Решение № 1539 от 02.11.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 3385/2021
- Вид
- Решение № 1539
- Подписан
- 02.11.2021
- В сила
- 23.11.2021
- Състав
- Галя Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13, ал.4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 143 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1539 гр. Варна, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20213110103385 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД , ЕИК 203508899 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” № 146, сграда А, Бизнес център България срещу ПЛ. ХР. ИЛ., ЕГН ********** с постоянен адрес *** за признаване за установено между страните, че в полза на ищеца съществува вземане за сумите, както следва: 1276,83лева, представляваща платена от заявителя главница по договор за кредит с № 850404 от 30.03.2017г., сключен между длъжника и „Кредисимо” ЕАД, обезпечен чрез договор за предоставяне на поръчителство от 30.03.2017г. сключен между длъжника и заявителя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 27.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
327,89лева, платена от заявителя договорна лихва за периода 01.07.2017г. до 31.07.2017г.;
755,62лева, платено от заявителя обезщетение за забава за периода 01.08.2017г. до 03.08.2020г.; 305,55лева, представляваща дължимо възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство от 30.03.2017г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4518/28.08.2020г. по ч.гр.д. № 10436/2020г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 30.03.2017г. между „Кредисимо” ЕАД и ответника е сключен договор за кредит № 850404.
Процедурата по сключване на договора е отпочната с попълване на заявление за отпускане кредит от разстояние на интернет страницата на дружеството www.credissimo.bg, където в зададени полета ответникът е попълнил личните си данни и е посочил желания размер на кредита, срок на договора, желания кредитен продукт- „Credissimo до заплата“ и начин на усвояване. При сключване на договора се сочи, че на ответника е изпратен автоматично договора, ведно с приложение № 1 към него, ОУ и Стандартен европейски формуляр. Наред с това, на сайта на кредитната институция е налична цялата необходима преддоговорна информация за желания кредит, предоставена на ясен и четим вид на български език при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. На разположение на ответника е бил 1 и проект на договора и приложенията му, с посочени в него дължимите суми- заявен размер на главницата и размер на револвиращата лихва. След запознаване с всички условия на кредита, ответникът е въвел команда „декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен е- мейл, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и договора.“ С това си действие се сочи, че ответникът е заявил съгласие с договора, СЕФ и ОУ и се счита, че същият е подписан. Твърди, че договорът е сключен в съответствие с изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. По силата на договора, кредитната институция е предоставила на ответника сумата от 1500лева, срещу задължение на ответника за връщането й, ведно с договорна лихва на 16 погасителни вноски, всяка от които в размер на 123,44лева. Последната погасителна вноска е с падеж 31.07.2018г. Съгласно приложение № 1 неразделна част от договора, договорният лихвен процент е 41,24%. При допусната забава в плащанията дължима била лихва за забава в размер на законната такава. Усвояването на отпуснатата в заем сума се сочи, че е извършено чрез рефинансиране на предходно задължение към Кредисимо в размер на 1233,22лева, а остатъкът е усвоен на каса чрез Изи пей. При сключване на договора ответникът е избрал да обезпечи изпълнението на задължението си по него, като осигури поръчителство от трето одобрено от кредитодателя юридическо лице.
Имал е възможност да избере и необезпечен кредит, респ. да предостави банкова гаранция като обезпечение. С оглед направения избор, ищецът му е предоставил проект за договор за предоставяне на поръчителство, съдържащ договорените условия и дължимото се за това възнаграждение. След като се съгласил в условията му, на 30.03.2017г. между ищеца и ответника е бил сключен, чрез размяна на електронни волеизявления при спазване ЗЕДЕДУ, договор за предоставяне на поръчителство чрез индивидуално генериран код за достъп изпратен на посочения от ответника мобилен номер. Въз основа на този договор, ищецът се е съгласил да сключи с кредитодателя договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който да отговаря солидарно с ответника за изпълнение на всичките му задължения по договора. За тази услуга, ответникът се е съгласил да плаща на ищеца месечно възнаграждение от 107,35лева. Твърди, че въпреки че кредитодателят може да администрира плащанията от клиента към ищеца, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, в случай че платената от кредитополучателя сума не е достатъчна да погаси изискуеми задължения към кредитодателя и ищеца, приоритетно се погасяват задълженията към ищеца. Поради неизпълнение задълженията на ответника по договора за кредит, на 05.08.2020г. кредиторът е изпратил искане до ищеца за извършване плащане по договора за поръчителство. В изпълнение задължението си, на 10.08.2020г. ищецът извършил плащане към Кредисимо ЕАД на процесните суми и на същата дата уведомил ответника за извършеното плащане. За събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК връчена при условията на чл. 47 ГПК, с което обосновава и правния си интерес от търсената защита. Молбата е за уважаване на исковата претенция.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба.
Ответникът редовно уведомен, не се е явил и не се е представлявал.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасено от ответника 2 задължение по договор за кредит № 850404 от 30.03.2017г., сключен с „Кредисимо” ЕАД , задължението, по който е било изпълнено от ищеца, в изпълнение на сключен между него и ответника договор за предоставяне на поръчителство от 30.03.2017г. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 10436/2020г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК.
По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 10436/2020г. по описа на ВРС, от което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на настоящата искова претенция. Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл.
422 ГПК.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валидно сключен договор за кредит № 850404 от 30.03.2017г. между „Кредисимо” ЕАД и ответника, по който кредитодателят е предоставил сума пари и нейния размер, срещу задължение за връщане до определен срок; усвояване сумата от ответника; изпълнение на задълженията на кредитодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба; падеж на задължението и размер на обезщетението за забава; валидно сключен договор за предоставяне на поръчителство от 30.03.2017г. с ищеца и договор за поръчителство сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД; наличие на уговорка за дължимост на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство; изпълнение на задълженията на ответника по договора за кредит от поръчителя; размер на претенциите.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното: На 30.03.2017г. ответникът е отправил до „Кредисимо“ АД заявление за отпускане на заем в размер на 1500лева при параметри- 16 на брой вноски, всяка в размер на 230,79лева, първата с падеж 30.04.2017г. и начин на усвояване- чрез Изипей, със забележка, че сумата от 1233,22лева ще послужи за рефинансиране на кредит № 766147, а сумата от 266,78лева следва да се получи в брой от клиента. На ответника са били изпратени Стандартен европейски формуляр, ОУ за предоставяне на кредити и друга договорна информация относно последиците в случай на неизпълнение задълженията му по договора. На 30.03.2017г между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № 850404. С подписването му, ответникът е декларирал: че е получил и е запознат със съдържанието на предоставените му ОУ и ги приема; че му е предоставена необходимата преддоговорна и договорна информация за кредита; че е уведомен за последиците от забава на плащане на дължимите погасителни вноски, уредени в ОУ, вкл. следващите се такива по закон /чл.14/. В приложение №1 към договора е уговорено, че общият размер на предоставения кредит е 1500лева, срокът на връщане на сумата е 16месеца, разсрочено на 16вноски всяка от по 123,44лева, при 41,24% лихвен процент и 50% ГПР, като общо размерът на всички плащания е 1975,04лева. В т.10 е обективиран и изготвен погасителен план. Съгласно чл. 4 от договора, ако кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения вид обезпечение- да предостави банкова гаранция в срок от 10дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице в срок до 48часа от подаване на заявлението. В този случай, срокът за одобрение на заявлението е 24часа от предоставянето му, като към отношенията между страните по 3 договора се прилагат съответните разпоредби на ОУ относно обезпечението. Съгласно ал. 2 на чл. 4 непредставянето на съответното обезпечение в срока, ще се счита, че заявлението не е одобрено и договорът не поражда действие, а в ал. 3 е разписано, че при заявяване на кредит без обезпечение, срокът за одобрение е 14дни от подаване на заявлението. Съгласно чл. 5 усвояването на отпуснатия заем се извършва по посочения в заявлението начин. На 30.03.2017г. между ищеца, като поръчител и ответника, като потребител е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по повод сключения с Кредисимо договор за потребителски кредит. По силата на договора, поръчителят се е задължил да сключи с Кредисимо договор за поръчителство, съгласно който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всичките му задължения по договора за кредит, както и за последиците от неизпълнение на задълженията на потребителя до пълното им погасяване /чл.2/. Съгласно чл.1, ал.2 и чл. 4, ал.1 за така поетите от поръчителя задължения и за тяхното изпълнение, потребителят дължи възнаграждение. В чл. 4, ал. 2 е уговорено, че ако поръчителят изпълни задължения на потребителя, поръчителят има право да иска тяхното възстановяване от потребителя, законна лихва от датата на плащането им на Кредисимо до тяхното възстановяване, както и на разноски, които е направил, след като е уведомил потребителя за постъпилото до него искане от Кредисимо за извършване на плащане. Дължимото се възнаграждение на поръчителя се определя в размер и при условия разписани в приложение № 1 към договора /чл. 8, ал. 1 /. Съгласно това приложение, дължимото се възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е в размер на 107,35лева на месец за периода на действие на договора за кредит и е дължимо на датата на падеж на съответното плащане по договора за кредит съгласно погасителния план.
Разпечатката съдържа 22 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca6f58ce-4890-4c25-a95d-7378a7f14deb