Определение № 412 от 28.04.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 412 гр. Перник, 28.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500262 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 2228/22.01.2026г. от Н. И. Т. против Определение № 4134/18.12.2025г. по гр.д. № 926/2025 г. на РС - Перник, с което се ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба в частта, с която от Н. И. Т. срещу „Обединена българска банка“ АД са предявени претенции по чл. 45 ЗЗД за заплащане на: 1/ обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1953,17 лева в периода 27.09.2024 г. - 01.03.2025 г. и 2/ неимуществени вреди в размер на 1953,17 лева за периода 27.09.2024 г. 01.03.2025 г. и прекратява производството по гр. д. № 926/2025 г. на РС Перник.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на съдебния акт, като се моли същият да бъде отменен като незаконосъобразен. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че с постъпилите уточняващи молби не са отстранени нередовностите на исковата молба по предявените искове.

Моли се за отмяна на определението на РС- Перник и 1 връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

С определение .№ 495/13.02.2026г. по гр.д. № 926/2025 г. на РС - Перник допълва на осн. чл. 248, вр. чл. 81 ГПК Определение № 4134/18.12.2025 г., постановено по гр.д. № 926/2025 г. на РС-Перник, като осъжда Н. И. Т., ЕГН ********** да заплати на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959 на осн. чл. 78, ал. 4, вр. ал. 8 ГПК сумата в размер на 40,90 евро юрисконсултско възнаграждение в производството.

Срещу това определение е постъпила частна жалба вх. № 6519/23.02.2026г. от Н. И. Т., в която са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се моли същото да бъде изцяло отменено.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти (ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС), приема следното:

Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт, е допустима.

Производството по гр.д. № 926/2025 г. на РС - Перник е образувано по подадена искова молба от Н. И. Т. срещу „Обединена българска банка“ АД като след частично прекратяване на делото (потвърдено от ОС-Перник) към момента делото е висящо по предявените с исковата молба искове по чл. 45, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1953, 17 лева - имуществени вреди и сумата от 1953, 17 лева - неимуществени вреди, претърпени вследствие на неравноправно третиране, изразяващо се в бездействие да съобразят заявеното от него възражение за погасяване по давност на задълженията по договор за кредитна линия от 21.11.2015 г. и допълнително 2 споразумение от 27.12.2017 г.

С разпореждане № 8791/25.06.2025 г. съдът е констатирал, че при тези твърдения, доколкото се посочва, че имуществените вреди в размер на 1953,17 лева са претърпени в резултат бездействието на ответното дружество след позоваване на давността и начисляването на суми по 350 лв. месечно за погасителни вноски по два договора (договор за кредитна карта от 2006 г. и договор за кредитна линия 2015 г.), не става ясно каква сума е начислена от ОББ за процесния период по всеки отделен договор. За яснота е необходимо ищецът да посочи какви са начисленията от страна на ОББ за процесния 5- месечен период по всеки договор по отделно, както и да се посочи дали лихвата от 203,17 лв. е изчислена общо, или за единия договор, или как е разпределена.

Необходимо е да се уточни и началният момент, от който ищецът претендира лихва върху обезщетението за вреди (посочено в исковата молба единствено с крайна дата 01.03.2025 г.). В тази връзка с разпореждане № 8791/25.06.2025 г. на ищеца са дадени подробни указания във връзка с отстраняване на констатираните нередовности С уточняваща молба от 16.07.2025 г. ищецът е посочил, че след 27.09.2024 г. „ОББ“ АД продължавала да претендира по договора за кредитна карта сумата 350 лв., а по договора за кредитна линия - по 150 лв. месечно. Начислената лихва от ОББ по КК след 27.09.2024 г. към датата на депозиране на иска 07.03.2025 г. възлизала на 1750 лв. (бел. тоест 5 месеца Х 350 лв.), а сумата 203,17 лева вреди представлява лихва върху сумата 1750 лв. за 150 дни. Ищецът посочва като начална дата на увреждането датата 27.09.2024 г., на която се е позовал пред „ОББ“ АД на изтекла погасителна давност.

С обжалваното определение съдът връща исковата молба и прекратява производството по делото, поради това, че ищецът не е изпълнил надлежно указанията за отстраняване на нередовностите на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, не е 3 поискал правна помощ - макар да му е указана възможността за това.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че исковата молба е оставяна няколкократно без движение, в резултат на което ищецът е поправил и отстранил всички нередовности и поради това последната отговаря на минималните изисквания на чл. 127 от ГПК относно страните, основанието, размера на вземанията, а така също и петитума на исковата молба. Отправеното до съда искане подлежи на разумно тълкуване, с оглед изложените фактически твърдения, въз основа на които се извежда интереса от определена защита. В исковата молба и уточняващи такива, преповторено и в частната жалба ищецът ясно и безпротиворечиво е посочил от кого, срещу кого, въз основа на какво и какво се иска, а именно: страните по спора, адресите им и ЕИК. В исковата молба са изложени надлежно и обстоятелства на които се основава исковата претенция, а именно, че в резултат на описаните в исковата молба противоправно поведение на ответника ищецът е претърпял претендираните имуществени и неимуществени вреди, като е формулирано искане, което съответства на твърдяно противоправно поведение на ответника и резултатът от него за обезщетяване на вреди от деликт, намиращ основанието си в чл. 49 и чл. 45 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца горепосочените суми за конкретно посочени по размер имуществени и неимуществени вреди.

В исковата молба и в последващите уточнителни молби ищецът последователно е завил и формулирал изрично искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца горепосочените суми за имуществени и неимуществени вреди. Несъмнено е, че поведението на ответника и в какво конкретно се изразява противоправното му поведение, предмет на спора, трябва да бъдат индивидуализирани, но следва да се има предвид, че при предявен иск по чл. 45 и чл.

4

49 ЗЗД предмет на делото е вземането за обезщетение от непозволено увреждане. Поради това тези твърдения представляват обстоятелства касаещи и съответстващи на твърдяно според ищеца противоправно поведение на ответника и резултатът от него, поради което първоинстанционният съд ще бъде задължен да се произнесе в мотивите на съдебното решение при преценка дали са налице твърдените незаконосъобразни действия или бездействия, съответно за основателността на предявените искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Дали твърдените обстоятелства относно противоправно поведение на ответника са осъществени и какво е тяхното правно значение е въпрос по същество на спора, но няма отношение към редовността на исковата молба по чл. 49 и чл.

45 ЗЗД. Това е въпрос, който е от значение за основателността, респ. за размера на обезщетението, и подлежи на доказване в процеса с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Указания, които са свързани с предмета на доказване, съдът дава на ищеца в доклада по делото, но тези указания имат различна цел и са обвързани с различни правни последици от указанията, давани по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК.

В обобщение - формулирана по този начин, исковата претенция е за реализиране на деликтна отговорност по чл.

49 и чл. 45 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, не е нередовна и не е налице основание за връщане на ИМ.

По делото няма твърдения или данни, които да водят до извод за недопустимост на иска на друго основание, поради което и въззивната проверка не обхваща такова. Ако първоинстанционният съд установи друго основание за недопустимост, производството ще подлежи на прекратяване.

По настоящата частна жалба предмет на контрол е 5 допустимостта на иска при наличните по делото данни.

С оглед на изложеното обжалваното Определение № 4134/18.12.2025г. следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.

Предвид изхода по частна жалба вх. № 2228/22.01.2026г. и отмяната на горното определение по чл. 129, ал. 3 ГПК, частна жалба вх. № 6519/23.02.2026г. също се явява основателна и обжалваното с нея Определение № 495/13.02.2026г. също следва да бъде отменено, доколкото не е налице основанието по чл. 78, ал. 4, вр. ал. 8 ГПК за осъждане на ищеца да заплати на ответника разноски в производството.

Разноските, включително за настоящето производство, следва да бъдат разпределени от първоинстанционния съд с оглед крайния резултат на делото.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4134/18.12.2025г. по гр.д. № 926/2025 г. по описа на Районен съд – Перник.

ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд – Перник за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове, съгл. дадените указания.

ОТМЕНЯ Определение № 495/13.02.2026г. по гр.д. № 926/2025 г. по описа на Районен съд – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

7