Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 59 от 09.12.2024, Районен съд - Луковит

Съд
Районен съд - Луковит
Дело
Административно наказателно дело 78/2022
Вид
Решение № 59
Подписан
09.12.2024
Състав
МАЯ ЙОСИФОВА КИРЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 92, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 42, т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 47, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 178а, ал. 10, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 42, т. 3, предл. 4 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Луковит, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря И.Г.Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20224320200078 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на А.В.Н.К. с ЕИК ***, седалище и адерс на управление гр.

*** № *** представлявано от Ц. П. Я. против наказателно постановление № ***/*** г.. на директора на РД „АА“ гр. ***, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП, чл. 189, ал. 12 ЗДвП и чл. 47, ал. 2 ЗАНН, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00 лв. на основание чл. 178а, ал. 10, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 42, т. 3, предл. 4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на наказателното постановление, за издаването му в нарушение на процесуалноправните норми и в нарушение на материалния закон и е изведено искане за неговата отмяна.

Жалбоподателят чрез законния си представител Ц. П. Я. участва лично в съдебното заседание.

Административнонаказващият орган не взема участие в съдебното заседание – лично или чрез процесуален представител.

Съдът, съобразявайки посочените в жалбата основания, изразените становища на страните и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, приема следното от ФАКТИЧЕСКА страна:

На *** г. е извършена комплексна проверка от служители на РД «Автомобилна администрация» - гр. *** – св. Д. П. Ц. и св. А. А. Д., в пункт за технически прегледи на А.В.Н.К.“ ***, находящ се в *** № 11. Установено е, че А.В.Н.К.“ *** притежава разрешение № *** за извършване на периодичен преглед за техническа изправност на ППС с валидност до *** г. При проверката е констатирано, че видно от протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС с № *** г. с начален час 08:51 на МПС *** с рег.

№ *** е извършен преглед с димомер № *** марка ***, който не отразява реалното астрономическо време. С АУАН като доказателство е иззет Протокол от извършен 1 периодичен преглед за техническа изправност на ППС от *** г.

Във връзка с констатираното нарушение на водача е съставен АУАН № *** от *** г., като актосъставителят е приел, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 42, т.

3, предл. 4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

Актът е предявен на представляващия дружеството, който го подписал с възражението, че причината за това са честите токови удари.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са подадени писмени възражения. На база на АУАН е издадено атакуваното НП, в което наказващият орган изцяло е възприел фактическата обстановка и правна квалификация на нарушението.

Приетата фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателства - гласни - показанията на актосъставителя Д. П. Ц. и свидетелят по установяване на нарушението А. А. Д. , както и писмените, приложени към административнонаказателната преписка.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като категорични и безпротиворечиви и липсва индиция за тяхната заинтересованост. Те се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон.

Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него лица.

Следователно в процесния случай АУАН е съставен от компетентен актосъставител – служител на РД "АА", а НП е издадено от компетентен АНО – директор на РД "АА", упълномощен със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на жалбоподателя и представляващи основание за отмяна на атакувания санкционен акт. Съображенията за този извод на съда за следните:

Съгласно чл. 42, т. 3 пр. 4-то от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средство: "Лицата по чл. 16, получили разрешение за извършване на периодични прегледи на ППС: т. 3 поддържат материалната база, съоръженията, оборудването, уредите и средствата за измерване в съответствие с изискванията, определени в тази наредба; ".

Текстът на приетата за нарушена разпоредба не поставя съмнение относно авторство на деянието – неизпълнение на задължение от лице по чл. 16 от цитираната наредба. В случая адресатът на НП е правилно определен във връзка с приетото за неизпълнено задължение от наредбата, установено в конкретната разпоредба.

В АУАН и НП обаче липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението с неговите съставомерни признаци, както и описание на обстоятелствата, при които е било извършено съгласно изискванията. И в двата акта нарушението е описано по следния начин: видно от 2 протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС с № *** г. с начален час 08:51 на МПС *** с рег. № *** е извършен преглед с димомер № *** марка ***, който не отговаря на изискванията на наредбата /не отразява реалното астрономическо време/.

На следващо място, в АУАН и НП липсва основен реквизит какъвто например е датата на извършване на нарушението, съгласно изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т.

5 от ЗАНН.

В случая в АУАН и НП изрично е посочено, че нарушението е извършено на *** г.

Посочената дата съответства единствено на датата на извършване на проверката. Законът обаче изисква и в АУАН и в НП да се посочи конкретната дата на извършване на нарушението, което би следвало да е осъществено при извършването на прегледа на ППС на *** г. Тази дата никъде в съдържанието на АУАН и НП обаче не е посочена като дата на извършване на нарушението. Тя фигурира в текста на НП и в АУАН единствено като датата на извършването на прегледа на ППС и съставяне на Протокола за преглед, това обаче не е достатъчно, за да се направи извод, че именно това е датата на нарушението.

Датата на извършване на нарушението, като елемент от състава на административното нарушение и като основен реквизит на НП следва да бъде ясно и конкретно посочена, по начин небудещ съмнение. Този реквизит не може да бъде извличан по пътя на формалната или правна логика, още по-малко, да бъде извличан по тълкувателен път от съдържанието на други реквизити или от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало, за какво именно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Правоприлагането по принцип и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Липсата на конкретно посочена дата на извършване на нарушението в НП, а и в АУАН като основен реквизит от същите, представлява съществено процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена императивна правна норма.

В обжалваното постановление липсва и друг основен реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН - посочване на мястото на извършване на нарушението. Посочено е мястото, където е извършена проверката, при която е установено нарушението, а именно ***, но това не може да санира порока в наказателното постановление.

Като нарушена разпоредба в НП е записана само разпоредбата на чл. 42, т. 3, пр. 4 от наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС, която регламентира общото задължение на лицата по чл. 16, получили разрешение за извършване на периодични прегледи на ППС да поддържат материалната база, съоръженията, оборудването, уредите и средствата за измерване в съответствие с изискванията, определени в наредбата. От това правило не може да се направи извод по отношение на кое точно изискване на наредбата не отговаря описания димомер. Съгласно императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН в НП следва да се посочат законните разпоредби, които са нарушени. Когато те са препращащи или бланкетни, е необходимо в НП да се посочат и съответните правни норми от същия или друг нормативен акт, които уреждат нарушеното позитивно правило за поведение. В случая това изискване не е изпълнено.

Следвало е да се посочи, както от актосъставителя, така и АНО точното правило, 3 разписващо задължителните действия или казано другояче е следвало да посочат в коя част, кой раздел и коя точка и/или подточка предписват определеното поведение, което дружеството не е извършило.

Този пропуск представлява съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на нарушителя, като спестява пълната правна квалификация на нарушението, възпрепятствайки го да разбере кое конкретно правило за поведение е пропуснал да спази.

Поради изложените съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила, които съдът определя като съществени, следва обжалваното НП да бъде отменено.

Поради това и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ***/*** г.. на директора на РД „АА“ гр. ***, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП, чл. 189, ал. 12 ЗДвП и чл. 47, ал. 2 ЗАНН, с което на А.В.Н.К. с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. *** № *** представлявано от Ц. П. Я. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00 лв. на основание чл. 178а, ал. 10, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 42, т. 3, предл. 4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Ловеч в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________

4