Определение № 73 от 11.02.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 73 гр. Разград, 11.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20263300500034 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Кмета на Столична община чрез пълномощник против Определение № 12/ 08. 01. 2026 г. по ч. гр. д. № 1403/ 25 г. по описа на Кубратския районен съд, с което е оставена без разглеждане Молба вх. № 80/ 07. 01. 2026 г. на Д. А. - Н. юрисконсулт, в качеството на процесуален представител на Кмета на Столична община, за допълване на издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1182/17.12.2025 г. в частта за разноските, като недопустима. Твърди се, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е приел, че разноските за юрисконсултско възнаграждение не са дължими.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от частния жалбоподател със заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника А. Л. К. да заплати сумите: 3 597,97 BGN представляваща главница - неплатени наемни вноски от 01.07.2018 г. до 20.11.2024 г., ведно със законната лихва за период от 18.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на:

71,96 BGN. Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1182/17. 12. 2025 г. , уважавайки изцяло заявлението, като са присъдени и поисканите разноски за държавна такса.

Заявителят е подал молба за допълване на заповедта за изпълнение съдът да разпореди да му бъдат заплатени и разноски за юрисконсултско възнаграждение. С обжалваното определение молбата е оставена без разглеждане като недопустима. Приел е, че след като съдът се е произнесъл по искането за разноски, не е приложима разпоредбата на 1 чл. 248 от ГПК.

При тези данни, съдът в настоящия състав приема, че обжалваното определение е неправилно. Обосновано районният съд е съобразил постановките на т. 7 от ТР № 4/ 2023 г.

ОСГТК на ВКС, съгласно което следва да бъдат разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно-т. е. несъобразено с правилата на чл. 78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл.

413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, какъвто е настоящият случай. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл. 248 ГПК. При направената от районния съд констатация, че заповедта за изпълнение не подлежи на допълване по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК от съда, който я е постановил е следвало да изпрати молбата на компетентния съд за произнасяне по искането, което с оглед на съдържащите се оплаквания в частта за разноските, има характер на частна жалба. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени.

Подадената от заявителя Молба вх. № 80/ 07. 01. 2026 г., имаща характер на частна жалба против Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК № 1182/17. 12. 2025 г. в частта за разноските, следва да се приеме за разглеждане от въззивната инстанция в настоящото производство на осн. чл. 413, ал. 1 от ГПК. Същата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна против акт подлежащ на инстанционен конторол, а по същество е неоснователна.

С подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК заявителят е предявил претенция да му се присъдят съдебно – деловодни разноски за заплатената държавна такса в размер на 71, 96 лева. Нито в т. 9, относно паричното вземане, нито в т. 14, съдържаща допълнителни изявления и искане, е отправена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Районният съд се е произнесъл по заявлението в цялост, като е уважил претенциите на заявителя, включително и за претендираните разноски. По изложените съображения, частната жалба /инкорпорирана в Молба вх. № 80/ 07. 01. 2026 г. / е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 12/ 08. 01. 2026 г. по ч. гр. д. № 1403/ 25 г. по описа на Кубратския районен съд, с което е оставена без разглеждане Молба вх. № 80/ 07. 01. 2026 г. на Д. А. - Н. юрисконсулт, в качеството на процесуален представител на Кмета на Столична община, за допълване на издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1182/17,12.2025г. в частта за разноските, като недопустима И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

2

ОСТАВЯ без уважение частна жалба /инкорпорирана в Молба вх. № 80/ 07. 01. 2026 г.

/ от Д. А. - Н. юрисконсулт, в качеството на процесуален представител на Кмета на Столична община, за допълване на издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1182/17,12.2025г. в частта за разноските – за юрисконсултско възнаграждение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3