Решение № 306 от 04.12.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Варна, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20253001000385 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 2 58 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗАД

"ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК 121265177, гр. София срещу решение № 29/13.05.2025г., постановено по т.д. № 68/2024г. по описа на Търговищкия окръжен съд в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на М. М. И. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от ПТП, осъществено на 17.01.24г., изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания и други негативни изживявания за горницата над 50 000 лв. до присъдените 70 000 лв, както и в частта, в която са присъдени лихва и разноски върху обжалваните суми. Въззивникът счита решението в обжалваните части за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, с подробно изложени съображения за това. Според него нормата на чл.52 ЗЗД е неправилно приложена. Съдът неправилно е ценил изначално влошеното здравословно състояние на ищцата, дължащо се на безспорно установените при нея дегенеративни заболявания – диабет и остеопороза, които имат пряко отношение към степента на уврежданията и най-вече към продължителността на възстановителния период. При определяне размера на обезщетението съдът не е съобразил тези две заболявания и отражението им върху подлежащите на репариране вреди у ищцата, както и обстоятелството, че за тях отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана. Като не се вземат предвид тези заболявания възстановителният период за ищцата би бил в рамките на 1 обичайния за нейните травми – до 5-6 месеца за най-тежката от тях. Походка с помощни средства е била възможна и след изписването й от болницата. Касае се за увреждания само на единия крак, предимно в долната част – в областта на глезена. Неправилно са кредитирани гласните показания на св. Б.М., с което е допуснато неправилно приложение нормата на чл. 172 ГПК. Същата като внучка на ищцата е пряко заинтересована от изхода на делото, поради което е обрисувала едно доста по-трагично от действителното състояние на ищцата.

Усложнения във възстановителния период не са настъпили. За недоказано приема и твърдяното трайно негативно отражение на процесното ПТП върху психиката и емоциите на пострадалата, тъй като в заключението си СПЕ реципира на нейните твърдения, които биха могли да имитират всякакви състояния. Критерият за справедливост, визиран в нормата на чл.52 ЗЗД е неправилно приложен. Обезщетението не е съобразено със социалноикономическото състояние в страната, както и с размера на минималната и средна работна заплата към момента на настъпване на вредите. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него, постановено друго, по съществото на спора, с което исковата претенция за горницата над 50 000лв до присъдените 70 000лв да бъде отхвърлена като неоснователна, ведно със законната лихва върху нея.

Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.

Третото лице-помагач на страната на ответника И. Д. Т. излага съображения за основателност на въззивната жалба, респ. за неправилност на решението в обжалваната му част.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 17.01.2024г. в *****, при управление на л.а. “Фолксваген Голф“, рег.№ ***** от И. Д. Т., който като нарушил правилата за движение по чл.116 от ЗДвП-не бил внимателен и предпазлив към уязвим участник в движението пешеходеца М. М. И. на ***** от *****, както и по чл.119, ал.1 от ЗДвП-не намалил скоростта и не спрял, за да премине преминаващата по пешеходната пътека М. И. по непредпазливост причинил на същата средна телесна повреда, изразяваща се в открити счупвания на двете кости на дясната подколенница в областта на глезенната става; разкъсно-контузни рани медиално и латерално в областта на глезенната става, с рентгенови данни за дислокация на счупванията, довело до трайно затруднение движението на десния долен крайник за повече от един месец, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

Съгласно заключението на СМЕ лечението на пострадалата е проведено своевременно и адекватно - оперативно и медикаментозно. Оперативно поставяне на метални плаки и винтове на дислоцираните кости, като са констатирани усложнения: наличие на жълто-червеникава течност (ставен 2 излив) в ставната цепка на дясна коленна става - 80мл., довело до оперативно отстраняване на излива от дясна коленна цепка. Счупването на голямопищялната кост в областта на дясна глезенна става е причинило трайно затрудняване движението на десния долен крайник със среден срок за възстановяване 5-6 месеца. Счупването на малкопищялната кост на дясната подколенница в областта на дясна глезенна става е причинило на пострадалата трайно затрудняване движението на десен долен крайник със среден срок за възстановяване 3,5-4 месеца. Полученото усложнение - излив в дясната цепка е в пряка причинна връзка с ПТП на 17.01.2024г. и то е причинило на пострадалата трайно затрудняване движението на десен долен крайник със среден срок за възстановяване 2-2,5 месеца. С огледа на възрастта й – 84 г., както и на съпътстващото заболяване-диабет, възстановяването й е протекло много по-забавено, като затрудненията в походката й са продължили за подълъг период от време, а може да продължи и няколко години от получаване на травмата.

За извършеното деяние е образувано НОХД №791/2024г. на Районен съд-Търговище, приключило с одобрено от съда споразумение по чл.381 от НПК, по силата на което И. Д. Т. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ във вр.с чл.343, ал.1, б.“б“ във вр.с чл.342, ал.1 и чл.129, ал.1-2 от НК, за което му е наложено и съответното наказание.

Безспорно е още, че към момента на осъществяване на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на автомобила е застрахована при ответното застрахователно дружество.

Горната фактическа установеност налага извода за наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за възстановяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП – болки и страдания от преживените травматични увреждания – виновно и противоправно поведение на застрахования водач, вреди под формата на причинени болки и страдания и причинно следствена връзка между деликта и понесените вреди.

Основният спорен между страните въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция, касае размера на дължимото застрахователно обезщетение, който следва да бъде определен съобразно критерият за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД и задължителната и актуалната застрахователна съдебна практика. Съдът следва да съобрази т.2-ра на ППВС No 4/68г., в която са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и 3 да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение No 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/.

При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява, че пострадалата е в напреднала възраст – *****, че същата е била в относително добро здравословно състояние, че е страдала от диабет и остеопороза, които заболявания са дали своето негативно отражение върху възстановителния период, че в резултат на произшествието освен физическите болки и страдания е претърпяла и психически и емоционални такива, доказани със заключението на СМЕ и свидетелските показания на нейната внучка, които съдът цени при условията на чл.172 ГПК, отчитайки евентуалната й заинтересованост от изхода на спора, както и обстоятелството, че тези показания възпроизвеждат преки и непосредствени впечатления.

Съдът ги кредитира в онази им част, в която съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал. Според СМЕ преди инцидента М. е била активна, самостоятелна личност, но получените физически травми са довели до значителна промяна в начина й на живот. Дългият период на неподвижност и социална изолация са се оказали за нея сериозни стресови фактори, довели до тревожност, безсъние и продължителен прием на медикаменти. Острите негативни емоции са с висок интензитет, затруднили са адаптацията й и са били дезорганизиращ фактор, тъй като събитието е възникнало внезапно, стресорът е бил силен, провокиращ състояние на остър дистрес. Измъчвали я страхове, че няма да може да се справя с ангажиментите си, че ще бъде в тежест на близките си. Към момента на освидетелстването не излиза на улицата, не ходи да пазарува, има нарушения в съня.

Налице е посттравматично стресово разстройство, характеризиращо се с натрапливи спомени и повтарящи се преживявания, избягване на контакти и емоционална изолация, хипервъзбудимост и повишена тревожност, отрицателни промени в мисленето и настроението. Налице е и непреодолян страх от нов инцидент, което е типично за фобийни реакции след травматично събитие. Ако това състояние продължи може да доведе до социална изолация.

Според показанията на свидетелката М. – нейна внучка, преди инцидента М. е била съвсем самостоятелна, грижела се сама за себе си, сама си пазарувала, готвела, чистела. След катастрофата имала много болки, наложило се да напусне работа. След болницата не можела да ходи сама. Три месеца била на легло и свидетелката се грижела за нея. Сега всеки ден ходи при нея да й носи храна, да пере, чисти, приготвя лекарства. След инцидента се отворили много големи рани на крака, които докторът изчакал да се затворят, зашил ги и след това се наложила операция. След тези три месеца й купили проходилка, почнала леко да се движи с нея, после – с бастун, който ползва и досега. Ходела на рехабилитация, на раздвижване.

Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието, 4 размерът на минималната РЗ за 2024г. – 933лв, лимитите на застрахователно покритие на ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, които след 2018г. съгласно чл.492 КЗ за неимуществени вреди в следствие на телесно увреждане за всяко събитие са 10 420 000лв, които лимити обаче са само ориентир, но не и самостоятелен критерий при определяне на обезщетението /реш.23/25.03.14г. по т.д. № 11154/13г., второ т.о. на ВКС и реш. 157/28.11.14г. по т.д. № 3040/13г., второ т.о. на ВКС/, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото.

Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обезщетение в размер на 70 000лв е адекватно и съобразено както с реално претърпените болки и страдания, така и с практиката на касационната инстанция, поради което исковата претенция следва да бъде уважена до този именно размер.

Мораторната лихва върху главницата се присъжда от момента на предявяване на извънсъдебната претенция за обезвреда пред застрахователя – 20.09.24г. до окончателното изплащане на задължението.

По изложените съображения решението в обжалваната му част се потвърждава като правилно и законосъобразно.