Определение № 39323 от 23.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39323 гр. София, 23.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20231110146347 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 340035 от 25.10.2024 г. на ищеца „********“ ЕАД, с искане за допълване в частта за разноските на постановеното по настоящото гражданско дело решение № 18680 от 16.10.2024 г. Молителят поддържа, че съдът е пропуснал да се произнесе по искането му за присъждане на разноски за производството, поради което моли за допълване на решението в частта за разноските, като в негова полза бъдат присъдени сторените в исковото производството разноски, както и юрисконсултско възнаграждение за исковото и заповедното производство.

С молба с вх. № 355703 от 06.11.2024 г. ответникът изразява становище за неоснователност на искането на ищеца, както със същата е направено искане по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по делото решение № 18680 от 16.10.2024 г. в частта за разноските, като се присъди на адв. П. адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ на ответника В. К. Г. в заповедното и исковото производство.

Софийски районен съд, 119 състав, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че исканията са процесуално допустими, доколкото същите са направени от легитимирани страни в преклузивните за това срокове, без необходимост от представяне на списък по чл. 80 ГПК, доколкото в постановеното по делото решение липсва произнасяне по разноските, поради което молбите следва да бъдат квалифицирани като такива за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските.

По молба с вх. № 340035 от 25.10.2024 г. на ищеца - „********“ ЕАД:

Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения:

С Решение № 18680 от 16.10.2024 г. съдът е приел, че вземанията на 1 ищеца, чийто падеж е настъпил преди 17.06.2017 г. са погасени по давност, а вземанията след тази дата е приел за погасени чрез плащане в хода на делото.

Доколкото решението е влязло в сила, като необжалвано, то съдът не би могъл да преразгледа основанието, поради което исковете се отхвърлени, нито да се произнася по допустимостта на производството, доколкото и недопустимите решения влизат в сила, когато не бъдат обжалвани. Съдът се е позовал на заключението на ССчЕ, като е приел, че с плащането от страна на ответника всички вземания на ищеца, възникнали след 17.06.2017 г. (т.е. непогасените, според съда, по давност вземания) са погасени с извършено в хода на делото плащане. Според заключението на ССчЕ, на което съдът се е позовал, вземанията на ищеца с падеж настъпил след 17.06.2017 г. са в размер 1386,29 лева за главници и 175,12 лева за мораторни лихви, които съдът е приел за погасени чрез плащане в хода на делото. С оглед на изложеното, исковете са отхвърлени поради плащане в хода на делото в частта за сумата от 1561,41 лева и като погасени по давност в частта за сумата от 581,89 лева.

При определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето на исковете поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй като отговорността за разноски се основава на идеята за санкциониране на неоснователното възбуждане на съдебния процес, поради което и отговорност за разноски следва да възникне всякога, когато страната неоснователно е отричала/претендирала съдебно предявеното право. Съдът е длъжен да отчете извършеното в хода на процеса плащане само във връзка с постановяване на решение относно дължимостта на дълга, но не и при определяне тежестта за разноските. Доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото, с оглед извършеното след подаване на исковата молба (искът по чл. 422 ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) плащане, с което е признал частично дължимостта на вземанията на ищеца, в това число частично на вземанията за лихва за забава, начислена върху главниците т.е. признал е обстоятелството, че към датата на депозиране на исковата молба е бил в забава за заплащане на дължимата цена на топлинна енергия и дялово разпределение за част от процесния период, същият дължи заплащането на ищеца на сторените разноски в тази част (в този смисъл напр. опр. № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и цитираните в последното актове).

В горния смисъл е и Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г., с което е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца, какъвто е и настоящият случай.

Това е така, тъй като искът по чл. 422 ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.06.2020 г., а плащането от страна 2 на ответника е извършено на 21.08.2023 г. С оглед на изложеното, част от сумата, предмет на исковете, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото т.е. за подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, тъй като не е погасил дълга си преди това. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане е след образуване на производството, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото.

С оглед изложеното и предвид приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС и при съобразяване на размера на вземанията, които съдът е приел за платени в хода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер 640,96 лева, представляващи платени в исковото производство държавна такса, депозити за възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение за двете производства, определено от съда в минимален размер, съразмерно с отхвърлената част от исковете поради извършено в хода на процеса плащане.

В случая с решението съдът е пропуснал да се произнесе по тези разноски, поради което молбата за допълване на решението е основателна.

По молба с вх. № 355703 от 06.11.2024 г. на адв. П., съдът намира следното:

Процесуалният представител на ответника претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в своя полза поради осъществена в полза на ответника безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв в исковото и в заповедното производство. По делото са представени договори за правна защита и съдействие, както в заповедното, така и в исковото производство, с които е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ. С оглед частично отхвърляне на исковете като погасени по давност в една част, на адвоката се следва адвокатско възнаграждение, чийто размер се определя от съда.

Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Съдът, съобразявайки посочените критерии, намира, че за производството по гр.д. № 46347/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 119 състав, на адвоката следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в минимален размер, а именно 400 лева, а за заповедното производство в размер 100 лева, което компенсира разумно и справедливо адвоката за положения труд във връзка с производството.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и въз основа на представените договори за правна защита и съдействие, сключени между длъжника/ответника и адвокат П., видно от съдържанието на които, страните се съгласили, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, адвокатът предоставя безплатно адвокатските си услуги, на адв. П., съобразно отхвърлената поради изтекла 3 погасителна давност на част от претенциите на ищеца, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер 135,75 лева.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 18680 от 16.10.2024 г., постановено по гражданско дело № 46347 от 2023 г. в частта за разноските, като ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. К. Г. с ЕГН ********** да заплати на „********“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 640,96 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „********“ ЕАД, ЕИК 831609046 да заплати на адвокат В. В. П. с личен номер 1700569810 сумата от 135,75 лева, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника в производството.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4