Определение № 11694 от 23.12.2025, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11694

Пловдив, 23.12.2025 г.

Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ДАНИ КАНАЗИРЕВА като разгледа докладваното от съдията Дани Каназирева административно дело № 2170/2025 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/

Производството е браузвано е по искова молба, подадена от А. Й. А., [ЕГН], адрес: ул. ,Рилски Рилски Метох" № 4, чрез: Адвокат Б. С., град: Пловдив, [улица], като се заявява искане за присъждане на неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, претърпени от издаването на незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/. Ищецът твърди, че Наказателно постановление № 24-0438-001118/23.12.2024 е отменено като незаконосъобразно по съдебен ред с решение № 627 на РС Пловдив от 9.06.2025г. по АНД № 20255330202609 на Районен съд – Пловдив, XXIII наказателен състав.

В исковата молба ищецът твърди, че срещу него е било издадено наказателно постановление от ОД на МВР – Пловдив, с което му е наложена глоба за нарушение по Закона за движението по пътищата. Това наказателно постановление е било обжалвано и отменено изцяло като незаконосъобразно от Районен съд – Пловдив, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, включително издаване на наказателно постановление без надлежно съставен акт за установяване на административно нарушение спрямо ищеца и противоречия относно субекта и обстоятелствата на твърдяното нарушение.

Вследствие на издаването и поддържането на този акт и на проведеното административнонаказателно производство, продължило повече от девет месеца до окончателното приключване на съдебния контрол, ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психически стрес, тревожност и нарушен сън, породени от административнонаказателното преследване и несигурността относно изхода му. Твърди се наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилите неимуществени вреди.

С оглед на това ищецът иска съдът да осъди ОД на МВР – Пловдив да му заплати сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. При условията на евентуалност се иска, ако съдът приеме, че претендираният размер е завишен, да определи справедлив размер на обезщетението съобразно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В писмения си отговор ответникът – Областна дирекция на МВР – Пловдив, чрез процесуален представител гл. юрк. И. П., оспорва предявения иск изцяло както по основание, така и по размер. Поддържа се становище, че искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Алтернативно се прави възражение за прекомерност на претендирания размер на обезщетението, като се сочи, че същият не е съобразен с конкретния случай и с утвърдената съдебна практика по чл. 52 ЗЗД.

Ответникът излага, че твърдените неимуществени вреди не се презумират и подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца. Посочва се, че в исковата молба липсват конкретни доказателства, които да установяват действително настъпили вреди, както и яснота в какво точно се изразяват те, с каква интензивност и продължителност са проявени и каква е конкретната роля на отмененото наказателно постановление за тяхното настъпване. Според ответника твърденията за преживян стрес, тревожност и нарушен сън за период от около девет месеца са голословни и несъответстващи на обективната тежест на административнонаказателната репресия, която се е изразявала единствено в налагане на глоба в размер на 50 лева, без други неблагоприятни последици като лишаване от права или засягане на по-интензивни лични или имуществени блага.

Изтъква се, че не всяко неудобство или негативно преживяване представлява подлежаща на обезщетяване неимуществена вреда и че в случая се касае до субективни възприятия, които не са подкрепени с доказателства за реално настъпили и значими психически страдания. Поддържа се, че липсват данни за трайни или по-сериозни негативни последици върху психическото или физическото състояние на ищеца.

При условията на евентуалност ответникът моли, ако съдът приеме, че са налице неимуществени вреди, обезщетението да бъде значително намалено и определено в минимален размер, съобразен с принципа на справедливостта и конкретните обстоятелства по делото. Излагат се съображения относно критериите за определяне на справедливо обезщетение, включително вида на незаконосъобразното действие, неговата продължителност и интензитет, отражението му върху личността и социалния живот на пострадалия, като се поддържа, че в случая тези критерии не обосновават търсения размер.

Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение, в случай на уважаване на иска, за намаляване на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение като прекомерно, с позоваване на съдебна практика и на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и на съображения, свързани с прилагането на националната правна уредба в светлината на правото на Европейския съюз.

След извършена служебна проверка, съдът намира, че делото е подведомствено, местно и родово подсъдно на Административен съд – Пловдив.

При проверка на исковата молба съдът установи, че същата е допустима, налице са процесуални предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

С оглед изложеното и на основание чл. 157, ал. 1 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание, което ще се проведе на 02.02.26г. от 13.50 часа, за която дата и час да се призоват страните.

КОНСТИТУИРА като страни по делото А. Й. А., [ЕГН] - ищец, Началника на ОД на МВР - ответник и Окръжна прокуратура гр. Пловдив – контролираща страна.

УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствена тежест за установяване на твърденията в исковата молба и за доказване на иска по основание и размер, като може да стори това с всички допустими по АПК и субсидиарно приложимия ГПК доказателства и доказателствени средства.

УКАЗВА на ответника, че носи доказателствената тежест да установи основанията, на които основават своите възражения, като може да стори това с всички допустими по АПК и субсидиарно приложимия ГПК доказателства и доказателствени средства.

УКАЗВА на страните, че при неангажиране на доказателства, ще се приложат последиците от недоказването.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становище относно спорните в процеса факти и да направят съответни доказателствени искания, в срок до първото съдебно заседание, включително.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от исковата молба на Окръжна прокуратура - Пловдив.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е окончателно.

Съдия: