Решение № 260001 от 03.04.2023, Районен съд - Чирпан

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260001 03.04.2023 г. гр. Чирпан

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН ПЪРВИ

СЪСТАВ

На 09.03.2023 г.

В публично заседание в състав:

Председател:

Атанас Динков

Секретар:

Милена Ташева сложи за разглеждане докладваното от съдия Атанас Динков гр. дело № 656 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба (ИМ), предявена от И.Л.Г., ЕГН **********,***, и Г.Л.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощниците адв. Т.Д.Т., АК - Х., със съдебен адрес:***0 и адв. Е.В.Т.,***, със съдебен адрес:***0 против „Тракия Еко Петрол“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Ю., ул. „Б.Б.**.

В исковата молба се твърди, че съгласно нотариален акт за продажба на недвижими имоти - земеделски земи с № 53, том 2, рег. № 2715, дело № 717/1999 г. на нотариус Люсиен Иванов, с район на действие - Районен съд - Чирпан, вписан под акт № 157, том 1 от 04.05.1999 г. в СВ - Чирпан, лицето И.Г.Г. продала на починалия им баща Л. Г.Г. следния недвижим имот: нива в местността „Кьор бунар“, с площ от 5.102 дка /пет декара сто и два квадратни метра/, четвърта категория, съставляваща имот № 042007 - четиридесет и две хиляди и седем по плана за земеразделяне на землището на с. Малко Дряново, ЕКНМ 46588, община Братя Даскалови, Старозагорска област, при граници: имот № 042006, кад. № 000172 - Полски път, имот № 042008, имот № 042014.

В ИМ се твърди, че бащата Л. Г.Г., починал на 24.08.2015 г., като оставил за наследници ищците И.Л.Г. и Г.Л.Г..

В ИМ се твърди, че през 2011 г. ищците говорили с баща си, че нивата пустеела и било време да направят нещо, но не взели окончателно решение, а само коментирали. Нямали документи или договори за отдаване на земята под наем или под аренда.

Твърдят също така, че преди около година /2018 г./, ищецът И. Л. Г. случайно видял, че същата нива се обработва, което създало в него безпокойство и недоумение. С цел да се запознае по-добре какво се случва, и за да се убеди, че всичко е наред, отишъл в Община - Братя Даскалови, където от служител от „Общинска служба Земеделие“ разбрал, че нивата за която имал нотариален акт, не се водела на името на баща му, както и че същата се обработвала от фирма „Тракия Еко Петрол“ ЕООД. От служители в Община Братя Даскалови бил посъветван да отиде до Агенция по вписвания и да направи справка. След като направил справка в съответната служба установил, че процесния имот е продаден повторно от И.Г.Г. на ответника по настоящото производство - „Тракия Еко Петрол“ ЕООД.

Непосредствено след видяното, се обърнал за съдействие към прокуратурата, тъй като се опасявал от извършената измама, касаеща придобития от баща му недвижим имот. Съгласно сигнала, било образувано досъдебно производство № 375 ЗМ - 396/2018 г. по което с Постановление от 09.07.2020 г. на Районна прокуратура – Чирпан, досъдебното производство било спряно, тъй като И.Г.Г. не била намерена на адреса, известен по делото и същата нямала регистрирани други адреси, на които да бъде призована, като същата била обявена за ОДИ. Постановление било обжалвано от него в законовия срок, в резултат на което било постановено Определение на РС - Чирпан от 03.08.2020 г., с което постановлението било потвърдено.

Ищците твърдят, че тъй като процесния имот бил собственост на починалия им баща Л. Г.Г. и техен общ наследодател, същите са собственици в качеството на наследници на баща си на процесния имот, придобит чрез нотариален акт за покупко-продажба, вписан в СВ - Чирпан под акт № 157, том 1 от 04.05.1999 г., с който баща им придобил имота.

В качеството им на собственици на имота, придобит по наследство твърдят, че спорният имот се намирал във владението на ответното дружество, което не можело да придобие чужд недвижим имот с разпоредителна сделка, в случая с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 169, том 11, № от вх. рег. № 3662/ 07.10.2014 г., вписан в СВ - Чирпан. Ответникът по настоящото производство владеел, държал имота, и го обработвал, без основание за това, тъй като го придобил от лице, което не било собственик - И.Г.Г..

Молят съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че ищците са собственици на горепосочения недвижим имот, а именно: нива в местността „Кьор бунар“, с площ от 5.102 дка /пет декара сто и два квадратни метра/, четвърта категория, съставляваща имот № 042007 - четиридесет и две хиляди и седем по плана за земеразделяне на землището на с. Малко Дряново, ЕКНМ 46588, община Братя Даскалови, Старозагорска област, при граници: имот № 042006, кад № 000172 - Полски път, имот № 042008 , имот № 042014, който имот е във владението на ответника, тъй като същият го е придобил от лице, което не е собственик и е нямал право да се разпорежда с него, съответно и в пряка връзка с това и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмени нотариалния акт, който легитимира ответника като собственик на процесния имот, както и на основание чл. 59 от ЗЗД да осъди „Тракия Еко Петрол“ ЕООД, ЕИК *** за сумите, с които се е обогатил неоснователно за тяхна сметка от плодовете, придобити от собствения им имот.

Претендират разноски.

С Определение от

07.07.2021 г. съдът е прекратил производството по делото, в частта му с която И.Л.Г., ЕГН **********,***, и Г.Л.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощниците адв. Т.Д.Т., АК - Х., със съдебен адрес:***0 и адв. Е.В.Т.,***, със съдебен адрес:***0, са предявили иск по чл. 59 от ЗЗД, против „Тракия Еко Петрол“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Ю., ул. „Б.Б.**.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Тракия Еко Петрол“ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от управителя Г.Д.П.- М., със седалище и адрес на управление: гр. П., р-н Ю., ул. „Б.Б.**, чрез Адвокатско дружество „Богданов и П.“,

Булстат: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив 4000, ул.

„Тодор Хрулев“ № 7, със съдружници и управители адв. Атанас Трифонов Богданов и адв. Н.С.П., съдебен адрес:***, с който изцяло оспорват предявените искове. С отговор на искова молба правят искане за привличане като трето лице – помагач на страната на ответника на И.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***.

Оспорват правото на собственост на ищците, като правоприемници, в качеството им на наследници на Л.

Г.Г., като твърдят, че техният праводател не е придобил правото на собственост или дори да го е придобил, той, респ. ищците са го изгубили, тъй като ответниците са го придобили. Твърдят, че „Тракия Еко Петрол“ има правото на собственост върху процесния имот по силата на нотариален акт за покупко-продажба от 07.10.2014 г., акт 169, том 11, дело 2162/2014 г. по описа на Служба вписвания, Агенция по вписвания - Чирпан.

Твърдят още, че независимо от горното и при условията на евентуалност, дори И.Г. да била продала имота на ищците, ответникът бил придобил имота от собственик, тъй като И.Г. го била придобила включително на оригинерно правно основание в периода 1999-2009 г. (дори до 2014 г.) като била осъществявала владение повече от 10 години, владяла и се разпореждала с имота след продажбата в полза на ищците.

Твърдят, че „Тракия

Еко Петрол“ ЕООД упражнявало добросъвестно владение на имота в периода 2014-2020 г., в резултат на което го придобило с кратка 5-годишна давност (2014-2020 г.). Общият праводател И.Г. била упражнила недобросъвестно владение в периода 1999 – 2014 г. „Тракия Еко Петрол“ ЕООД придобило имота като недобросъвестен владелец в периода 2006-2020 г., като присъединявало това на своя праводател И.Г.. Поради горното, оспорват правото на собственост на ищците, защото право на собственост било придобито от ответното дружество, поради изтекла 10-годишна придобивна давност за периодите посочени по горе.

Ответното дружество признава факта на владение на процесния имот, като твърди, че наследодателят на ищците, съответно ищците, не са посещавали имота, не са заявявали права в тази връзка, не са владели или обработвали имота, никой не се бил противопоставял на владението и обработването на земята, извършвано от ответника.

Твърдят, че през периода 2008 – 2010 г. И.Г. е отдала под наем на Г.П.М.процесния имот, като последната била заявила този факт в Министерство на земеделието и попълнила анкетни карти като земеделски производител за него. В периода 2011-2014 г. И.Г. отдала под аренда имота на Г.П.М.с договор за аренда от 14.02.2011 г., вписан в Службата по вписвания.

Твърдят, че на

07.10.2014 г. И.Г. продала на „Тракия Еко Петрол“ ЕООД, а дружеството придобило имота по силата на нотариален акт за покупко-продажба от 07.10.2014 г.

Ответникът продължавал да владее и обработва имота необезпокоявано до 2020 г. което доказвало неговата добросъвестност, както и заявените права на собственост, своенето на имота от страна на праводателя И.Г.. Навеждат, че след като И.Г. (първи собственик на имота) е отдавала имота под наем, под аренда и се е разпореждала с него необезпокоявано толкова години, се налагал извод, че ответникът добросъвестно е вярвал, че И.Г. е собственик на земята, тъй като И.Г. от своя страна демонстрирала и заявила собствени права. Тя владеела имота и предала достъпа до него за обработването му и заявявала правата си публично и необезпокоявано. Страните били дали гласност на договора за аренда, като го вписали и фактът на обработване на земята бил очевиден за всички в района.

Видно от онлайн справка в Службата по вписвания, разпоредителна сделка от 1999 година, която ищците твърдяли да ги легитимира като собственици, не била отразена. При справка отдалечен достъп тази информация отсъствала. При проверка за собствеността на имота и тежести върху него, „Тракия Еко Петрол“ ЕООД не установило никакви съмнения относно правото на собственост на праводателката си И.Г.. Нещо повече, видно от т. III на нотариалния акт от 2014 г. - продавачът Г. декларирала, че била собственик на имота, а нотариусът сочел, че изповядва сделката след като се е уверил в правото на собственост на продавача. Тези обстоятелства посочвали, за да обосноват добросъвестността на ответниците.

Добросъвестност била налице, както към момента на сделката, така и след това, вероятно до 2020 г. Представят справка от Общинска служба по земеделие, от която било видно, че И.Г. била отбелязана като собственик на имотите към 2013 г. и че наследодателят на ищците не бил отбелязал свои права пред съответните служби. Това отново доказвало добросъвестността на ищците и намерението за своене на имота, демонстрирано от И.Г.. От горното следвало, че „Тракия Еко Петрол“ ЕООД придобило владение на имота на годно правно основание с нот. акт от 2014 г., без да знае, че праводателят му не е собственик, което го правело добросъвестен владелец. Достатъчно било добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Добросъвестността се предполагала до доказване на противното, (чл. 70 ЗС) С тези факти и обстоятелства обосновавали кратка придобивна давност от 5 години в полза на ответника, считано от 07.10.2014 г. до момента, в който период той владеел имота необезпокоявано и непрекъснато. Ответникът дори е придобил имота от собственик, тъй като И.Г. го е придобила включително на оригинерно правно основание в периода 1999-2009 г.(дори до 2014 г.) като е осъществявала владение повече от 10 години, владяла и се разпореждала с имота.

При условията на евентуалност правят възражение и сочат 10 годишен период на недобросъвестно владение, през който период бил осъществявано владение от И.Г. и ответника последователно. Това произтичало от сделките на разпореждане, които била извършила И.Г. (договорът за аренда от 14.02.2011 г., както и покупко-продажба от 07.10.2014 г.), които били категорична индикация, че И.Г. заявявала собствени права на имота и не зачитала правото на собственост на наследодателя на ищците. Оспорването на правото на собственост можело да се осъществи както с правни, така и с фактически действия. Тези сделки представлявали оспорване правото на собственост на наследодателя на ищците посредством правни действия и означавали своене на имота, анимус и корпус. И.Г. владяла имота за себе си и като свой, това било демонстрирала пред трети лице и пред ответника. И поради това ответникът сочи, че присъединява недобросъвестното владение на И.Г. към своето такова (в случая заявено при условията на евентуалност недобросъвестно, по принцип твърдят добросъвестност, защото „Тракия Еко Петрол“ ЕООД е добросъвестно). В съвкупност недобросъвестното владение на И. и правоприемника й „Тракия Еко Петрол“ ЕООД водело до изтичане на 10 годишен придобивен период.