Решение № 4562 от 16.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4562 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110209801 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от „***“ ООД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление в гр. ***, бул. „****“, бл. ****, представлявано от съдружника и управител Й.Н.Й., чрез адв. К. А. от АК-***, против електронен фиш (ЕФ) № 8505327870/30.04.2022г., издаден от Агенция "Пътна инфрастуктура"-МРРБ, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл.

179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесния ЕФ. На първо място твърди, че е следвало да бъде санкциониран не с издаването на ЕФ, а със съставяне на АУАН и издадено въз основа на него НП. На второ място се твърди, че е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 10б, ал. 7 от Закон за пътищата (ЗП), тъй като същата се явява по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Позовава се на разпоредби от общностното право на ЕС и текущата съдебна практика. В подкрепа на твърденията си цитира съдебна практика. На трето място, се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен, поради липса на задължителните реквизити, посочени в нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП, като конкретно е посочено, че липсва посочване на административнонаказващия орган (АНО), поради което не може да се определи неговата компетентност, липсва посочване мястото на нарушението (тъй като не са посочени обектите, които го индивидуализират), както и 1 словесно описание на самото нарушение, поради което за дружеството остава непонятно какво нарушение е извършило – няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация. В жалбата се съдържат и възражения, свързани с описанието на изпълнителното деяние, като се посочва, че има разминаване между словесното описание, съгласно което дружеството не е заплатило дължимата такса за използването на платената пътна мрежа, а съгласно правната квалификация, санкционираният субект е допуснал управлението на ППС по платената пътна мрежа без да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса. По-нататък посочва, че не се установява безспорно дали жалбоподателят е наказан заради това, че е нарушил разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП като е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната пътна такса по чл. 10, ал.

1 ЗП или заради това, че не е заплатил дължимата пътна такса. На четвърто място се твърди, че не са спазени давностните срокове за започване и приключване на производството. В тази връзка се посочва, че самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, поради което срокът по чл. 34 ЗАНН започва да тече от самото заснемане. В подкрепа на това твърдение е цитирана съдебна практика. На пето място се твърди, че ЕФ не се ползва с доказателствена сила. На шесто място се посочва, че липсва посочване на данни за вида, модела и годността на техническото средство. На седмо място се твърди, че таксата, която АПИ е начислила, освен имуществената санкция, е неправомерно начислена, тъй като е недопустимо за едно нарушение да има две санкции, още повече, че може да се установи изминатото разстояние и да се заплати само неизплатената част. На осмо място се твърди, че доставчиците на електронната услуга информират незабавно ползвателите за всеки случай на недекларирана пътна така във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки. В тази връзка се посочва, че АНО е следвало да даде възможност на жалбоподателя да предекларира данните в случай на установено несъответствие. На девето място се твърди, че националният доставчик не е изпълнил задълженията си.

На десето място, в жалбата се твърди, че е нарушен принципът на пропорционалност, като са цитирани разпоредби от правото на ЕС и е посочена съдебна практика в подкрепа на твърдението. С тези аргументи се иска отмяна на наказателното постановление. Отправена е претенция за присъждане на сторените в хода на производството разноски.

Жалбоподателят не се явява. Представлява се от процесуален представител – адв. Б. И. от АК-***, която пледира пред съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания ЕФ, като излага сходни аргументи с тези в жалбата. Претендира за присъждане на разноски съгласно приложения списък.

Въззиваемата страна по жалбата в лицето на издателя на ЕФ – Агенция "Пътна инфраструктура"- МРРБ, се представлява от юрк. Д. Д. , който е взел 2 становище по съществото на делото, като намира обжалвания ЕФ за правилен и законосъобразен, отговарящ на всички нормативни изисквания, издаден от компетентен орган и съдържащ всички нормативно установени реквизити. С тези аргументи пледира пред съда да го потвърди и да остави депозираната жалба без уважение. Отправена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес да обжалва ЕФ и в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП, във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. ЕФ е връчен на 17.01.2024 г., а жалбата е заведена под деловоден номер при АНО на дата 25.01.2024 г., поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по съществото, жалбата е основателна.

Издаден е ЕФ № 8505327870 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, за това, че на 30.04.2022 г., около 13:01 ч., е установено нарушение с ППС влекач, марка/модел „****“, с рег. № РК ****, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Столична, за движение по път А-6 км 60+705, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.

10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

В ЕФ е отразено, че нарушението е установено с устройство № 10192, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-6 км 60+705.

За посоченото нарушение на жалбоподателя „***“ ООД, в качеството на регистриран собственик на МПС, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В ЕФ е отразено, че независимо от налагането на това административното наказание, „***“ ООД дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал.

5 от ЗП, съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 119 лева.

В ЕФ е посочено, че „***“ ООД може да се освободи от административно наказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на настоящия ЕФ, бъде заплатена компесаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 750 лева, при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДвП, както и че със заплащането на компесаторната такса в срок, ЕФ ще бъде анулиран, а задължението по чл.

10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено.

3

Описаната по-горе фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният ЕФ; известия за доставяне; извлечение от доклад от ЕССПТ за установени нарушения по чл. 179, ал. 3-3в; статични изображения във вид на снимков материал на ППС - 2 броя; справка за собственост на МПС; становище от отдел "УИСИ", НТУ, справка от А"ПИ"-МРРБ, ведно с приложени писмени доказателства; договор с предплатен баланс с дружество-доставчик на електронна услуга за заплащане на пътни такси; извлечение за заплатени тол такси от деня на нарушението.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията, във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.

10, ал. 1 от ЗП, според категорията на ППС. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

В настоящия случай е нарушена съществено процедурата, по която е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя „***“ ООД, изразяващо се в смесване на хипотезите на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП и чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като в този смисъл релевираното възражение в жалбата се явява основателно. В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл.

187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя, каквото е процесното, се счита, че ППС е управлявано от собственика му, а в ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500 лева, каквато санкция е наложена и в случая.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава ЕФ. Следователно, за да бъде издаден ЕФ за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. Съгласно чл. 189ж, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, /в редакцията ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.09.2019 г. /, при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Съгласно чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, по отношение на 4

ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3-3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал.

10. Систематичното тълкуване на цитираните разпоредби обуславят извод, че неправилно на „***“ ООД е ангажирана отговорност по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е издаден електронен фиш при условията на чл. 189ж от ЗДвП.

Съгласно ал. 1 на чл. 189ж от ЗДвП електронен фиш може да се издаде, т. е. предвидена е една правна възможност, а не задължение за наказващия орган, когато се установи нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. За нарушения като процесното, а именно: такова по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, законът не е предвиждал да се издава ЕФ, считано към момента на сочената дата на извършване на нарушението – 30.04.2022 г.

Правните норми на чл. 179, ал. 3 и ал. 3б от ЗДвП имат различно съдържание. С първата се предвижда наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а с втората - наказание за собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал.

1 от ЗП. Различни са субектите, на които може да бъдат наложени и предвидените със закона различни по вид и размер наказания, различни са и нарушенията, за осъществяването на които се налагат тези наказания незаплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП - по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, и изцяло или частично незаплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни - по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Приложение намират разпоредбите, регламентиращи съставянето на АУАН и издаването на НП, при наличието на предпоставките за това.