Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1227 от 02.12.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1341/2024
Вид
Решение № 1227
Подписан
02.12.2024
В сила
11.11.2025
Състав
Ася Събева, Кристина Филипова, Елена Тахчиева

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271т · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 15 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1227 гр. С., 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000501341 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 656/05.02.2023г., постановено по гр.д. №8128/2022г. по описа на СГС, ГО, 13 състав е уважен частично иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като „ЗК Лев инс” АД, е осъден да заплати в полза на М. К. Я. сумата от 30 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди - телесни увреждания при ПТП на 12.04.2022 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2022г. до окончателното изплащане .

Със същото решение е отхвърлен иска в останалата му част за разликата над 30 000 лв. до претендираните 50 000 лв. като неоснователен.

Присъдени са разноски, като „ЗК Лев Инс“ АД, е осъдена да заплати по сметка на СГС сумата от 1200 лева дължима д.т. и 360 лв. бюджетни разноски, на осн.чл.78 ал.6 ГПК, а в полза на адв.С. Н.-К. възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 3050 лв. По компенсация на основание чл.78, ал.3 ГПК М. К. Я., е осъден заплати на „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, разноски в общ размер на 510 лв.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от двете страни по делото.

Жалбоподателят-ищец М. К. Я. оспорва решението в неговата отхвърлителна част за разликата над 30 000лв. до 50 000лв. Изтъква факта, че е получил изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се в счупване на ляво коляно. Лекувано е оперативно с поставянето на остеосинтеза по Вебер - 2 винта и обримчващ серклаж с тел. Предписана е 1 имобилизация за 30 дни, след изписването с указания за сваляне на конците на 14-тия ден и смяна на превръзките с антикоагулантна терапия за дома с Ксарелто от 10 мг и дата за контролен преглед. Коленното капаче е анатомична част от коленната става и когато е фрактурирано страда цялата става. Въпреки направеното навременно оперативно лечение по остеосинтезата на капачето, не е възможно да се възстанови точната му анатомична конфигурация на микро ниво, което в по- далечно бъдеще /около 15 години/ ще се отрази като развиващ се артрозен процес в лявото коляно с по-бързи темпове, отколкото при нетравмираното дясно коляно. Ходът на този артрозен процес зависи и от външни фактори като степен и честота на натоварване на долните крайници, особено тежко натоварване и наднорменото тегло ако има такова. Въпреки направеното оперативно лечение по остеосинтезата на капачето, не е възможно да се възстанови точната му конфигурация на микро ниво, което в бъдеще ще се отрази като развиващ се артрозен процес в лявото коляно с невъзможност да свие коляното си докрай - измерен е функционален дефицит от 30 градуса. Имал непрекъсната нужда от чужда помощ в ежедневието, гадене, световъртеж, шум в ушите. Тези оплаквания продължават и понастоящем. Касае се за отоневрологичен синдром с травмена генеза. Налагало се непрекъснато да приема обезболяващи медикаменти. Бил е изцяло прикован към леглото, тъй като му било забранено да стъпва на крака си. Не можел да се придвижва до тоалетна, нито да се изкъпе. Към настоящия момент продължава да изпитва болки и неудобство, при промяна на времето и натоварване на левия глезен и лявото ходило, изпитва болки. В резултат на ПТП е получил също и мозъчна увреда с последващи КТ данни за дифузни нископлътни лезии в бялото вещество на двете голямомозъчни хемисфери с възможен демиелиниращ процес. От разпитаната по делото свидетелка - съпруга също се установява тежкото му състояние в резултат на ПТП, че след операцията също изпитвал силни болки не само в крака, но и в главата. Поне два месеца бил неподвижен и неспособен да се обслужва сам. Оплаквал се от болки и световъртеж, станал нервен и сприхав. Моли за увеличение на присъденото обезщетение, съобразно годината на ПТП 2022г.. Претендира разноски.

Жалбоподателят-ответник „ЗК Лев Инс“ АД оспорва решението в неговата осъдителна част за разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв. и моли съда да намали размера на присъденото обезщетение. Посочва, че след произшествието, при ищеца е изведена една окончателна диагноза - фрактура пател е синистри. При прегледа, направен от вещото лице обективно е установено, че при флексията на ставата има дефицит от 30 градуса, както и кожен оперативен белег, който е спокоен и не пречи на движенията на колянната става.

Също, че остеосинтезата не е извадена, въпреки, че на ищеца е казано, че същата трябва да се извади. Вещото лице е посочило /стр. 3, абз. 3/, че ограничението на флексията от 30 градуса не е дефинитивно, и след отстраняване на поставения имплант (за което на ищеца вече е дадено медицинско предписание) обемът на движенията в коляното постепенно ще достигне до нормалните нива на сгъване и разгъване, дори без рехабилитация.

Отстраняването на остеосинтезата изисква хоспитализация за срок от 3 дни - за изваждане на импланта, но тази процедура не изисква възстановителен период, нито води до понижена работоспособност. Липсват констатации за хипотрофия на бедрената мускулатура.

2

Походката е самостоятелна, без помощни средства. Твърди, че ищецът е възстановен до ниво на работоспособност, и невъзможността да сгъне коляното в обема на тези 30 градуса е по причина от собственото му поведение, а не поради травмата. От друга страна, възможността за развиване на артрозен процес в лявото коляно с по-бързи темпове се обсъжда под условие и от външни фактори, вкл. предвид възрастово обусловените такива т.е. артрозния процес неминуемо възрастово ще настъпи, но в каква степен би бил и в какви темпове, от травмата на колянното капаче, и как тази травма ще се прояви спрямо артрозата на цялата става не би могло да се предвиди, нито прогнозира, тъй като процесът е в условията на обусловеност от значителен брой фактори на средата, непредвидими като проява, периодичност и влияние именно върху посоченото състояние.

Вещото лице посочва, че при прегледа, ищецът е съобщил, че не е провел МРТ на мозъка, каквото изследване му е било предписано. Не е приемал и изписания му медикамент против световъртеж. Също, че остеосинтезата не е извадена, въпреки, че му е казано, че същата трябва да се извади. Що се отнася до оплакването, че съдът да не е взел под внимание наличие на отоневрологичен синдром с травмена генеза, предвид заключението на СМЕ, такова състояние не е диагностицирано като настъпило при ищеца в резултат от осъществяване механизма на произшествието.

Направена е КТ на глава и мозък, като изследването е разчетено противоречиво, но поради липсата на проведено изследване, назначено от лекарите, направили преглед на данните от образните изследавния, на ищеца няма поставена неврологична диагноза и вещото лице е категорично, че тя не може да се посочи като достоверен медицински факт, както и да е свързана, в причинна връзка с процесния инцидент. Посочва, че недоказано остава твърдението за налична мозъчна увреда, проявила се чрез дифузни нископлътни лезии в бялото вещество на двете голямомозъчни хемисфери. Необосновано е поддържаното възражение срещу размера на определеното обезщетение с довод за липса на пълно възстановяване с оглед заключението на вещото лице за завършена консолидация на фрактурата, за изтичане на възстановителния срок - общо за около 2-2,5 месеца. Няма медицинска документация, установяваща прояви на гадене, световъртеж, шум в ушите, които от друга страна се проявяват не само по причина от травматизъм, но и от хронични състояния - напр. високо кръвно, Мениеров синдром, но и от вирусни заболявания, и дори провокирани от фактори от средата. Затова моли за намаляване размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.432 КЗ вр. чл. 52 и чл.45 ЗЗД.

Ищецът М. К. Я. твърди, че на 12.04.2022 г. около 04:20 часа в гр.С., на бул. „Александър Малинов“ е настъпило ПТП между управлявания от него л.а. и лек автомобил „Шевролет Каптива“ с per. № ********, управляван от К. К. М., който при маневра завой наляво му е отнел предимството на кръстовище и знак Б 3. От произшествието получил тежки 3 травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на ляво коляно, мозъчна увреда с последващи КТ данни за дифузни нископлътни лезии в бялото бещество на двете голямомозъчни хемисфери с възможен демиелиниращ процес. Търпял силни болки и неудобства, които продължават и понастоящем. Твърди, че за управлявания от делинквента л.а. е имало застраховка ГО по застрахователна полица № BG/22/121003477404, валидна до 16.12.2022г. по застраховка „ГО“. Претендира обезщетение за търпени неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 12.04.2022 г., в размер на сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП 12.04.2022 г., до окончателното плащане.

Ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, оспорва така предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан. Оспорва механизма на ПТП. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, за когото твърди, че се е движил на забранено за движение място на пътното платно; при забранен сигнал на светофарната уредба; с превишена и несъобразена скорост и без поставен обезопасителен колан.

Поддържа, че предвид действията на водача на другото МПС, за него е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Оспорва ищецът да е търпял неимуществени вреди, които да стоят в пряка причинна връзка с настъпилото на 12.04.2022 г. ПТП. Оспорва иска по размер, като прекомерен и несъответстващ на принципа на справедливостта, установен с чл.52 ЗЗД.

От фактическа страна се установява, че на 12.04.2022 г. в гр. С. около 04.20 ч. л.а.

Шевролет Каптива рег.№ ******** с водач К. К. М. се е движил по бул. „Александър Малинов“ с посока на движение от ул.„Околовръстен път“ към ул.„Анна Ахматова“ и в района на кръстовището с ул.„Св Киприян“, при маневра завиване наляво, участва в ПТП с насрещно движещият се л.а. Киа Сеед per.№******** управляван от ищеца. Последния е транспортиран до УМБАЛ "Света АННА“, където след установяване фрактура на лява патела е предприето оперативно лечение чрез кръвна репозиция и поставяне на метална остеосинтеза и е изписан за домашно лечение на 18.04.2022г.

От заключението по допуснатата АТЕ /л.67/, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че на кръстовището е налична трисекционна светофарна уредба, която по време на произшествието е светела само с жълта светлина. Лек автомобил Киа Сеед рег. № ******** се е движел направо по бул.

“Александър Малинов” в посока от бул. "Цариградско шосе” към бул. "Околовръстен път” със скорост от порядъка на 67 км/ч. Приближавайки към кръстовището с ул. „Св. Киприян“ в същото време, л.а. Шевролет Каптива с водач К. К. М., който се е движил в обратната посока, е навлязъл в кръстовището извършвайки ляв завой, като преминал в насрещната лента, където е последвал удар с челната зона на л.а.Киа Сеед върху преден десен калник, колело и врата на л.а. „Шевролет“. Водачът на л.а.Киа Сеед не е имал техническа възможност да предотврати удара, тъй като опасната зона за спиране при скорост от 66,91 км/ч (18,59 м/с) е 53,21 метра, при скорост от 50,00 км/ч (13,89 м/с) е 35, 33 метра, а в момента на навлизането на л.а.„Шевролет“ в платното за насрещно движение разстоянието 4 до мястото на удара, на което се е намирал л.а.„Киа“ е било 23,49 метра. Причината за настъпване на произшествието е единствено в субективните действия на водача на л.а.

Шевролет Каптива, който е следвало да изчака преминаването на л.а. през кръстовището, след което да предприема маневра ляв завой, с оглед което произшествието е било предотвратимо за него. Изложено е становище, че скоростта на движение на л.а. Киа Сеед рег. № ******** е от порядъка на 67 км/ч./ над максимално разрешената за градски условия/, но тази скорост не се намира в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Обоснован е извод, че ударът е технически непредотвратим за водача на л.а. Киа Сеед, тъй като от момента на възприемане на опасността - навлизането на л.а.„Шевролет“ в платното за насрещно движение разстоянието до мястото на удара, на което се е намирал л.а.„Киа“ е било 23,49 метра.