Решение № 635 от 19.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. Пловдив, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20265330201181 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е наказателно постановление № 25-1030-008804/04.12.2025г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Пловдив, с което на Г. А. М., на основание чл.175 ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 255.65 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. С жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

С наказателното постановление на жалбоподателя е вменено следното административно обвинение: на 17.10.2025г. в 00.38 часа в Община Марица, на път Автомагистрала № А -1, жалбоподателят, като водач, управлява 1 товарен автомобил Скания А4Х2, рег. № *******, което не е било регистрирано по надлежния ред във връзка с чл.143 ал.10 от ЗДвП. Нарушен е чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Посочената фактическа обстановка освен, че не е спорна между страните се установява безпротиворечиво от цялата приложена по делото доказателствена съвкупност, включително и от показанията на актосъставителя свид. В. П.. От гореизложеното следва, че по делото се явяват доказани елементите от обективна страна на вменения административен състав.

Налице са основания за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

С Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд се преодоля съществуващата до момента противоречива съдебна практика, като се прие, че при административно обвинение по чл. 140, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 143, ал.10 ЗДвП:

-„Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо обстоятелство, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.

175, ал. 3 от ЗДвП“;

- неизпълненото административно задължение на контролния орган по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила изключва както умисъла, така и небрежността - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.

В процесния случай от представената по преписката справка за регистрация на МПС се установява, че:

- от Гаранционен фонд е изпратено уведомление до органите на КАТ, че автомобилът е без валидна гражданска отговорност на дата 21.01.2024г., като уведомлението е получено в сектор пътна полиция с вх. № 7555/21.01.2024г.;

-регистрацията на автомобила е прекратена с отбелязване в АИС-КАТ на дата 20.02.2024г., 04.50 часа;

2

-уведомление за това служебно прекратяване на регистрацията не е изпращано на собственика.

При тежест на доказване лежаща върху въззиваемата страна, по делото нито са изложени твърдения, нито са представени доказателства собственикът да е уведомен за служебно прекратената регистрация по друг алтернативен начин.

В този изричен смисъл са показанията на актосъставителя, че към дата 17.10.2025г. (датата на управлението, при което е констатирано нарушението) задължение за органите на КАТ да връчват уведомление за прекратена регистрация не съществува. Уведомления при новата редакция на чл. 143 ЗДвП продължават да се изпращат от Гаранционен фонд, но те не се връчват срещу обратна разписка, за да бъде доказано връчването.

От гореизложеното следва, че наказаният субект не е знаел за служебно прекратената регистрация на управляваното от него МПС, като това незнание се дължи на неизпълнение на служебното задължение на контролния орган по чл. 143, ал.10 ЗДвП, което по смисъла на цитираното тълкувателно постановление № 2/2023 на ВКС и ВАС изключва както умисъла, така и непредпазливостта.

Предвид липсата на вина, извършеното се явява несъставомерно от субективна страна и НП следва да се отмени.

Действително с ДВ, бр. 64 от 2025г., в сила от 07.09.2025 г. са приети изменения в ЗДвП, според които изискването за връчване на уведомление на собственика, като предпоставка за наличие на субективна страна на административния състав, е отпаднало. В новата редакция на чл. 143, ал.10 ЗДвП е предвидено отпадане на задължението за връчване на уведомление на собственика. Това обаче по аргумент от чл. 143, ал.10, вр. ал.9 ЗДвП е свързано с промяна в начина, по който се извършва дерегистрацията, като вече това не става с вписване в АИС-КАТ (до която гражданите нямат достъп), а с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, който следва да е публичен и до него гражданите да имат отдалечен достъп по подобие на отдалечените достъпи за проверка наличието на валидна винетка, ГТП, данъчни задължения.

Именно предвид предвижданата публичност и общодостъпност на Националния регистър на пътните превозни средства, който позволява лесна 3 справка от всички водачи, с минимален брой действия в електронна среда, необходимостта от връчване на уведомление по новата редакция отпада.

Че това е така е видно от новата редакция на чл. 143, ал.9 ЗДвП:

„Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства:

- при уведомление от компетентен орган на друга държава за регистрация на пътни превозни средства;

- при унищожаване, конфискуване или отнемане в полза на държавата на превозно средство, или изоставено в полза на държавата превозно средство;

-в предвидените в закон случаи;

-при уведомяване от службите за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 3 ЗДвП;

-при установяване, че пътното превозно средство е регистрирано с подправен, заличен или повреден идентификационен номер.“ Служебната дерегистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДвП се явява именно такъв предвиден в закон случай, доколкото за разлика от чл. 143, ал.15 ЗДвП в нея не е предвиден нарочен ред за извършване. Още повече, че всъщност съгласно новите редакции на чл. 143, ал.15 и чл. 143, ал.17 ЗДвП служебната дерегистрация в тези специфични хипотези отново следва да се извърши чрез вписване в Националния регистър на пътните превозни средства.

Налага се следният извод, че според новата редакция на нормата в сила след 07.09.2025г.

-вписването в Националния регистър на пътните превозни средства има конститутивно действие, като това следва по един недвусмислен начин от използвания израз: „…Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство СЕ ИЗВЪРШВА с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства…“. В този смисъл, за да е налице валидно прекратяване на регистрацията съгласно актуалната редакция на нормата вече следва да е осъществено вписване не в АИС-КАТ, а именно в Националния регистър на пътните превозни средства;

-конкретно за хипотезата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП вписването в Националния регистър има значение и за субективната страна, доколкото замества уведомлението по старата редакция на чл. 143, ал.10 ЗДвП, което пък 4 по силата на цитираното тълкувателно постановление е било необходимо, защото дерегистрация по чл. 143, ал.10 ЗДвП не настъпва със самия факт на изтичане на застрахователното покритие, а е необходимо и уведомление от Гаранционен фонд до органите на МВР, като при липса на уведомление и липса на публичен регистър водачът няма как да знае кога Гаранционен фонд е изпълнил задължението си да уведоми КАТ, респективно от кога е настъпила служебната дерегистрация.

Така е посочено изрично в мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, като тълкуванието на върховните съдилища е още по-важимо за процесния случай.

Видно от доказателствата по делото, дерегистрацията е извършена чрез вписване в АИС-КАТ, а не с вписване в Националния регистър, който при извършена служебна справка на страницата на ИААА се установява, че още не функционира.

В този смисъл са и изричните показания на актосъставителя, че дерегистрацията е извършена чрез вписване в АИС-КАТ.

При положение, че за извършената чрез вписване в АИС-КАТ регистрация не е изпратено уведомлението, дължимо според редакцията на ЗДвП, важима към датата на извършване на дерегистрацията, не е извършено вписване в Националния регистър, дължимо според новата редакция на нормата, то деянието се явява несъставомерно от субективна страна според задължителните указания на ТП 2/2023г. и НП подлежи на отмяна.

На следващо място, съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗДвП условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната. Това е Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

5

Според разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от цитираната наредба, при служебно прекратяване на регистрацията на основание чл. 18б, ал. 1, т. 8, вр. чл. 18, ал. 1, т. 2, се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра.

Изискване за уведомяване е въведено и в разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ /изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г. /, според която Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според разпоредбата на чл. 574, ал. 11 от КЗ /изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г. / компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

В случая обаче по настоящото дело е доказано, че собственикът на процесното МПС не е уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, което е станало на 20.02.2024 г., като към тази дата е действала правната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП в старата й редакцията, която е изисквала уведомяване на собственикът за прекратената регистрация.

Същевременно обаче липсват доказателства по делото, които да водят на извод, че Информационният център е спазил законовите си задължения за уведомяване на жалбоподателя преди да подаде информация към ОД на МВР Пловдив.

На следващо място, съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и наказателното постановление са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен 6 акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.