Решение № 19689 от 20.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19689 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. Х.А при участието на секретаря ДАНИЕЛА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х.А Гражданско дело № 20261110108950 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на *** срещу ***, с която е предявен частичен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 евро, представляваща част от регресно вземане в общ размер на 3111,08 евро, представляващо изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Престиж“ по щета № **** и ликвидационни разноски, във връзка с пътнотранспортно произшествие, настъпило на 06.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 06.04.2024 г. в гр. София, на кръстовището на бул.

„***“ и бул. „****“, е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил **** с рег. № **** и влекач „MAN“ с рег. № ***, причинено по вина на водача на лекия автомобил ****. Сочи, че вследствие на процесното произшествие са причинени имуществени вреди на застраховано при него моторно превозно средство, по отношение на което е била образувана преписка по щета № **** и е изплатено застрахователно обезщетение, както и са сторени ликвидационни разноски. Поддържа, че към датата на процесното 1

ПТП гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника, до когото е отправена регресна покана за възстановяване на изплатеното обезщетение и ликвидационните разноски. Твърди, че ответникът е отказал доброволно плащане, поради което предявява настоящия частичен иск за сумата от 10 евро, представляваща част от регресно вземане в общ размер на 3111,08 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил **** с рег. № **** към датата на процесното пътнотранспортно произшествие. Ответникът оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, като поддържа, че вина за настъпването му носи водачът на застрахованото при ищеца моторно превозно средство, евентуално прави възражение за съпричиняване. Оспорва предявения иск и по размер, като счита, че претендираното застрахователно обезщетение е завишено, включва ремонтно-възстановителни дейности и части, които не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, както и че размерът му не съответства на действително претърпените вреди. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ вр.чл.45 ЗЗД.

За да бъде успешно проведен искът по чл.411 КЗ, ищецът следва да докаже: 1. наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – в случая фактическият състав на чл. 45 ЗЗД т. е. противоправно деяние, което да е извършено виновни, да са налице вреди (вкл. размерът на същите) и същите да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а в тежест на ответника, 2 в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да докаже, че е заплатил претендираната сума, както и оборване на презумпцията на виновност на водача, включително и възражението за съпричиняване.

С приетия за окончателен доклад по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че е налице сключена застраховка „КАСКО Престиж“ при ищцовото дружество относно влекач „MAN“ с рег. № ***, като към датата на процесното ПТП същата е била валидна; че е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти при ответното дружество относно МПС марка лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ****, като към датата на процесното ПТП същата е била валидна. Не се спори, че ответното дружество заплатило на ищеца сумата от 3111,08 евро.

Спорен е механизмът на настъпване на ПТП, дали причинените имуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП по вина на водача, застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, както и какъв е техният размер.

В тази връзка по делото е разпитан свидетелят Д. Ц. М., който свидетелства, че си спомня за настъпило на 06.04.2024г. пътнотранспортно произшествие, случило се в следобедните часове, приблизително между 14:00 и 16:00 ч., на голямо кръстовище, което по негов спомен се намирало в района на ****. Свидетелят заявява, че управлявал товарен автомобил, като навлязъл в кръстовището след включване на зелен сигнал на светофара и бил първият автомобил, преминал на този сигнал. Поради образувало се напред задръстване той не успял да продължи движението си и спрял приблизително в средата на кръстовището, в района на трамвайните линии, където престоял няколко минути. По негови данни товарният автомобил бил с дължина 17 м и височина 4 м. Между влекача и лекия автомобил, спрял пред него в образувалото се задръстване, имало разстояние не повече от 50 см.

Свидетелят посочва, че при последващо леко потегляне усетил допир, след което слязъл и установил, че има автомобил пред неговата дясна врата.

Според него лекият автомобил навлязъл в кръстовището впоследствие, след като за него вероятно светнал зелен сигнал на светофара. Свидетелят не си спомня дали преди него е преминал друг автомобил, нито от коя лента е навлязъл лекият автомобил, тъй като наблюдавал движението пред себе си и 3 не го видял отдясно. Посочва, че лекият автомобил се намирал в мъртвата зона на товарния автомобил и не очаквал пред него да има спрял автомобил.

Заявява, че на място пристигнал полицейски патрул, но водачите не постигнали съгласие относно причините за произшествието, като полицаите им препоръчали да съставят двустранен протокол. Свидетелят потвърждава, че товарният автомобил разполагал с огледало, позволяващо наблюдение на пространството отпред и отдясно.

Свидетелят Д. Х. Х. заявява, че на 06.04.2024 г. управлявал лек автомобил **** и се прибирал със семейството си по **** в посока „***“. По негови данни в района имало значително задръстване, като движението било силно затруднено, вероятно във връзка с присъствието на мотористи или провеждането на митинг. Когато достигнал кръстовището, забелязал голям товарен автомобил, спрял в района на трамвайните линии, в самото кръстовище. Свидетелят сочи, че при включване на зелен сигнал на неговия светофар се отворила пролука, като разстоянието от светофара до товарния автомобил било поне 10 м. Той започнал бавно да се придвижва напред с намерение да премине пред товарния автомобил, за да пресече кръстовището и да продължи към ***, където нямало задръстване. Докато се придвижвал бавно, водачът на товарния автомобил потеглил и го притиснал, вследствие на което настъпило произшествието. Свидетелят твърди, че водачът на товарния автомобил е имал възможност да го забележи, тъй като се намирал на разстояние около 10 м и бил в полезрението му. Посочва, че лично той имал добра видимост към товарния автомобил и го наблюдавал още преди достигането на светофара, като по негова преценка го видял да се намира в кръстовището около минута, минута и половина или повече преди произшествието. Според свидетеля водачът на товарния автомобил е следвало да се съобрази със задръстването и да не навлиза или да остава в кръстовището, ако не може да го освободи. Заявява, че сам е заплатил около 850 лв. за ремонт на своя автомобил, включващ нов калник, боядисване и ремонт на изкривена рейка, като не е получил обезщетение за тези вреди.

Обяснява, че бил притеснен от случилото се, тъй като в автомобила пътували съпругата и детето му, и че се подписал като виновен в двустранния протокол, след като полицаите му обяснили, че е нарушил правилата, като е спрял в кръстовището.

По делото е прието заключение по допуснатата съдебна автотехническа 4 експертиза (САТЕ), съгласно което на 06.04.2024 г. около 14:45 ч. в гр. София е настъпило ПТП между лек автомобил ****, рег. № ****, и влекач „МАН TGX“, рег. № ****, с прикачено към него полуремарке, рег. № ***. Вещото лице посочва, че влекачът се е движел по бул. „*** ****“ с посока от бул.

„***“ към ул. „***“ и на кръстовището с **** водачът е навлязъл в кръстовището, но поради наличието на трафик не успял да се изтегли. В същия момент по ****, с посока от ул. „** Х.“ към ***, се движел лекият автомобил ****, чийто водач предприел маневра за преминаване направо, при което настъпило съприкосновение между двете превозни средства. Според заключението в момента на удара лекият автомобил се е намирал пред влекача. Вещото лице приема, че установените увреждания по влекача – предна броня и халоген, се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. Стойността на необходимите ремонтни дейности, изчислена въз основа на средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 5 221,20 лв. с ДДС, а при използване на алтернативни резервни части и среднопазарни цени на труда – на 4 362,95 лв. с ДДС. Към датата на застрахователното събитие автомобилът е бил в експлоатация от 12 години, 5 месеца и 8 дни, считано от първоначалната му регистрация на 30.11.2011 г. По отношение на предотвратимостта на произшествието вещото лице посочва, че същата е в пряка и функционална зависимост от скоростта на движение на двете превозни средства и отстоянието им в момента на възникване на опасността. В заключението е отбелязано, че по делото липсват данни, въз основа на които да се определи скоростта на движение на автомобилите преди удара, както и точното положение на влекача в района на кръстовището, преди водачът му да предприеме потегляне. Поради това вещото лице приема, че не може да се определи дали двамата водачи са имали възможност да предотвратят произшествието при конкретните скорости и разстояния.

Същевременно експертът посочва, че произшествието е било предотвратимо за водача на лекия автомобил ****, ако е изчакал изтеглянето на влекача от кръстовището и след това е извършил маневрата си за преминаване. Водачът на влекача също е имал възможност да предотврати произшествието, ако не е навлязъл в кръстовището при наличие на трафик, възпрепятстващ преминаването му, или ако е изчакал преминаването на лекия автомобил, преди да предприеме маневрата си за излизане от кръстовището. В открито съдебно заседание и след изслушване на свидетелите вещото лице пояснява, 5 че водачът на товарния автомобил е заявил, че се е намирал върху трамвайните релси, като именно така е отразен и в скицата към експертизата.

Посочва, че евентуално отместване на товарния автомобил наляво или надясно, както и разлика от около един метър в положението му напред или назад, не променят пътната обстановка, механизма на произшествието или настъпилите увреждания. Допълва, че водачът на лекия автомобил е заявил, че се е опитал да заобиколи товарния автомобил, поради което е възможно да е извършил отклонение надясно. Категорично заявява, че преди настъпването на ПТП товарният автомобил вече е бил навлязъл в кръстовището и е преминал повече от половината му, като това е станало преди водачът на лекия автомобил да предприеме потегляне. В отговор на въпроси на съда вещото лице уточнява, че произшествието е било предотвратимо и за двамата водачи. Водачът на лекия автомобил е могъл да избегне удара, като изчака преминаването на товарния автомобил и освобождаването на кръстовището, преди да предприеме маневра за преминаване. От своя страна водачът на товарния автомобил е могъл да предотврати произшествието, като използва наличното огледало за наблюдение на пространството отдясно, възприеме лекия автомобил и изчака преминаването му, преди да потегли. Вещото лице уточнява, че лекият автомобил не се е намирал непосредствено отдясно на товарния автомобил, а под дясната му врата, като лявата му част е влязла в съприкосновение с дясната част на товарния автомобил. С оглед на това разположение експертът приема, че лекият автомобил е бил видим през страничното огледало, разположено в кабината на водача на товарния автомобил, което осигурява видимост встрани и надолу, въпреки наличието на мъртва зона.