Решение № 210 от 13.10.2020, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

Номер 210

13.10.2020 г.

Град Враца

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Враца

I-ви въззивен граждански състав

На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Мирослав Д. Досов

Надя Г. Пеловска-Дилкова

Камелия П. Колева

Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Камелия П. Колева Въззивно гражданско дело № 20201400500355 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба на Н. М. Н. , ЕГН **********, с адрес с. ***, чрез адв.

М. Д., уточнена с молба с вх. № 8848/29.06.2020 г., срещу решение № 252/26.05.2020 г. по гр. дело № 4267/2019 г. по описа на Районен съд - Враца, с което е признато за установено, че дължи на Г. Ц. Г. , ЕГН **********, с адрес гр. ***, сумата от 4333,33 лева - задължение по запис на заповед от 21.06.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /19.11.2018 г./ до окончателното изплащане на вземането, като искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от 6000,00 лева. С решението, съобразно изхода на делото, на страните са възложени и разноските.

Според жалбоподателя решението е необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила. Като аргумент в тази връзка сочи липсата на основание за завеждане на иска, тъй като процесната сума никога не й е била предоставяна, включително по договор за заем от 21.06.2015 г. и по запис на заповед от 21.05.2015 г. Оспорва изискуемостта на вземането с довода, че е подадено възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Твърди, че спорът касае други граждански правоотношения, свързани с настъпила смърт на баща й, но не й с предоставяне на процесната сума. В тази връзка твърди, че въззивницата-ищец Г. Г., след като се е свързала със семейството на въззивницата-ответник по повод на настъпилата смърт, е поела ангажимент да съдейства при транспортирането на тялото, за което поискала сумата от 7000,00 евро, но не представила никакви документи. Позовава се на липсата на доказателства за заплащане на погребални услуги от страна на въззивницата-ищец, поради 1 което счита че не дължи претендираната сума. Излага аргумента, че представената по делото фактура за транспортиране на тялото е оспорена и тъй като същата няма фискален касов бон и не отговаря на изискванията относно съдържанието й, не доказва извършено плащане от ищцата по повод на тази услуга. Посочва, че във фактурата не е отбелязано в каква валута е сумата. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира заплащането на сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззивницата-ищец - Г. Ц. Г. , е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата. Твърди, че записът на заповед е редовен от външна страна, вземането по него е изискуемо, а съществуването на каузалното правоотношение, по повод на което е издаден, е доказано от събраните по делото доказателства, поради което правилно искът е уважен. Твърди, че за вземането е сключен и договор за заем, но не е доказано по делото то да обезпечава последния. При тези съображения моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението в тази му част да бъде потвърдено.

Претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски.

В същия срок и на основание чл. 263, ал. 2 ГПК въззивницата-ищец депозира насрещна въззивна жалба срещу решението, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за сумата над 4333,33 лева до пълния размер от 6000,00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 19.11.2015 г. до окончателното изплащане на вземането. Твърди, че записът на заповед е редовен от външна страна, вземането по него е изискуемо, а съществуването на каузалното правоотношение, по повод на което е издаден, е доказано от събраните по делото доказателства, което обуславя основателността на иска в цялост. Позовава се на характера на каузалното правоотношение като такова за водене от стана на въззивницата-ищец на чужда работа без поръчка, която обаче е одобрена и приета от насрещната страна, поради което сумата по записа на заповед се дължи.

Моли решението в тази част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен в пълния му предявен размер. Претендира присъждането на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК въззивницата-ответник депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба. В подкрепа излага съображения, посочени и във въззивната жалба, като за основен аргумент изтъква недължимост на сумата поради липса на основание за това. Прави възражение, че спорът между страните е решен с влязло в сила решение № 638/09.10.2017 г. по гр. дело № 4533/2016 г. на Районен съд - Враца.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Районният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от Г. Ц. Г. срещу Н. М. Н. за парично вземане в размер на 7466,00 лева, от които 6000,00 лева главница и 1466,00 лева лихва за периода от 22.06.2016 г. до 16.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 19.11.2018 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски за държавна такса. Като основание на вземането е посочено, че то произтича от запис на заповед, 2 издаден на 21.06.2015 г.

Решаващият състав е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4930/2018 г. за сумата от 6000,00 лева - задължение по запис на заповед от 21.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 19.11.2018 г., до окончателното й изплащане, както и за сумите от 120,00 лева - държавна такса, и 401,82 лева - адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от заявлението. За претендираната сума от 1466,00 лева - лихва за периода от 22.06.2016 г. до 16.11.2018 г., съдът с разпореждане е отказал издаването на заповед за незабавно изпълнение, като е указал възможността да бъде предявен иск за това вземане в едномесечен срок от влизането в сила на акта. Издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са връчени на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирал писмено възражение, с което оспорва дължимостта на вземането и претендира разноски.

Съобразно текста на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът е указал на заявителя възможността да установи вземането си чрез предявяване на иск в законовия срок, като представи доказателства за това, посочвайки му и последиците от неговото бездействие. Заявителят е бил уведомен за разпореждането на съда. В законовия срок са били представени доказателства за подаването на искова молба срещу длъжника. В исковата молба се иска да бъде признато за установено по отношение на длъжника Н. М. Н. , че съществува в полза на Г. Ц. Г. вземане в размер на 6000,00 лева, представляващо неизплатена сума по запис на заповед от 21.06.2015 г., както и да бъдат присъдени направените разноски.

В исковата молба въззивницата-ищец поддържа, че записът на заповед е издаден и подписан от длъжника Н. М. Н. , редовен е от външна страна, има настъпил падеж, но не е извършено плащане. При тези съображения, позовавайки се на разпоредбите на закона и съдебната практика, моли предявеният иск да бъде уважен.

Въззивницата-ответник в срок е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание. Счита, че записът на заповед не отговаря на изискванията на чл. 535 от Търговския закон /ТЗ/. Посочва, че вземането е погасено по давност съгласно текста на чл.

531, ал. 1 ТЗ. Твърди, че не е налице задължение за връщане на претендираната сума, тъй като такава не й е била предоставена по издадения записа на заповед. Навежда доводи за наличие на каузално правоотношение между страните, по повод на което е издадена записа на заповед. Относно съдържанието на каузалното правоотношение посочва, че между въззивницата-ищец - от една страна, и въззивницата-ответник и нейната майка и брат - от друга, била постигната уговорка, първата да съдейства за транспортиране на тялото на починалия им на 08.07.2012 г. близък от Кралство Испания до Република България. След погребението въззивницата-ищец поискала сумата от 7000,00 евро, която останалите отказали да й заплатят, докато не представи документи за извършените разходи. Тъй като не били представени документи за направените разходи около транспортирането на тялото и съответно сумата не била платена, всеки един от тях, включително въззивницата-ответник, бил принуден да издаде запис на заповед за сумата от по 6000,00 лева. Освен това на 25.05.2015 г. същите били принудени да сключат и договор за заем, без сумата отново да им бъде реално предоставена. Посочва още, че по същия казус има влязло в сила решение № 3

638/09.10.2017 г. по гр. д. № 4533/2016 г. на Районен съд - Враца. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 535 ТЗ във връзка с чл. 422 ГПК. По неговата основателност се е произнесъл с решение, предмет на проверка в настоящото производство, с което е признал за установено, че длъжникът Н. М.

Н. дължи на Г. Ц. Г. сумата от 4333,33 лева - задължение по запис на заповед от 21.06.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението /19.11.2018 г./ до изплащане на вземането, като е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 6000,00 лева.

За да постанови този резултат решаващият състав е приел от фактическа страна, че записът на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Приел е, че от доказателствата по делото се установява наличието на устна уговорка между въззивницата-ищец - от една страна, и въззивницата-ответник и нейната майка и брат - от друга, която записът на заповед обезпечава. По силата на тази уговорка възивницата-ищец е следвало да поеме разноските по транспортирането на нейния вуйчо и баща на въззивницата-ответник от Кралство Испания до Република България, а разходите за това да се поемат от наследниците на починалия - въззивницата-ответник като негова дъщеря, неговият син и съпруга, след представяне на необходимите документи. При тези фактически изводи е заключил от правна страна, че задълженията по тази уговорка са изпълнени от въззивницата-ищец, доколкото е видно от представената по делото фактура и удостоверение от испанско погребално бюро, че последната е направила разноски във връзка със смъртта на лицето. Предвид ограничената отговорност на наследниците е определил дължимостта на претендираната сума съобразно техния наследствен дял, съответно отхвърлил иска за останалата част.

Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбата и събраните по делото доказателства, основавайки се на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че страните по делото са първи братовчеди, като въззивницата-ищец Г. Г. живее и работи в Кралство Испания. За да работи в Кралство Испания, заминал нейния вуйчо и баща на въззивницата-ответник - М.

Н.. На 08.07.2012 г. М. Н. починал в Кралство Испания. Г. Г. се свързала с близките на починалия - Ц. А. /съпруга/, Н. Н. /дъщеря/ и А. Н. /син/, за да им съобщи за настъпилата смърт на техния близък. Четиримата се уговорили Г. Г. да укаже съдействие с транспортирането на тялото до Република България, а те да й платят направените от нея за това разноски след представяне на нужните документи. Починалият бил балсамиран и транспортиран до Република България, за които услуги Г. Г. използвала испанско погребално бюро „Фунерария Винуе S.C.“, като е сключила договор за предоставяне на погребални услуги. Видно от представеното по делото удостоверение издадената фактура за извършени погребални услуги за сумата от 6500,52 евро е платена от Г. Г..

Във връзка с уреждане на сметките по транспортиране на починалия Ц. А., Н. Н. и А.