Решение № 4718 от 02.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4718 гр. София, 01.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20211100510782 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20150991/04.07.2021 г. по гр.д. № 27653/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 178 състав, е признато за установено, че „Т.Т.“ ООД с ЕИК: **** дължи на Д. Ж. А. с ЕГН: ********** сума в размер на 3 600 лв. - обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, представляваща брутно трудово възнаграждение за тримесечния срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 295/21.08.2018 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.01.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по описа на СРС, 178-ми състав по ч.гр.д. № 2584/2019 г. , като отхвърля предявения от ищеца установителен иск за сумата от 927,27 лв., представляваща обезщетение за неползване на отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.01.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по описа на СРС, 178- ми състав по ч.гр.д.

№ 2584/2019 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от „Т.Т.“ ООД насрещен иск за осъждане на Д. А. да заплати на ищеца сумата от 3 600 лв., представляваща обезщетение в размер, равняващ се на обезщетение за неспазено предизвестие за вреди, претърпени от незаконно прекратяване на трудовото правоотношение между страните по трудов договор от 04.07.2016 г. от страна Д. А.. Налице е произнасяне и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника, който обжалва решението в частта, с която е уважена претенцията на ищеца с правна квалификация чл. 221, ал. 1 КТ и в частта, с която е отхвърлен предявения от него насрещен иск с правна квалификация чл. 220 КТ, с който се търси репариране на претърпените вреди, вследствие от неспазен срок на предизвестие. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания 1 доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважи предявения насрещен иск. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора.

Решението в необжалваната част е влязло в сила и не е предмет на проверка от настоящата инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк.д. № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на предявените искове.

Предмет на въззивното производство е: 1) субективно материално право на ищеца по главния иск да претендира от ответника сумата от 3 600 лева, представляваща обезщетение за претърпените вреди, вследствие на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ; 2) субективното материално право на работодателя, ищец по насрещния иск, да претендира от работника сумата от 3 600 лева, представляваща обезщетение за претърпените вреди, вследствие от неспазен срок на предизвестие.

Спорен между страните е единствено преюдициалният въпрос, дали ищецът надлежно и законосъобразно е упражнил потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. При положителен отговор работодателят се явява задължен по претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, а при отрицателен работникът дължи репариране на вредите, причинени от неспазване на срока на предизвестието, на основание чл. 220 КТ.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е в безсрочно трудово правоотношение с ответника, възникнало на 04.07.2016 г., като е заемал длъжността „специалист продажби в медицината“. Правоотношението е прекратено с достигането на едностранното волеизявление на работника до работодателя на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 К, поради неплащане на уговореното трудово възнаграждение в срок.

Съгласно константата практика на ВКС за да се прекрати договора на основание чл.

327, ал. 1, т. 2 КТ от работника, е необходимо обективно да е налице забава в плащането на трудовото възнаграждение. Законът не определя минимален срок на забавата, не изисква и вина на работодателя. Във всички случаи, когато обективно е налице забава на задължението на работодателя по чл. 128 КТ, работникът има право да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие като отправи до работодателя писмено едностранно изявление. Прекратяване на трудовия договор без предизвестие настъпва от момента на получаване на писменото изявление. (Решение № 266 от 5.06.2007 г. на ВКС по гр. д. № 1416/2004 г., ГК, II г. о; Решение № 173 от 7.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5962/2015 г., IV г. о., ГК.)

Разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ не поставя момента на прекратяване на 2 трудовия договор в зависимост от това, дали фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия договор. Както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание, аргумент от чл. 355, ал. 2, т. 3 КТ. (Решение № 289 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1289/2014 г., IV г. о., ГК;

Решение № 159 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4433/2019 г., III г. о., ГК) Следователно за да бъде надлежно и законосъобразно упражнено потестативното право, регламентирано в чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: 1) едностранно волеизявление на работника или служителя, което следва да достигне до работодателя и 2) наличието на обективно състояние на забава за плащане на трудово възнаграждение, което следва да съществува към момента на обективиране на волеизявлението.

Забава е налице при несвоевременно плащане /всеки ден, следващ уговорения падеж в трудовия договор/ на дължимо от работодателя трудово възнаграждение /авансово или окончателно/ или обезщетение, което е в размер над месечното трудово възнаграждение.

Щом към датата на депозиране на заявлението по чл. 327, т. 2 КТ е налице неизпълнение на задължението за изплащане на трудовото възнаграждение в сроковете по чл. 270, ал. 2 КТ, служителят законосъобразно е прекратил трудовия договор с неизправния работодател, съответно преустановил е явяването си на работа, след достигане на писменото му волеизявление до насрещната страна. В този смисъл Решение № 6 от 31.01.2008 г. на ВКС по гр. д. № 60/2007 г., ГК, III г. о.

Преобразуващото право на работника да прекрати едностранно правоотношението се поражда, когато работодателят е в забава, независимо 1) дали е налице частично плащане, както е в настоящия случай; 2) дали забава е обхванала продължителен период от време или е траела само ден; 3) дали са налице обективни пречки, т.е. въпреки положената грижа работодателят не е успял да изпълни точно и навреме. Налице е една свръхзащита на работника, която е оправдана с оглед на обстоятелството, че обичайно трудовото възнаграждение е основното средство и начин за препитание. Именно поради наличието на тази възможност работникът едностранно да прекрати правоотношение и да постъпи на работа при друг работодател, процесното потестативно право, уредено в чл. 327, ал. 1, т. 2 К Т , може да бъде упражнено само и единствено докато трае състоянието на забава. В противен случай би се стигнало до неоправдано разширяване на приложното поле на правната норма. При плащането на задължението облигационното правоотношение се погасява, както и състоянието на забава престава да съществува. След като приеме изпълнението, макар и забавено, работникът може единствено да предяви претенция за плащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Подобно на потестативното право на разваляне на двустранни договори при виновно неизпълнение, което не може да бъде упражнено, след като кредиторът получи изпълнение, макар и забавено, с изключение на фикс сделлките по ал. 2 на чл. 87 ЗЗД, при упражняване на правото по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ е необходимо да е налице неизпълнение за плащане на трудовото възнаграждение на уговорения в договора срок , т.е. забава, която следва да съществува към момента на упражняване на правото, който е достигане на едностранното волеизявление до работодателя.

От представения трудов договор се установява, че падежът на задължението за плащане на трудовото възнаграждение е 15 число на следващия месец. Работодателят е изпълнил своето задължение изцяло на 20.08, вместо на 15.08, т.е. налице е забава от пет дни, като този факт се установява от представените платежни нареждания. Едностранното волеизявление на работника е достигнало до работодателя на 21.08, който факт се установява от получения входящ номер. Ищецът по главния иск не оспорва факта, че е 3 получил възнаграждението изцяло на 20.08, т.е. един ден преди едностранно да прекрати трудовото правоотношение, дори признава този факт в отговора на насрещния иск.

Следователно преобразуващото право е упражнено един ден след като състоянието на забава е престанало да съществува, т.е. не са налице предпоставките на нормата на чл. 327, ал. 1, т.

2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. Насрещният иск с правна квалификация чл. 220, ал. 1 КТ се явява изцяло основателен, тъй като работникът е прекратил едностранно трудовото правоотношение с работодателя без да спази уговорения между страните 3 месечен срок на предизвестие, респективно предявения главен иск е изцяло неоснователен. Обезщетението за вреди, причинени на работодателя, съгласно нормата чл. 220, ал. 1 КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие, който в случая е 3 месеца, съгласно чл. 20 от трудовия договор между страните. Страните не спорят, че размерът на брутното трудово възнаграждение е в размер на 1 200 лева, като това се установява и от приетото заключение на изслушаната в първа инстанция съдебно-счетоводна експертиза, следователно размерът на дължимото обезщетение е в размер на 3 600 лева.

Първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено в обжалваната част.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззиваемата страна. Право на разноски има въззивникът, който е представил доказателства за сторени такива в размер на 864 лева, от които 144 лева за държавна такса пред настоящата инстанция и 720 лева за адвокатско възнаграждение.