Определение № 171 от 27.02.2025, Районен съд - Тетевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 171 гр. Тетевен, 27.02.ххх г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско дело № ххх4330100230 по описа за ххх година

Производството е по реда на чл. 52, във вр. с чл. 49, ал. 1 от ЗН.

Образувано е по заявление на П. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. Ябланица, област Ловеч, ул. „хххх“ № 28А, с което е заявила, че като наследник на П. Георгиев Н., ЕГН **********, починал на 22.11.ххх г., се отказва от оставеното от наследодателя наследство.

Моли отказът да бъде вписан в съответния регистър при съда по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗН и да бъде издадено удостоверение за направения отказ.

Съдът, след преценка на изложеното в заявлението и приложените към него писмени доказателства, приема следното:

Отказът от наследство е едностранно изявление от лице, за което се е породило право на наследяване, насочено към прекратяване на правото на наследяване и пораждащо права за другите наследници - чл. 53 от ЗН, за действителността на което е достатъчна писмена форма и чието действие се поражда след вписването в специалната книга към районния съд по разпореждане на районния съдия. Местно компетентният районен съд да извърши вписването е този по местооткриване на наследството.

В конкретния случай заявителя е представил изявлението си за отказ от наследство в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Видно от приложеното удостоверение за родствени връзки изх. № 03-ххх/26.02.ххх г., издадено от община Ябланица, област Ловеч, заявителят е наследник по закон на П. Г. Н., от гр. Ябланица област Ловеч. С оглед изложените в заявлението данни за наследодателя, съдът приема, че последното местожителство на наследодателя е било в гр. Тетевен, област Ловеч, което е и мястото на откриване на наследството, съгласно чл. 1 от ЗН. Съгласно чл. 2, ал. 5 от НАРЕДБА № РД02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, удостоверение за наследници се издават от общината, от района или от кметството, по последен постоянен адрес на починалото лице.

Както се приема в съдебната практика, при произнасянето си съдът съобразява, че съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗН изявлението за приемане на наследство, респ. отказ от наследство, следва да се направи пред районния съд, в чийто район е открито наследството. Това е мястото на „последното местожителство на умрелия“ - съгл. чл. 1 от ЗН. Терминът „местожителство” вече е загубил правната си релевантност - след приемане на ЗБГ, отмяната на чл. 7 от ЗЛС и регламентацията на „адресната регистрация” в гл. ІV на ЗГР[1]в сила от 01.01.2000 г. Макар и все още да се използва в някои нормативи /КРБ, СК, НК, ЗЗД/, след 2000 г. е нужно да бъде тълкуван и прилаган, съобразявайки духа на 1 съществувалите към установяването му норми /чл.7 от ЗЛС/ и актуалните понятия „адрес” и „адресна регистрация” по смисъла на чл. 89 и сл. от ЗГР. Съгласно чл. 7 от ЗЛС - „… Местожителство се придобива с вписване в регистъра за населението на населеното място, в което лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено..”. Режимът е разрешителен и като последица има приемане на лицето за жител на съответното населено място, със съпровождащите го привилегии. Съгласно Определение по д. № 20/75 г. І на ВС „…това е населеното място, чийто жител е лицето…”. Има се предвид установяване на трайна административна връзка на лицето със съответното населено място. След 2000 г. със ЗГР се въвеждат понятията „адрес” - чл. 89, „постоянен и настоящ адрес” - чл. 93 и чл. 94.

Режимът вече е регистрационен. Докато под „местожителство” се има предвид връзката с населеното място, където лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено, то „адрес” вече включва и по-конкретните данни за разположението на трайната локализация на лицето - улица, вход, № на жилище и т.н. Или - „адрес” е по-широкото понятие. ЗГР приема два вида връзка със съответната територия - „постоянен адрес”- „това е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението”, а „настоящ” е - „адресът, на който лицето живее..”. Разликата е в интензивността на установената връзка с така определеното място.

С оглед изложеното се приема от съда, че в разпоредбата на чл. 1 от ЗН, под „последно местожителство”, следва да се има предвид последният постоянен адрес на починалия.

Следователно компетентен да се произнесе по заявлението е именно РС - Тетевен.

Със смъртта на наследодателя наследниците придобиват възможността да приемат новооткритото наследство. Ако приемат наследството те ще придобият правата и съответно ще встъпят в задълженията на своя наследодател.

Законът позволява на наследниците да направят и отказ от наследството. По своята същност отказът от наследство е едностранно волеизявление на лице, притежаващо качеството наследник, с което то губи облагите и се освобождава от тежестите, с които е обременена една наследствена маса. По тази причина отказът от наследство е формален и изричен акт, който следва да бъде облечен в писмена форма за действителност и да бъде извършен пред съдия, в чийто район е открито наследството. Съгласно чл. 52, във връзка с чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството, заявлението за отказ подлежи на вписване в особена книга за приеманията и отказите от наследство, която се води в районните съдилища.

От представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 03-ххх/26.02.ххх г., издадено от община Ябланица, област Ловеч, се установява, че молителят П. П. М. е наследник по закон – дъщеря на П. Г. Н., починал на 22.11.ххх г. Съдът намира, че е спазена задължителната форма на отказа от наследство – писмена, като отказът е подписан от молителя.

Предвид изложеното и на основание чл. 52 във вр. с чл. 49 ал. 1 от ЗН, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ВПИШЕ в особената книга на Районен съд гр. Тетевен, направения П. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. Ябланица, област Ловеч, ул. „хххх“ № 28А, отказ от наследството оставено от наследодателя П. Георгиев Н., ЕГН **********, починал на 22.11.ххх г., в гр. Луковит, Акт за смърт № 0150 от 22.11.ххх г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителя удостоверение за вписания отказ от наследството.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

3