Решение № 539 от 24.04.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. Бургас, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100500184 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на В. Б. Я. и Б.

В. Я. – ответници в първоинстанционното производство, срещу Решение №260041/21.10.22г., постановено по гр.д.№590/2020 г. по описа на Районен съд Несебър, с което:

- е признато за установено по отношение на ответниците Л. Б. Я., Т. Г. В. и Б. В.

Я., че Х. Т. Я. е собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, с административен адрес ***, с площ 221 кв.м., съставляваща реална част, с площ 221 кв.м. от УПИ II-203 в кв.14, по плана на гр.Несебър, целият урегулиран от 364 кв.м.;

- отменен е нотариален акт за собственост на основание давностно владение №12, том I, рег.№228, дело №11/17г. на нотариус Л.Чуткина, с който В. Т. Я. и Л. Б. Я. са признати за собственици на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, с административен адрес ***, с площ 221 кв.м., - имот пл.№I-203 в кв.14, по плана на гр.Несебър;

- е разпределена отговорността за разноските.

Въззивниците считат, че обжалваното решение е необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, а изводите на съда противоречат на събраните доказателства. Считат, че съдът механично е приложил трайно установената съдебна практика, според която сънаследникът следва да манифестира пред останалите сънаследници промяната в намерението си на държател в такова на владелец на общата вещ. С позоваване на съдебна практика и при обсъждане показанията на свидетелите, въззивниците обосновават тезата си, че общият наследодател е предоставил на своите двама синове по един отделен имот и всеки от тях е установил своя фактическа власт върху предоставения имот, реализирал е строителство – на калкан и е оградил имота си. Спрямо съседите и приятелите двата имота са били афиширани и възприемани като еднолична собственост на всеки от братята, без противопоставяне един спрямо друг на упражняваното владение. Обосновават тезата си, че не са били налице пречки по см. на чл.200 ЗУТ за 1 придобиване на реални части от УПИ, доколкото всяка от двете части е получила самостоятелен идентификатор и е нанесена в кадастралната карта през 2006г. С оглед статута на територията, в която попада поземления имот – групова недвижима културна ценност „Археологически резерват и историческо селище – архитектурно строителна и урбанизирана културна ценност „Старинен град Несебър“, неприложими са нормите на чл.19, ал.1 ЗУТ за минимално лице и повърхнина; приложима е нормата на чл.19, ал.7 ЗУТ.

Според въззивниците, неправилно и незаконосъобразно съдът е уважил предявените искове и не е уважил направеното от тях възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, установена от разпита на свидетелите.

Въззиваемия – ищец Х. Т. Я., чрез адв.Иванова представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. Оспорва оплакванията на въззивниците, досежно изводите на съда по въпроса за упражняваното владение върху имота. Излага подробно хронологията относно придобиване правото на собственост от Т. Я. по реда на ЗССНБ, по наследство от синовете му Х. Я. и В. Я. – при квоти по ½ ид.ч. за всеки; учредяване на суперфиция и изграждане на жилищна сграда, по отношение на която е извършена съдебна делба през 1993г. При тази делба на всеки от съделителите – братя, е поставена в дял ½ ид.ч. от дворното място, но не е извършена реална делба на същия. Съсобствениците са сключили на 29.12.1993г. нотариално заверен договор за разпределение на ползването на дворното място. Поради това въззиваемият намира, че той и наследниците на починалия в хода на делото негов брат, са съсобственици на ½ ид.ч. от имота, поради което считат, че съдебната практика, на която се позовават въззивниците, е неотносима към фактите по настоящото дело.

С позоваване и цитиране на извършената СТЕ въззиваемият излага подробни съображения, че при нанасяне в кадастъра на два отделни имота е допусната фактическа грешка в кадастралната карта, като един имот е нанесен като два отделни, като е взето предвид фактическото ползване съобразно договора за разпределение на ползването. Оспорва твърдението на ответниците за придобиване по давност на реална част от имота и извършения нотариален акт за собственост на това основание и последвалата транслативна сделка в полза на В. Б. Я.. Посочва съдебна практика и излага аргументи за недопустемостта за придобиване право на собственост върху реална част предвид изискванията на закона – чл.19 ЗУТ за минимални размери – площ и лице, каквито процесният имот няма.

С позоваване на спогодбата за извършване на делба, суперфицията и договора за разпределяне ползването на дворното място, въззиваемият обосновава твърдението си, че двамата братя са били със съзнание, че дворното място е съсобствено между тях при квоти по ½ ид.ч., а само ползването на същото е разпределено и така е упражнявано държане на всеки от тях и никой не е придобил по давностно владение поставената за ползване част.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК., от лица, за които съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди твърденията на страните, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, в т.ч. и извършената от в.л. Драганова и приета съдебно – техническа експертиза, намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, към които препраща на осн. чл.272 ГПК. Съдът е установил, че страните са наследници на Т. Т.

Я., поч. на 02.11.1968г. и Д. В. Я., поч. на 07.06.1995г. Ищецът Х. Т. Я. е техен син, а ответниците са наследници на другия им син и първоначален ответник – В. Т. Я.. С нотариален акт №81/1942г., наследодателят е признат за собственик на основание ЗССНБ на дворно място, находящо се в ***, с площ 396 кв.м. Към този момент е действал първият кадастрален и регулационен план на гр.Несебър от 1920 – 22г., който не се съхранява в Общината. Следващият кадастрален и регулационен план на гр.Несебър е от 1959г. и в него за имота на Т. Я. са отредени два парцела в кв.13 – пар. ІV-350, в североизточната част на който е изградена едноетажна паянтова сграда, а в западната – обор; и пар.V-350 – празен, с нанесено петно за бъдещо строителство. Част от пар.ІV, в т.ч. и с построената паянтова сграда, е придадена за улица, както и част от запад – към пар.ІІІ. Данни за прилагане на плана не са открити. Съдът е установил, че с договор за суперфиция, сключен с нотариален акт №52/1960г., наследодателят Т. Я. учредява в полза на синовете си Х. и В., право на строеж върху двата посочени парцела, като в нотариалния акт е посочена общата площ на двата парцела – 396 кв.м., съгласно нотариалния акт по реда на ЗССНБ.

С помощта на извършената СТЕ, Несебърският районен съд е установил, че в следващия кадастрален и регулационен план на гр.Несебър от 1965г., за имот 350 е отреден 2 един парцел - пар.ІІІ – 350 в нов кв.14. По този план северната улично – регулационна линия съвпада с тази по плана от 1959г., но с нея отново се отнема място за улица; отнема се и от изток; придава се част и към пар. ІІ. В този план на мястото на старата паянтова сграда е нанесена нова, масивна, с други очертания. Данни за прилагане на плана не са открити. В следващия кадастрален и регулационен план на гр.Несебър от 1981г., гореописаният имот е обозначен с пл.№203 и за него е отреден пар.ІІ в кв.14. С него се запазват границите от запад, юг и север, а от изток границата се изменя, съобразно източната граница на новопостроената двуетажна жилищна сграда. Площта на имота се редуцира на 364.45 кв.м.

От протокол от 28.07.1993г., по гр.д.№410/93г., НРС е установил, че между братята Х. и В. Я., майка им Д. Я. и съпругата на Х. – С., е извършена съдебна делба на изградената в имота сграда. Несебърският районен съд е одобрил сключената между страните спогодба, по силата на която в дял на Х. и С. Я. е поставен североизточния близнак, както и ½ идеална част от дворното място; в дял на В. Я. е поставен северозападния близка и ½ идеална част от дворното място. Според вещото лице Драганова, при описание на дворното място, същото неправилно е посочено с площ 396 кв.м. (по нот.акт №81/42г.); а не действителната площ по плана от 1981г. – 364.45 кв.м.

Съдът е установил, че с договор от 29.12.1993г., с нотариално удостоверяване на подписите, братята Х. и В. са разпределили ползването на дворното място, като безспорно по делото, съобразно договора на границата на ползването е изградена ограда.

Установено е, че с договор за суперфиция, сключен с нотариален акт №140/2003г., Х. Я. и В. Я., в качеството им на съсобственици на УПИ ІІ-203, в кв.14, с площ от 364 кв.м., учредяват в полза на ответника Б. В. Я. и Т. В. Г. и на В. Т. Я., право да построят в северозападната част на имота, реално ползвана от В. Я., на осн. договора за разпределение на ползването, жилищна сграда с магазин за хранителни стоки, състояща се от сутерен, първи и втори етаж. На 18.03.2006г. е сключен договор за доброволна делба между съпрузите Х. и С. Я. и В. и Л. Я. на построените в гореописаното дворно място жилищни сгради и магазин. С договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт №26/08.06.2005г., В. и Л. Я. продават на Т. Г. магазин за хранителни стоки, изграден в имота.

Установено е, че със заповед №РД-18-46/18.08.2006г. е одобрена кадастралната карта на гр.Несебър; с изменение през 2014г. е въведен ПИ с идентификатор 136 и площ 221 кв.м. и ПИ с идентификатор 137, с площ 143 кв.м. Установено е, че в полза на В. и Л. Я. е извършен нотариален акт №12/30.01.2017г. за собственост по давностно владение на ПИ с ид.№***, с площ 221 кв.м. С договор за покупко – продажба, сключен с нот.акт №13/30.01.2017г., така описаният ПИ е продаден на ответника В. Б. Я..

Ищецът твърди, че на основание наследяване и съдебна делба, той и първоначалния ответник В. Я., са били съсобственици в равни квоти на УПИ ІІ-203 в кв.14.

Независимо от сключения договор за разпределение на ползването и фактически изградената на място ограда, всеки от тях е упражнявал фактическа власт върху частта, предоставена му за ползване, но е бил със съзнанието, че е държател за частта на другия.

Намира, че е налице грешка в кадастралната карта от 2006г., като УПИ ІІ-203 е заснет като два самостоятелни поземлени имота – 136 и 137, съобразно фактическото ползване. Намира, че не са били и не са налице законовите предпоставки за обособяване на всеки от двата поземлени имота в самостоятелни такива.

Поради това претендира да бъде признат за собственик на ½ ид. ч. от УПИ ІІ-203 в кв.14 по плана на гр.Несебър, нанесена в кадастралната карта като ПИ с ид.

№***, с площ 221 кв.м. и да бъде отменен нотариален акт №12/30.01.2017г. за собственост по давностно владение на ПИ с ид.№***, с площ 221 кв.м.

Ответниците (с изключение на Т. Я.) оспорват иска. Заявяват, че след смъртта на наследодателя им, през 70-те години на 20 век, братята Х. и В. са изградили масивна ограда по линията на границата между двата поземлени имота – 136 и 137 и всеки от тях е упражнявал непрекъснато и необезпокоявано фактическа власт и намерение и е придобил правото на собственост върху съответната владяна част, на основание давностно владение.

Заявяват възражение за нищожност на извършената съдебна делба, поради неучастие на всички съсобственици, без да посочват кои са другите неучаствали лица.

Заявяват, че са налице законовите предпоставки за обособяване на всеки от двата поземлени имота – чл.19, ал. 7 ЗУТ, доколкото имотът се намира в старинната част на гр.Несебър, както и че наследодателят им и те са упражнявали полезна фактическа власт и са придобили 3 правото на собственост върху процесния имот.