Решение № 13 от 03.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. София, 03.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110214146 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от “,,***''“ ООД жалба срещу Електронен фиш (ЕФ) № 8505203690, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ и с който на дружеството – жалбоподател е наложена за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл.

179, ал. 3б от ЗДвП имуществена санкция в размер на 2500,00 лева.

В подадената жалба за изложени оплаквания, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен, а при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП, намерила приложение при издаване на обжалвания акт, касае единствено нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и такива по чл.

179, ал. 3б от ЗДвП, за каквото е бил санкциониран жалбоподателят. Поддържа се, че издаденият фиш не съдържа законоустановените реквизити, както и че същият е издаден след изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН.

Възразява се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение.

Посочва се, че наказващият орган не се е съобразил с чл. 2, § 7 от Регламент 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. при издаване на обжалвания акт.

Поддържа се, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

1

Направено е искане за отмяна на обжалвания акт и за присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, е било представлявано от упълномощен адвокат. На етап съдебни прения накратко са преповторени вече изложените от страната възражения и искания.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган – Агенция „Пътна инфраструктура“, е била представлявана от упълномощен юрисконсулт. На етап съдебни прения процесуалният представител е направил искане за оставяне на жалбата без уважение. Посочено е, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен, отговарящ на нормативните изисквания, издаден от компетентен орган и според изискуемите реквизити. Нарушението било установено и правилно квалифицирано. Направено е искане за потвърждаване на акта и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.03.2022 г. в 08,56 часа, пътно-превозно средство (ППС) товарен автомобил ,,***'' с рег. № ,,***'' с технически допустима максимална маса 7490, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0, без ремарке, се движело в Столична община, по път А-6 км 60+705, с посока намаляващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. Видно от приобщеното по делото становище (л. 14) за сегмент 1777911000 не е била получена и платена тол декларация, нямало е маршрутни карти за посочената дата и час за ППС-то. Нарушението било установено с устройство № 10192, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-6 км 60+705.

За извършеното нарушение срещу дружество като собственик на регистрираното ППС бил издаден на 07.03.2025 г. обжалваният електронен фиш. Същият бил връчен на нарушителя на 28.08.2025 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, в редакцията й към датата на издаване на акта, електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.

2

179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи.

Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. От същите, представени с адмнистративнонаказателната преписка, се извеждат обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени от административнонаказаващия орган, както и справката от ОДМВР, всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Същите са непротиворечиви помежду си и налагат еднопосочни изводи в горепосочения смисъл, тълкувани заедно и поотделно.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът счита, че по несъмнен начин се установява, че 11.03.2022 г. в 08,56 часа, пътно-превозно средство товарен автомобил товарен автомобил ,,***'' с рег. № ,,***'' с технически допустима максимална маса 7490, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0, без ремарке, се движело в Столична община, по път А-6 км 60+705 без валидна маршрутна карта, респ. тол декларация.

Доказва се, че атакуваният акт е бил издаден на 07.03.2025 г.

Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на административно-наказателното преследване, извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, предвид и Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на електронен фиш следва да намерят приложение сроковете, уредени в разпоредбите на чл. 80 и чл. 81 от НК. В обратния смисъл извършителят на административно нарушение би бил поставен в по3 неблагоприятно положение спрямо това на извършителя на престъпление.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина, за настоящия случай. Видно от датата на извършване на нарушението – 11.03.2022 г., към момента на издаване на фиша обикновената давност не е изтекла, а към настоящия момент не е изтекла абсолютната давност.

Отбелязвайки горното, съдът счита, че са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на процесния електронен фиш, доколкото в актуалната към датата на нарушението редакция на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не е предвидена възможност да се издава такъв при констатиране на нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Електронният фиш е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, който предвижда част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се санкционират чрез съответно диференцираната процедура. Същевременно разпоредбата, в редакцията от ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., преди изменението от ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., е предвиждала електронен фиш да се издава нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. При извършване на систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде направен извод, че при нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП санкционирането не може да се извърши чрез издаването на електронен фиш, подобно на отклонението при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Преди изменението на чл.

189ж, ал. 1 от ЗДвП, законодателят е регламентирал, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Следователно административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП към релевантния за настоящия случай момент е недопустимо – наказването следва да се осъществи чрез издаване на акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление. Докато разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП предвижда да се санкционира водачът, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, 4 ал. 1, т. 1 от ЗП, а разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП - собственикът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, налице е различие в параметрите на нарушение според двете норми – относно субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните в съответните разпоредби санкции. В този смисъл недопустимо е в този тип производства прилагането на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП досежно конкретно извършеното нарушение по аналогия.

Следователно за вмененото на жалбоподателя нарушение не е била предвидена законодателната възможност за издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП. Предвид това с издаването на обжалвания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да се състави АУАН и НП, административнонаказващият огран е допуснал съществено процесуално нарушение. Последното следва от обстоятелството, че е нарушен съществувалият към момента на извършване на нарушението императивен ред за ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, който ред в случая се явява и по-благоприятен по смисъла на чл. 3, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАНН закон по отношение на жалбоподателя. Този пропуск е довел до накърняване на императивни законови разпоредби и ограничаване на правата на нарушителя да упражни ефективно правото си на защита като възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл.

44, ал. 1 от ЗАНН, да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори фактическите констатации на контролните органи.

Посоченият недостатък на развилата се административнонаказателна процедура представлява съществено нарушение на процесуалните правила, опорочило изначално административнонаказателнотно производство и съставляващо основание за отмяна на атакувания електронен фиш.

Следва да се подчертае и относимостта към настоящия спор на разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за 5 съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО. Съгласно цитираната нормативна уредба „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. Следователно в случая доставчикът на електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние е следвало да уведоми дружеството-жалбоподател относно констатирания пропуск в заплащането на дължимото. Едва след изпълнение на това задължение и бездействие от страна на ползвателя на услугата - жалбоподателя, е следвало да се пристъпи към ангажиране на административнонаказателната отговорност, както бе коментирано по-горе – чрез съставяне на АУАН и НП. Изменението на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП, със ЗИДЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., е именно в този смисъл, като с промените националното законодателство е съобразено с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. и по-точно– с цитираната в частност с чл. 2, § 7 от същия. Макар и разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП да влизат в сила от 01.01.2024 г., то е очевидна волята на законодателя, че към настоящия момент нормите от ЗП противоречат на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Налице е разлика между уведомяването от доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за изминато разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна такса, от една страна, и заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, от друга.