Решение № 3936 от 04.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3936 гр. Варна, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20223110110451 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 34 ЗС.

Ищецът „Варна инвест къмпани“ ООД твърди, че с ответника Ж. П. И. притежават в съсобственост при равни квоти /по ½/ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобР. със Заповед № РД-1892/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Варна, район Приморски, с. о. ***, с площ: 334 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: ***, съседи: ***, ***, ***, ***.

Излага, че със Заповед № 232/20.05.2019 г. на кмета на район „Приморски“ при Община Варна, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти на с.о. „Траката“, одобрен със Заповед № РД-067706-20/24.01.2006 г. на Областния управител на Област Варна, с признато право на собственост с Решение № 511/01.06.1998 г. на ПК-Варна, е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на П.И.Г. върху делбения имот. Сочи, че П.И.Г. е починал на 03.11.2002 г., като негови наследници са ответникът Ж.

П. И. и В. П. Г.. Твърди, че по силата на Решение № 1053/13.04.2022 г. по гр. д. № 15438/2021 г. на ВРС е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на ½ идеална част от имота, сключен между ищцовото дружество и В. П. Г..

Отправя искане до съда за делба на подробно описания по-горе недвижим имот между страните.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ж. П. И. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.

1

Поддържа, че решението по гр. д. № 15438/2021 г. на ВРС не може да му се противопостави, тъй като не е бил страна по делото. Навежда доводи, че Решение № 511/01.06.1998 г. на ПК-Варна няма за предмет процесния имот, съотв. праводателят на ищеца – В. П. Г., не е придобил собствеността върху делбения имот. Поради изложеното счита, че с обявяването за окончателен на предварителния договор за покупко-продажба между В. П. Г. и „Варна инвест къмпани“ ООД не е могъл да се породи вещно-транслативен ефект. Сочи, че единственият имот, попадащ в местност „Баалар бою“, върху който е възстановена собствеността с посоченото решение на ПК, е имот с идентификатор ***, който е продаден през 2018 г. Излага, че Заповед № 232/20.05.2019 г. на кмета на Район „Приморски“ има за предмет имот, различен от процесния с посочен идентификатор ***.

Оспорва В. П. Г. да е подписвала предварителния договор с ищеца и да е получила продажната цена по него. Оспорва същата да е упълномощила лицето, подписало договора – Н.А.Н., да прехвърля имота. В тази връзка навежда възражение, че пълномощникът е извършил действия без представителна власт, евентуално – при превишаване на предоставената му представителна власт.

С молба вх. № 78194/14.11.2022 г. ответникът е навел възражение по чл.

76 ЗН за относителна недействителност спрямо него на обявения за окончателен с Решение № 1053/13.04.2022 г. по гр. д. № 15438/2021 г. на ВРС предварителен договор за покупко-продажба, сключен между ищцовото дружество и В. П. Г..

Моли предявеният иск за делба да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

С Определение № 2579/28.02.2023 г. като главна страна в производството е конституирана В. П. Г., ЕГН **********, с оглед предявеното от ответника възражение по чл. 76 ЗН.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. Заявява, че релевираното възражение за относителна недействителност на сключения договор между ищеца и В. П. е неясно, поддържа, че ответникът Ж. П. не е легитимиран да оспори сключената между В. П. и ищцовото дружество сделка поради ненадлежно упълномощаване на Недка Николова. По отношение на възражението по чл. 76 ЗН счита, че то би било допустимо само в рамките на делбено производство между сънаследници, но не и между някой от наследниците и трето лице и го намира за преклудирано.

Ответникът Ж. П. И. оспорва иска на наведените с отговора основания.

В. П. Г., редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск за делба, следва да се установи наличието на възникнала на твърдяното в исковата молба основание 2 съсобственост върху недвижимия имот – предмет на делбата, ликвидирането на която се цели чрез инициираното делбено производство.

Между страните не се спори, а и от приложеното на л. 116 от делото удостовеР.е за наследници се установява, че Ж. П. И. и В. П. Г. са наследници по закон на П.И.Г., починал на 03.11.2002 г. От съдържанието на изисканото за послужване гр. д. № 15438/2021 г. на ВРС се потвърждава и че с влязло в сила решение от 13.04.2022 г. е обявен за окончателен сключен между В. П. Г. и „Варна инвест къмпани“ ООД предварителен договор за покупко-продажба на ½ идеална част от делбения имот.

Спорен е въпросът дали процесният имот е възстановен на наследниците на П.И.Г., респ. дали договорът за покупко-продажба, по силата на който ищецът се легитимира като собственик на ½ идеална част от него, е произвел вещно-транслативен ефект.

Към писмените доказателства по делото е приобщена Заповед № 232/20.05.2019 г. на кмета на район „Приморски“ при Община Варна /л. 87/, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на П.И.Г. върху имот с идентификатор *** по ПНИ на с.о. „Траката“ с площ от 334 кв. м., при граници: имоти № ***. В мотивите е посочено, че заповедта се основава на Решение № 511/01.06.1998 г. на ПК-Варна. Последното е приложено на л. 86 от гр. д. № 15438/2021 г., като от съдържанието му става ясно, че с него е признато правото на собственост на П.И.Г. в съществуващи стари реални граници на следните имоти: лозе от 1.611 дка, пета категория, находящ с в терен по § 4 на Виница, местност Баалар бою, имот № *** по кадастрален план, изработен през 1956 г., включващ по КП „Траката“ следните имоти: част от пл. № *** с площ от 0.575 дка, пл. № *** с площ 0.620 дка, част от пл.

№ 545 с площ 0.098 дка, път с площ 0.318 дка; лозе от 0.866 дка, находящ се в терен по § 4 на Виница, местност Дермен каршъ, имот № *** по кадастрален план, изработен през 1956 г., включващ по КП „Манастирски рид“ следните имоти: пл. № *** с площ 0.846 дка и път с площ 0.020 дка.

Реституционната процедура по ЗСПЗЗ до изменението на чл. 14, ал. 1, т.

3 с ДВ бр. 68/1999 г. е приключвала с издаването на решение на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост върху имот в теР. по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решенията на ПК, постановени до този момент, се ползват с конститутивно действие, като въз основа на тях съответните имоти се възстановяват в реални граници, които следва да са надлежно посочени. С изменението на цитираната разпоредба с ДВ бр. 68/1999 г. се въвежда т. нар.

„двуфазно“ реституционно производство, в рамките на което поземлената комисия с решение признава правото на собственост при условията на § 4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, а кметът на общината издава заповед за възстановяване на земите, с която същите следва да бъдат индивидуализирани съобразно плана на новообразуваните имоти. В този смисъл – Решение № 262 от 01.07.2012 г. по гр. д. № 944/2011 г. на ВКС, I ГО.

С исковата молба са наведени твърдения, че правото на собственост се основава на решение на поземлената комисия, издадено преди изменението на 3

ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68/1999 г. В същото имотите са индивидуализирани по местоположение и граници съобразно кадастралния план от 1956 г., като е посочено и части от кои имоти по действащия КП включват. Предвид изложеното решението има конститутивен ефект и с издаването му е завършен фактическият състав по възстановяване собствеността върху описаните имоти. Същевременно, от заключението по допуснатата съдебнотехническа експертиза /л. 110-114/, което следва да бъде кредитирано като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че процесният имот с идентификатор *** не попада сред имотите, възстановени с Решение № 511/01.06.1998 г. на ПК-Варна. Вещото лице излага, че съгласно КП от 1956 г. делбеният имот съставлява част от имот № ***, а съгласно КП от 1987 г. попада в имот № ***, а същите не са сред описаните в решението на ПК.

От друга страна, от заключението на вещото лице П. безспорно се установява, че предмет на Заповед № 232/20.05.2019 г. на кмета на район „Приморски“ при Община Варна е именно процесният поземлен имот.

Заповедта сама по себе си обаче не е основание за възстановяване правото на собственост. При липсата на доказателства за издадено признавателно решение на ПК, постановено по реда на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ в редакцията, действаща след изменението с ДВ бр. 68/1999 г., което да има за предмет процесния имот, не може да бъде прието, че е изпълнен фактическият състав на реституционното производство.

От изложеното следва, че ищецът не установил при условията на пълно и главно доказване твърденията си, че неговият праводател В. П. Г. и ответникът Ж. П. И. са придобили собствеността върху делбения имот.

Поради изложеното, независимо че сключеният между „Варна инвест къмпани“ ООД и В. П. Г. предварителен договор за покупко-продажба на ½ от имота е обявен за окончателен с влязло в сила съдебно решение, той не е могъл да произведе целения вещно-прехвърлителен ефект. При липсата на доказателства за възникнала съсобственост между страните предявеният иск за делба се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид извода, че наследниците на П.И.Г. не са придобили собствеността върху процесния имот е безпредметно обсъждането на останалите възражения, релевирани от ответника.

По разноските:

Съобразно изхода на спора и с оглед изрично отправеното от ответника искане на последния следва да бъдат присъдени стоР.те по делото разноски за депозит за експертиза в размер на 200 лева.

На основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ищецът „Варна инвест къмпани“ ООД следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса в размер на 100 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Варна инвест къмпани“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ***, ет. 2, срещу Ж. П. И., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. ***, иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобР. със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Варна, район Приморски, с. о. ***, с площ: 334 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: ***, съседи: ***, ***, ***, ***.

ОСЪЖДА „Варна инвест къмпани“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ***, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ на Ж. П. И., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. ***, СУМАТА ОТ 200 /двеста/ лева, представляваща стоР. по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА „Варна инвест къмпани“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ***, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Варна държавна такса в размер на 100 /сто/ лева, на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5