитора. В случая той е уговорен като плаващ и както бе посочено по-горе, в Договора е уговорена и методиката за неговото изчисляване.

Понятието „погасителен план“ по смисъла на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК не е равнозначно на погасителен план – неразделна част от Договора при неговото сключване със съдържание, изискуемо съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, а е форма на едностранно изявление на кредитора – извлечение по сметка, дължимо от него по искане на кредитополучателя по време на изпълнението на договора, т. е. след неговото сключване. Погасителният план е част от Договора и съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, каквото е законовото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК .

По възражението за недействителност на Договора поради нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК по отношение на шрифта:

Българският законодател предвижда допълнително изискване към договора за потребителски кредит – всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, като по този начин въвежда изискване, различно от предвиденото в Директива 2008/48/ЕО, която съдържа хармонизирани разпоредби в тази област. Ето защо, разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК , в частта й относно изискването всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, не следва да бъде прилагана от националния съд, доколкото не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО.