Решение № 371 от 23.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. София, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Ваня Ил. И. като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20231000500282 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 27.10.2022г по гр.д. № 1017/2022г СГС, ГО, І-30 състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на С. С. М. сумата от 2 500лвобезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ и е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 40 000лв. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в неговата осъдителна част.

Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ищеца С. М. - лично и чрез неговия пълномощник адвокат Н., в отхвърлителната част. Въззивникът поддържа, че решението е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Поддържа, че съдът не е съобразил доказаните неимуществени вреди, претърпени от ищеца, че не е обсъдил доказателствата в съвкупност, че неправилно е преценил размера на дължимото се обезщетение за тези вреди. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови ново , с което предявеният иск да бъде изцяло уважен.

1

Въззиваемата Прокуратура на РБ не депозира отговор на въззивната жалба на С.

М..

В о.с.з. въззивникът С. М. се явява лично и се представлява от адв. Н., който поддържа въззивната жалба. Моли жалбата да бъде уважена по съображения изложени в нея и да бъде завишено обезщетението за неимуществени вреди като несправедливо занижено. Претендира разноски по делото съобразно списък по чл. 80 от ГПК, който представя.

С. М. в о.с.з. заявява, че е бил набеден и че против него е водено наказателно производство в период от 4 години.

В депозирани писмени бележки въззивникът поддържа, че определеното от СГС обезщетение за претърпени неимуществени вреди е занижено и несправедливо, че не отговаря на критериите за справедливост както на националния закон, така и на общностното право. Моли да бъдат съобразени всички установени неимуществени вреди, за които се дължи обезщетение.

Въззиваемата страна Прокуратурата на РБ се представлява от прокурор П., която оспорва въззивната жалба и моли решението на СГС да бъде потвърдено като правилно , законосъобразно и справедливо.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е неправилно по съображения изложени във въззивната жалба.

По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за вреди причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на държавата е обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или бездействие се твърди да са настъпили вреди. В разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени 2 вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съгласно пар.1 от ЗОДОВ общите правила на гражданското законодателство намират субсидиарно приложение към неуредените от специалния ЗОДО В въпроси.

Следователно намира субсидиарно приложение нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която при определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се изхожда от изискванията на справедливостта.

Ищецът търси обезщетение за вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление – чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК- закана за убийство като твърди, че съдебното производството е продължило от 20.06.2018г до 20.10.2021г, когато е бил оправдан окончателно. Поддържа, че преди обвинението се е ползвал с добро име в обществото , че е бивш военен, участвал в мироопазващи мисии, многократно награждаван, човек с активна гражданска позиция. Твърди, че е получил здравословни проблеми, че е срината репутацията му, изпаднал в депресивно състояние, губи сън , променят се отношенията в семейството му изпитвал страх, стрес, тревожност.

По делото е представен препис от жалба на Е. и В. З. срещу С. М. , в която жалбоподателите сигнализират за поредни заплахи на М. срещу тях , отправени на 04.06.2018г и искат от Прокуратурата да упражни своите правомощия във връзка с извършено от М. деяние, което според жалбоподателите би могло да осъществява състава на престъпление.

Видно от постановление за привличане на обвиняем от 10.10.2019г на полицай при 09 РУ – СДВР ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК – за това, че на 04.06.2018г в гр. Банкя се заканил на В. З. с убийство. В постановлението не е вписана взета мярка за неотклонение.

Видно от препис от обвинителен акт на 20.11.2019г ответникът е внесъл в СРС обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, по който било образувано НОХД №18360 /2019г по описа на СРС.

По делото са проведени 8 съдебни засения, на част от които ход на делото не е даван. На всички съдебни заседания М. се е явявал.

С присъда от 29.03.21г СРС признава М. за невинен в извършването на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение- закана за убийство на В. З..

Оправдателната присъда на СРС е протесирана от ответника и пред СГС е образувано ВНОХД №2737/2021г. В хода на делото по същество, представителят на държавното обвинение не е поддържал подадения протест, но не го е оттеглил. С окончателно решение №176 от 20.10.2021г СГС е потвърдил оправдателната присъда.

В о.с.з. на 07.10.2022г е изслушано заключението на СПЕ, изготвено от Г. А.клиничен психолог, която дава заключение, че ищецът е с развито чувство за отговорност и достойноство и воденото дело против него засяга неговия образ в 3 общностто, пред приятели и семейство. Ищецът го преживява като публично поругаване, поради което е непримирим. Чувствал се е безпомощен , унизен. Имал е неспокоен сън, затворил се е в себе си. Вещото лице изтъква, че упражняваната през годините от ищеца професия, изискваща физическо и психично здраве, емоционална стабилност, изключителна концентрация и своевременна адекватна реакция, е формирала у него устойчива личност, владееща се в критични ситуации. Воденото наказателно дело е притеснително за личността му, довело е до накърняване на репутацията му и затрудняване на социалното функциониране.

В о.с.з. вещото лице допълва заключението си, като сочи, че воденият процес се е отразил негативно на ищеца в психоемоционален план.

В о.с.з. на 28.06.2022г са изслушани свидетелите А. П. и Н. Б..

Свидетелката П. заявява, че познава ищеца от около десет години – приятели са.

Знае за воденото срещу него наказателно производство от самия ищец, който й се обадил. Според свидетелката ищецът бил изключително притеснен, не разбирал какво се случва и искал съвета й, тъй като тя е юрист по образование. Според свидетелката преди делото ищецът е бил спокоен, артистичен, приказлив и с чувство за хумор, а след това станал по-затворен, мълчалив, непрекъснато говорел за воденото дело и не можел да разбере защо неговите съседи са започнали тази атака срещу него. Според свидетелката ищецът бил обществена личност, пример за подражание, с широк кръг познати, притеснявал се и от това как хората и близките му ще възприемат случилото се. Според свидетелката ищецът започнал да вдига кръвно , когато били заедно лицето му изведнъж се зачервявало и претърпял операции на простата.Свидетелката установява,че децата на ищеца живеят в чужбина и той не е искал да пътува, докато е висяло делото и не е могъл да помага на децата си.

Свидетелката Б. установява,че познава ищеца от дете, били съученици. По-късно разбрала, че е полковник и летец, установява, че се е ползвал с много добро име в обществото и сред познатите си. Установява, че е дна вечер ищецът й се обадил и й споделил за набеждаването и че срещу него се води дело. Казал, че това не може да го преживее, че е започнал да вдига кръвно и има сърцебиене. Установява, че на ищеца започнали да му падат зъби, за губи коса, че е получил стрес. Свидетелката установява, че ищецът е много добър и отзивчив човек. Преди бил весел, жизнерадостен, помагал на всеки, но след започване на делото се променил – станал затворен, неадекватен, не можел да помага на децата и внуците си. Според свидетелката след като приключило наказателното производство, малко се поуспокоил, но казвал, че още не може да се възстанови от стреса.

Свидетелските показания са повърхностни , но като цяло житейски логични и взаимоподкрепящи се. Доколкото свидетелите установяват факти, които лично са възприели, свидетелските показания могат да бъдат кредитирани като доказателства 4 по делото.

С оглед така изложеното съдебният състав приема, че по делото е доказано правопораждащото основание по реда на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение на ищеца за вредите, които е претърпял от повдигнатото му незаконно обвинение, по което е бил оправдан. С влязлото в сила в осъдителната си част решение на СГС се установява по обвързващ съда и страните начин, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за вредите, които е претърпял от повдигането на незаконно обвинение, по което ищецът е бил оправдан.

Спорен е единствено въпроса за размера на дължимото се обезщетение от Прокуратурата на РБ , определен по реда на чл.52 от ЗЗД.

Съгласно трайната практика на ВКС – например решения №№ 184/2015г по гр.д.

№ 7127/2014г , 138/2013г по гр.д. № 637/2012г , реш. № 48/2016г по гр.д. № 3537/2015г и трите на ІV ГО на ВКС, при претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, свобода / и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. В този случай практиката приема, че искът за ангажиране на отговорността на държавата е доказан в своето основание и съдът , с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, следва да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за претърпените вреди. В тежест на ищеца е да установи , ако твърди настъпването на такива, претърпените вреди над обичайните размери за ситуацията.

С оглед изложеното и за да сформира своето вътрешно убеждение и като съобразява разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ съдът приема, че ответникът дължи обезщетение за психическите , физически и емоционални увреждания на ищеца , които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение.

Към момента на образуване на досъдебното производство против М. ищецът е бил на 68години. Наказателното производство водено против ищеца е продължило 3 години. Обвинението повдигнато на М. е било за деяние по чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК – закана за убийство, наказуемо с лишаване от свобода до 6 години или по смисъла на чл.93,т.7 от НК обвинението е за тежко умишлено престъпление.