Решение № 4148 от 23.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4148 гр. София, 23.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева при участието на секретаря Кирилка Анг. И. в присъствието на прокурора Т. Ив. П. като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело № 20221100100112 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл.49 от ЗЗД, съединени с акцесорни искове по чл.86 от ЗЗД.

Ищецът З. К. С. твърди, че е претърпял неимуществени и имуществени вреди от незаконния отказ на Прокуратурата на Република България, в частност от Окръжна прокуратура Пловдив, да уважи молбата му за възобновяване на НОХД №318/2010г. на PC-Карлово, по което с Присъда №15 от 10.03.2011 г. е осъден за набедяване. Твърди, че присъдата е основана на невярно заключение на единична и тройна психологична и психиатрична експертизи, които са установили, че ищецът /подсъдимият/ страда от личностово разстройство от параноиден и налудничав тип. Твърди, че впоследствие водил гражданско дело №768/2020 г. на PC-Казанлък срещу съдията Д.Г.И. за обезщетение, като иска му бил отхвърлен. По това дело обаче също била назначена тройна психологично-психиатрична експертиза, която дала заключение, че настоящият ищец никога не е страдал от личностово разстройство. Поради това именно той подал искане до ОППловдив за възобновяване на наказателното дело - НОХД №318/2010 г. на PC-Карлово с твърдение, че заключението по гражданското дело има значение и е основание за отмяна на присъдата, тъй като тя е била основана на невярно заключение за психическото състояние на обвиняемия. С мотивирано постановление ОП е отказала да уважи искането му за възобновяване, поради което той е предявил настоящия иск за вреди по чл.49 ЗЗД срещу Прокуратурата на Република България.

1

Предявява срещу ответника иск за заплащане на обезщетение за търпени имуществени вреди в размер на 25 100лв., платени за закупуване на имот, която сума заради влязлата в сила по отношение на него присъда не може да иска обратно. Предявява иск за заплащане на неимуществени вреди в размер на 10 000лв. от преживени болки и страдания от отказа на Прокуратурата да възобнови НОХД № 318/10г. ведно със законната лихва.

Ответникът Прокуратурата на Р България оспорва исковете по основание и по размер. Ответникът оспорва твърденията за противоправно и виновно поведение на прокурорите, разгледали искането на ищеца, за търпени от ищеца вреди, както и наличието на причинно следствена връзка между заявените вреди и действията на прокуратурата. Посочва, че действията на прокурорите във връзка с преценката им дали да предложат възобновяване на посоченото наказателно производство са законосъобразни, като прокурорите са действали изцяло в кръга на правомощията си.

Допълнително посочва, че двете експертизи са имали различни задачи и са били извършени през дълъг интервал от време - 10 години. А отделно оспореното от ищеца заключение по НОХД № 318/10г. не е оказало съществено при формиране на изводите на съда досежно съставомерността на деянието и виновността на дееца, а е коментирано от съда при индивидуализацията на наказанието и то като смекчаващо отговорността обстоятелство. Прави възражение за изтекла погасителна давност както по отношение претендираните главници, така и за лихвите. Моли съда да отхвърли исковете и да присъди да Прокуратурата разноските по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

Срещу ищеца е било образувано досъдебно производство по пр.

№2220/05г. на РП Казанлък, сл.д.№1041-К/05 на ТСО Казанлък. Срещу него внесен обвинителен акт за набеждаване в извършване на престъпление по чл.286 ал.1 от НК и за документно престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК. Образувано е НОХД № 211/06г. по описа на РС Казанлък. С присъда от 8.08.2006г. подсъдимият С. , сега ищец, е признат за виновен по повдигнатите му обвинения. С решение от 24.11.2006г. по ВНОХД № 1072/2006г. на ОС Ст.Загора присъдата е отменена и делото е върнато на РП Казанлък за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

На 21.12.2006г. прокуратурата е внесла отново обвинителен акт срещу ищеца. Образувано е НОХД № 1130/2006г. по описа на РС Казанлък. В хода на съдебното производство, по искане на прокурора, е допусната и изслушана съдебна психиатрична и психологична експертиза, която е отговорила на въпроса дали подсъдимия страда от някакво психично заболяване, какво е било психичното му състояние към момента на деянието /в случая продажба на апартамент/ и какво е психичното му състояние към момента на съдебно заседание. Експертизата е изготвена от две вещи лица, психиатър и психолог, които са дали заключение, че З. С. страда от параноидно личностово разстройство. Към момента на инкриминираното деяние той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в състояние е правилно да възприема фактите, имащи значение за делото 2 и да дава достоверни обяснения за тях. Експертизата е изслушана и приета в с.з. на 29.03.2007г. С присъда от 29.03.2007г. съдът е признал подс.С. за виновен. С решение от 16.05.2007г. по ВНОХД № 357/2007г. по описа на ОС Ст.Загора присъдата е отменена и делото е върнато на РП Казанлък за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение.

Прокуратурата е внесла нов обвинителен акт за същите деяния срещу ищеца. Образувано е НОХД № 722/2007г. по описа на РС Казанлък. С протоколно определение от 22.10.2007г. съдът е прекратил производството по делото и е върнал преписката на РП Казанлък за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Прокуратурата е внесла отново обвинителен акт срещу ищеца за същите деяния. Образуваното е НОХД № 1214/17г. РС Казанлък . В хода на съдебното производство вещите лица по СППЕ са изслушани, те са я поддържали. По искане на подс.С. съдът е допуснал повторна СППЕ, която е изготвена от други две вещи лица психолог и психиатър. Тези вещи лица са дали заключение, че подс.С. страда от смесено личностово разстройство с параноидни и диссоциални черти. Към момента на инкриминираното деяние той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както е и способен правилно да възприема фактите, имащи значение за делата и да дава достоверни обяснения за тях. В с.з. на 13.05.2008г. вещото лице клиничен психолог е обяснило, че параноидните черти означават, че лицето има повишена чувствителност към действията и думите на хората, които се интерпретират от него като застрашаващи го. Това са характерови особености, които влияят на поведението му и възможности му за социална реализация. Диссоциалните личностови черти е поведение, което не е широко прието в обществото, не е съобразено често с установените правила и норми на поведение, приемат се като отклоняващи. Тези черти не означават антисоциално поведение. Това се счита за заболяване – нарушение на структурата на характера и поведенческите черти на лицето, но не е в групата на големи психични разстройства, които да му пречат да разбира свойството и значението на извършеното. Тъй като се касае за особености на характера, това състояние не е лечимо. То се засилва или отслабва в зависимост от условията, в които човек попада. С присъда от 11.12.2008г., съдът е признал подс. С. за виновен в извършване на двете деяния. В мотивите на присъдата съдът е коментирал експертизата доколкото е приел, че подс.С. е вменяем и може да носи наказателна отговорност. С решение № 84/29.07.2009г. по ВНОХД № 20/2009г. ОС СТ.Загора е отменил присъдата на РС и е върнал делото на РП Казанлък за отстраняване на процесуални нарушения.

На 28.04.2010г. РП Казанлък е внесла нов обвинителен акт срещу подс.С.. Образувано е НОХД №318/2010г. по описа на РС Казанлък. В с.з. на 17.09.2010г. съдът е прочел заключението по повторната СППЕ, изготвена по НОХД № 1214/2007г. и е изслушал двете вещи лица , които в с.з. са потвърдили, че поддържат заключението, че при освидетелствания не са установени данни за наличието на психично разстройство, което да го лиши от способността да разбира свойството и значението на извършеното и да 3 ръководи постъпките си. При него е налице психична годност правилно да възприема фактите, свързани с делото и да дава достоверни обяснения. В следващото с.з. на 14.12.2010г. съдът е изслушал вещите лица, изготвили първоначалната СППЕ по НОХД № 1130/2006г. по описа на РС Казанлък и е приел същата. С присъда №15/10.03.2011г. по НОХД № 318/2010г. РС Казанлък е признал подс.С. за виновен за извършване на двете деяния по чл.286 ал.1 от НК и по чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК. В мотивите си съдът е описал заключенията на вещите лица по двете СППЕ – основна и повторна, приел е, че подс.С. е извършил престъпленията при пряк умисъл /т.е.е приел е, че той е вменяем/, като при определяне на следващото се наказание, съдът е отчел като смекчаващо вината обстоятелство „наличието на болестни изменения относно мирогледа и начина на общуване“, като е посочил, че “въпреки че установеното психично заболяване у подсъдимия не му пречи да бъде наказателно отговорно лице, съобразно заключението на вещите лица по делото, то признаците на наличното му психическо заболяване обуславят паталогичната настойчивост у подсъдимия да преследва цели и да защитава интересите си, вкл. и по незаконни начини“. С решение № 223/4.07.2011г. по ВНОХД № 847/2011г. на Пловдивски ОС е потвърдил присъдата по НОХД № 318/2010г. на Карловски РС.

По молба на ищеца С. за възобновяване на производството по НОХД №318/2010г. на Карловски РС е образувано КНД № 2137/2011г. по описа на ВКС, ІІІ н.о. С решение № 397/24.10.2011г. ВКС е оставил молбата му без уважение.

През 2020г. ищецът С. е завел срещу Д.Г.И. и срещу ЧСИ Д.Д., рег.№ 867 на КЧСИ искове за причинени неимуществени вреди, по които е образувано гр.д.№ 768/2020г. на ОС Пловдив. Първият ответник е бил съдията, който е постановил осъдителната присъда срещу ищеца по описаното по-горе НОХД № 1130/2006г. по описа на РС Казанлък и завел впоследствие ч.х.н.д.№ 912/2007г. на РС Ст.Загора срещу ищеца за обида и клевета, по което е постановена осъдителна срещу ищеца присъда и уважен граждански иск. Вторият ответник е съдебния изпълнител, който е изпълнил присъдата в гражданската й част, като е изнесъл на публична продан собствен на ищеца имот /искът срещу втория ответник е отделен и изпратен за разглеждане на друг съд/. Впоследствие, поради постановено срещу България по жалба на ищеца съдебно решение на ЕСПЧ , делото З. С. срещу България /ІІ/, ч.х.н.д.№ 912/2007г. на РС Ст.Загора е възобновено и ищеца е оправдан, а предявения от Д.И. граждански иск - отхвърлен. В исковата молба по гр.д.№ 768/2020г. на ОС Пловдив ищецът е претендирал обезщетение от двамата ответници за причинените му от тях неимуществени вреди във връзка с воденото ч.х.н.д. и изпълнение на присъдата в гражданската й част, които впоследствие са били отменени. По това гр.д.№ 768/2020г. съдът е назначил и изслушал съдебна психиатрична психологична експертиза във връзка с твърдяното от ищеца С. влошено психично състояние от водените две дела.

Вещите лица психиатър и клиничен психолог са имали за задача да отговорят на въпроса дали ищеца С. е преживял „описаната тежка психиатрична реакция с описаните последствия вследствие на незаконното му наказателно и 4 гражданско осъждане до отмяната, с удръжки на голяма сума пари и продажба на имот с кражба на имущество“. В депозираното в съда на 12.10.2020г. заключение вещите лица са посочили, че данните от направеното на ищеца изследване не потвърждават хипотезата за наличие на посттравматично стресово разстройство, ищецът не покрива критериите за депресивен епизод, протрахиална депресивна реакция, посттравматично стресово разстройство в см. на МКБ-10. При ищеца има данни за личностови особености, които го правят по-сензитивен към случващото се, като част от неговите индивидуално-психологични особености е да търси правата си.

Личностовите му особености водят до дистрес, тревожност, раздразнителност, които не достигат до ниво на психично разстройство.