Решение № 134 от 30.03.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Червен бряг, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. .ев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. .ев Гражданско дело №

20254440101256 по описа за 2025 година на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ В Районен съд - Червен бряг е постъпила искова молба от Й. В. М., с ЕГН ********** от с.

Горник, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ******, против Прокуратура на Република България за обезщетение на неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

В молбата се твърди, че в Районна прокуратура - Плевен, било образувано досъдебно производство № 8041/23г. по описа на прокуратурата, ЗM № 377/23г. по описа на РУ МВР-Червен бряг, за това че на 06.12.2023г. около 10:30 ч. пред сградата на Районен съд – Червен бряг М. се заканил на Н. Й.ова Г. с думите: „Ще ви .................................!" и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й - престъпление по чл.144, ал.3 НК. С Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 09.02.2024г. прокурор от РП-Плевен прекратил производството поради липса на доказателства за извършено престъпление. Това постановление било обжалвано от Н. Г., като същото било оставено в сила от Районен съд - Червен бряг по ЧНД №57/2024г. по описа на съда. Определение № 30/18.03.2024г. по горепосоченото ЧНД № 57/2024г. влязло в сила на 10.06.2024г. Така според жалбоподателя наказателното производство продължило до 10.06.2024г.

Жалбоподателят твърди още, че от така предприетото досъдебно производство претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство, безпокойство, срам, стрес, тревожност и притеснения от евентуални наказателно - правни последици спрямо него. Воденото срещу него досъдебно производство станало достояние на социалния му кръг от приятели, близки, роднини, колеги и др. Особено обезпокоително и стресиращо за Й. В. М. било, че същия сам отглежда децата 1 си и евентуално наказание, предвидено в чл.144, ал.3 от НК би могло сериозно да злепостави грижите към децата му и да ги лиши от доходи, грижа и обезпечаване на нуждите им. Следствие на това, М. заживял в постоянно опасение от евентуално наказание, макар същия да не е извършил вмененото му по образувано досъдебно производство престъпление.

Моли съд да постанови решение, с което да: Осъди Прокуратура на Република България да заплати на Й. В. М., с ЕГН ********** от с. Горник, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ****** сумата от 511,29 евро (1000,00 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, резултат от водено срещу него наказателно производство, което е прекратено поради липса на извършено престъпление, ведно с дължимата се лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство до окончателното й изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът - Прокуратура на РБ, чрез прокурор от РП Плевен, депозира писмен отговор, в който ангажира становище, че предявения иск е неоснователен и недоказан. Сочи, че по досъдебното производство няма привлечено в качеството на обвиняем лице, същото не е било образувано срещу конкретен извършител, а за разследване на конкретно престъпление по НК. Обосновава тезата си за неоснователност на исковата молба с това, че привличането на обвиняем съгласно предвиденият в НПК ред е първият момент, от който държавата чрез своите компетентни органи възбужда наказателно преследване срещу конкретно лице за конкретно деяние и това лице официално научава, че е обект на преследване. Като от този момент спрямо него могат да се вземат ограничителни и принудителни мерки, които в съвкупност с предявеното обвинение биха могли да причинят морални страдания. Представителят на Прокуратура на Република България, счита че нямало налице доказателства, че ищецът е търпял неимуществени вреди, както и връзката им с наказателното производство. Така счита претенцията на ищеца за недоказана по основание и размер.

В заключение, М. - прокурор в Районна прокуратура - Плевен твърди, че претендирания размер на обезщетението е завишен и несъответен на твърдените вреди, които не нахвърлят житейски обичайните в подобни случаи. Липсват ангажирани доказателства за настъпили трайни вреди върху физическото и психично здраве на ищеца, както и върху професионалната му реализация в резултат на процесното ДП. Ищецът не е привличан в качеството на обвиняем и спрямо него не са налагани мерки за процесуална принуда. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокатски хонорар, който не следва да превишава минималните размери, определени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на предявения иск: Един от основополагащите принципи за функционирането на държавата, намерил израз в чл.7 от Конституцията на Република България /РБ/, е този за отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Конституцията на РБ изрично предвижда, че отговорността в този случай е на държавата, а не на отделните нейни органи. Със ЗОДОВ се урежда въпросът срещу кой държавен орган - юридическо лице, се предявява искът, а не кой е длъжник по материалното 2 правоотношение. Според разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ, държавата отговаря за причинените вреди, тоест тя е длъжник, а според изричната разпоредба чл.7 от ЗОДОВ ответник по делото е орган по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, процесуален субституент на държавата. При иск по чл.2 от ЗОДОВ, Прокуратурата на РБ е легитимираният процесуален субституент на държавата във всички случаи, за които не е посочен изрично друг орган, както е разяснено с приемането на ТР № 5/2015 г. по т.д №5/2013 г. на ОСГК на ВКС.

При това положение предявяването на иска срещу Прокуратурата на РБ е допустим и същия следва да се разгледа по същество.

По основателността на предявения иск: Безспорно по делото е, че Досъдебното производство е образувано при условията на чл.212, ал.2 от НПК и се провело за това, че на 06.12.2023г. около 10:30ч. пред сградата на РС-Червен бряг деецът се заканил на Н. Й.ова Г. с убийство е думите „Ще ви .................................!" и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й - престъпление по чл. 144, ал.3 от НК.

В хода на проведеното разследване била установена следната фактическа обстановка:

Н. Г. живеела на семейни начала с Б. И. в с. Радомирци, обл. Плевен, като от съжителството им на 28.01.2022г. се родил малолетния А.. Г. имала още две деца - Й. В. и В. В.а от първия й съпруг - Й. М., с когото се разделили през 2019г. Още същата година Н. Г. и Б. И. заминали в Република Чехия, а Й. М. завел дело в Районен съд град Червен бряг за родителските права върху децата Й. В. и В. В.а. Във връзка с това било образуване дело в Районен съд – Червен бряг и Г. била осъдена да плаща месечна издръжка в размер на 200 лева за всяко от децата. Във времето, от страна на М. били завеждани няколко други дела за изменение на размера на определената от съда издръжка. В тази връзка, на 06.12.2023г. от 10.00 часа се провело съдебно заседание, като в залата в Районен съд – Червен бряг присъствали Н. Г., Й. М. и сина им Й. В.. След приключване на заседанието, тримата излезли от залата, като М. и Г. взаимно си разменили реплики. С оглед предотвратяване възникването на конфликт, съдебната охрана помолил М. да излезе извън сградата, което било сторено от М. и сина му. Отпред в двора бил Б. И. с баща си А. А., като минавайки покрай тях М. казал на И., че не е случил на жена, след което се качил в лекия си автомобил и потеглил.

Впоследствие Н. Г. също си тръгнала, като се качила в лек автомобил, управляван от съжителят й Б.

И., в който били и А. А. и М. М., който гледал бебето й. И. потеглил в посока към ж.п. гарата на град Червен бряг, като малко след това бил засечен от автомобила на М., като и двамата водачи спрели автомобилите си непосредствено до казиното, намиращо се в посока ж.п. гарата на град Червен бряг. Н. Г. излязла от моторното превозно средство и се насочила към бившия си съпруг, тъй като възприела, че същият отправя ругатни по техен адрес и искала да се изяснят.

Приближавайки към автомобила на Й. М., Г. чула, как той й казва "Ще ви .................................!", държейки в ръката си предмет, наподобяващ оръжие. Уплашена от действията му, тя се върнала обратно при И., като за случилото се от А. А. бил подаден сигнал на тел.112.

По случая било образувано и проведено наказателно производство за престъпление по чл.

144 ал. 3 от НК. По делото не били привлечени лица в качеството на обвиняеми. Проведени били съотвените ОИМ с оглед установяване на свидетели на инкриминираното деяние или камери за видео-наблюдение, като такива не били установени.

3

В хода на проведеното разследване в качеството на свидетели били разпитани лицата Н.

Й.ова Г., Б. А.в И., М. М. М., А. И. А., И. В. М., Й. Й.ов В. и Е. Н. Б..

По делото била назначена и изготвена фоноскопна експертиза на предоставения от РЦ 112Монтана за изследване 1 брой оптичен носител.

Била изготвена и съдебно-психиатрична експертиза, от което се установило, че Н. Й.ова Г. е емоционално нестабилна личност, граничен (borderline) тип (F 60.31, МКБ-10). Нямало данни за паметови и интелектуални нарушения, които обективно да възпрепятстват способността й за фиксиране, съхранение и възпроизвеждане на информация от значението на делото. Н. Г. е могла правилно да възприема на 06.12.2023г., запаметява и понастоящем да възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина по делото, може да дава достоверни показания. По време на инкриминираното деяние и последващите часове, психичното състояние на Г., според наблюдаващия прокурор не могло да бъде отнесено към остра стресова реакция. Така от медицинска гледна точка не могло да се подкрепи хипотезата, че отправената закана с убийство на 06.12.2023г. е възбудила у Н. Г. основателен страх от осъществяването й.

При така установеното, наблюдаващия прокурор е счел, че предвид личните отношения между Н. Г. и Й. М., възникналите конфликти помежду им и механизма на развитието на отношенията им впоследствие, не били налице достатъчно доказателства за извършено спрямо Г. деяние по чл. 144, ал. 3 от НК.

На 09.02.2024 г. било издадено Постановление за прекратяване на досъдебно производство от РП Плевен. На основание на основание чл.199, чл.243, ал.1 т.1 във вр. с чл.24, ал. 1 т. 1 от НПК наблюдаващия прокурор прекратил Досъдебно производство № 8041/2023 година но описа на Районна прокуратура град Плевен, ЗМ № 377/2023 година по описа на РУ на МВР град Червен бряг, образувано за престъпление по чл. 144, ал. 3 от Наказателния кодекс.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ е регламентирана отговорността на държавата за причинени на гражданите вреди от незаконни действия на правозащитните органи. Тази отговорност е обективна и възниква при наличие на сочените в закона предпоставки. Както се установи в настоящия случай наказателното производство е било прекратено поради това, че не са налице достатъчно доказателства, за осъществен състав на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК.

Поради това са налице предпоставките по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника.

В чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ са предвидени хипотези на отговорност на държавата за вреди при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради неизвършване на деянието от лицето или извършеното деяние не съставлява престъпление /защото липсва някой от елементите от обективна и субективна страна на фактическия му състав/. Досъдебно производство се образува при наличие на предвидени в НПК предпоставки /чл.207, ал.1 от НПК/ - законен повод и наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер - с постановление на прокурор по чл.212, ал.1 4 от НПК или със съставяне на протокол за първото действие по разследването в случаите по чл.212, ал.2 от НПК /при неотложни следствени действия/ или в случаите на бързо производство по чл.356, ал.3 от НПК. При различните начини за поставяне началото на наказателното производство са предвидени и различни правила за привличане на лице като обвиняем: при образуване на ДП по чл.212, ал.2 от НПК разследващият орган може да привлече лицето и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него - чл.219, ал.2 от НПК; при образуването на бързо производство лицето се счита за обвиняем от момента на съставяне на акта за първото действие по разследването срещу него - чл.356, ал.4 от НПК; при образуване на ДП по чл.212, ал.1 от НПК се пристъпва към привличане с постановление на разследващия орган, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на лице в извършване на престъпление.