Протокол № 156 от 15.04.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 156 гр. Златоград, 15.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева

Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20265420100004 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Делото започва с 20мин. по-рано, тъй като адв. В. е подал молба, с която взема становище да се даде ход на делото.

ИЩЦАТА З. И. Р. - редовно призована, не се явява, не изпраща представител. От адв. Е. В. е постъпила молба, с която сочи, че поради служебна ангажираност е възпрепятстван да се яви по настоящото дело, въпреки това моли да бъде даден ход на делото. поддържа изцяло исковата претенция и няма възражения по доклада. Посочва, че ще се ползват от признанието на иска.

ОТВЕТНИКЪТ О. Н. - редовно призована, представлява се от юрк. И.

Д.

ЮРК. Д.– Моля, да се даде ход на делото по-рано, тъй като адв. В. няма да се яви в днешно съдебно заседание.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото.

Адв. В. явно няма да се яви по делото, тъй като е подал молба за гледане в негово отсъствие, а освен това той присъства по първото дело днес, като заяви, че ще присъства на оглед по друго свое дело, което означава, че явно няма възможност да присъства по настоящото дело, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ не е в състояние да покани страните към спогодба, поради неявяване на представител на ищцата.

СЪДЪТ пристъпи към изясняване на предварителните въпроси и фактическата страна на спора.

ЮРК. Д. – Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.

СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото.

1

ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат претендираните права е твърдението на ищеца, че е собственик на ПИ с идентификатор *** с площ 542 кв.м, кв. 25, парцел 3, по КККР на Н., ведно с посочените в имота сгради.

Правната квалификация е разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Няма права и обстоятелства, които се признават. Няма и обстоятелства, които не подлежат на доказване. Няма твърдения от страните, за които същите не представят доказателства и не сочат такива за събиране.

В тежест на ищеца е да докаже, че владее процесният имот, в който са застроени сгради, посочени в исковата молба от 1973 г. явно спокойно, несъмнено, необезпокоявано и непрекъснато. Получила е имотът от нейните родители, които пък го владеят от 40-те години на миналия век. Ищцата е облагородила имота като го е подравнила и извършила строителство на посочените по-горе сгради. Имотът е ограден от съседните имоти и представлява дворно място, като освен построените в него сгради се използва и за градина.

От 1973 г. насетне ищцата не е губила владението върху процесния имот и към своето владение присъединила това на родителите си.

При предприемане на действия за снабдяване с нотариален акт, ищцата установила, че за нейния имот има съставен АДС, но о. Н. не е придобила собствеността на годно правно основание. Имотът не е отчуждаван, не е заплащано обезщетение и общината не е ползвала имота.

Ответникът не навежда фактически твърдения, а признава иска, поради което не носи доказателствена тежест.

СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

ЮРК. Д.– Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се приеме за окончателен.

С Ъ Д Ъ Т намира, че ще следва да обяви за окончателен гореизложеният проект за доклад, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен гореизложеният проект за доклад.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.

На основание чл.148, ал.1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото допуснатите такива с Определение № 68/19.02.2026 г., а именно ксерокопия представени от ищеца на: Скица на поземлен имот №15 372746/06.03.2025г. с идентификатор

***;

Строително решение

№60/1978г.;

Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, изх.

№7107005161/11.02.2026г.

2

ЮРК. Д. – Уважаеми г-н Председател, поддържам направеното признание от името на представляваната от мен община, моля да прекратите съдебното дирене, да постановите съдебен акт в полза на ищеца, предвид направеното признание и събрания доказателствен материал.

СЪДЪТ намира, че са налице условията по чл. 237, ал. 1 от ГПК, а именно налице е признание на иск от ответника и искане от ищеца за произнасяне с решение при признание на иска. Освен това, съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

В настоящия случай, представителят на ответника освен, че прави признание на иск, в отговора изрично заявява, че процесния имот никога не е владян от общината и същата няма интерес към имота. Освен това пояснява, че записването на много имоти в общината по чл. 19 ЗСПЗЗ е станало в минал момент, тъй като се е смятало, че тези имоти нямат собственици, но всъщност такива е имало и това са хора от общината, които са си владели имотите.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложенията на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

Водим от всичко гореизложено, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

3

СЪДЪТ не е в състояние да покани страните към спогодба, поради неявяване на представител на ищцата.

ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе с решение, съобразно признанието на иска.

ПОСОЧВА 15.05.2026г., като ден, в който ще обяви решението си.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.

ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 09:46 ч.

Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д. Х._____________ Секретар: __________Й. Б._____________

4