Решение № 5974 от 04.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5974 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100505731 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20056731 от 08.09.2022 г. по гр.д. № 53191/2019 г. по описа на СРС, 123 с-в са отхвърлени, като неоснователни предявените от ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ с код по БУЛСТАТ 000351743, с адрес гр. Панагюрище, пл. **** срещу „И.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ж. к. Изток, ул. **** и срещу Н. С. М. с ЕГН ********** с адрес гр.

Панагюрище, ул. ****, при условията на пасивна солидарност обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 21, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция за сумата от 103908.97 лв. - главница, дължима въз основа на АКТ ЗА НАЧЕТ № 11-04-5/19.03.2018 г., съставен от В.П.Г. - държавен финансов инспектор от отдел Втори, Дирекция „Планова инспекционна дейност в областта на обществените поръчки“ при Агенция за държавна финансова инспекция, гр. София, с № при ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ РД- 482/19.03.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.07.2018 г. до изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26 ЗДФИ за сумата от 15731.92 лв. - законна лихва върху главницата от 103908.97 лв. за периода от 21.09.2016 г. до 19.03.2018 г., дължима въз основа на АКТ ЗА НАЧЕТ № 11-04-5/19.03.2018 г., съставен от В.П.Г. - държавен финансов инспектор 1 от отдел Втори, Дирекция „Планова инспекционна дейност в областта на обществените поръчки“ при Агенция за държавна финансова инспекция, гр. София, с № при ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ РД-482/19.03.2018 г.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ, с адрес гр. София, ул. „Леге“ № 2.

Срещу така постановеното решение е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ, като са изложени доводи за неправилност на постановеното решение; необоснованост и незаконосъобразност, поради неправилно приложение на материалния закон.

Поддържа, че в проведеното производство чрез събраните доказателства не е била оборена доказателствената сила на акта за начет /чл.22, ал.5 ЗДФИ/, с който е било установено че на община Панагюрище са били причинени вреди в размер на 103908.97 лв.- главница и 15731.92 лв.-законна лихва, поради това че са били заплатени СМР, които не са били извършени. Поради това и при неправилно приложение на материалния закон съдът е формирал неправилни фактически и правни изводи водещи до отхвърляне на претенциите като неоснователни.

Моли за отмяна на решението на СРС и уважаване на предявените искове за причинените на община Панагюрище вреди. Претендира разноски.

Въззиваемите страни и ответници в производството „И.“ ЕООД и Н. С. М. С.Д.

И. в подадения писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК изразяват становище за неоснователност на последната. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Поддържат, че постановеното решение е обосновано и мотивирано, като в производството и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и е приложен правилно материалния закон. Молят за потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно. Претендират разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на 2

ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.

269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че изводите на двете инстанции съвпадат. Настоящият състав възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са представени нови доказателства, но е допусната и приета комплексна СТЕ и СИЕ свързана с вида, обема и стойността на извършените СМР по договора за строителството. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има доводи.

С постановеното решение в обжалваната част СРС е приел, че предявените по реда на чл.422 ГПК вр. чл. 21, ал. 1, т. 1 и чл.26 от Закона за държавната финансова инспекция искове за признаване съществуването на вземане за главница и законна лихва, представляващи умишлено причинена вреда на община Панагюрище-ищец в производството са неоснователни. За обосноваване на сочения извод, съдът е приел, че фактическите констатации в съставения АКТ ЗА НАЧЕТ № 11-04-5/19.03.2018 г., съставен от В.П.Г. - държавен финансов инспектор от отдел Втори, Дирекция „Планова инспекционна дейност в областта на обществените поръчки“ при Агенция за държавна финансова инспекция, гр. София, са опровергани в производството, чрез провеждане на пълно и главно доказване от страна на задължените лица – ответници в производството, че по сключения договор за СМР № 417/10.08.2016 г. са били изпълнени напълно възложените дейности, които са били заплатени според договореното.

Решението е правилно.

Производството е образувано по Предявени са от ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ срещу „И.“ ЕООД, гр. София и срещу Н. С. М. от гр. Панагюрище, при условията на пасивна солидарност обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 21, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) за сумата от 103908.97 лв. - главница, дължима въз основа на АКТ ЗА НАЧЕТ № 11-04-5/19.03.2018 г., съставен от В.П.Г. - държавен финансов инспектор от отдел Втори, Дирекция „Планова инспекционна дейност в областта на обществените поръчки“ при Агенция за държавна финансова инспекция, гр. София, с № при ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ РД482/19.03.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 26.07.2018 г.

3 до изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал.

4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26 ЗДФИ за сумата от 15731.92 лв. законна лихва върху главницата от 103908.97 лв. за периода от 21.09.2016 г. до 19.03.2018 г., дължима въз основа на АКТ ЗА НАЧЕТ № 11-04-5/19.03.2018 г., съставен от В.П.Г. - държавен финансов инспектор от отдел Втори, Дирекция „Планова инспекционна дейност в областта на обществените поръчки“ при Агенция за държавна финансова инспекция, гр. София, с № при ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ РД482/19.03.2018 г.

Ответникът - „И.“ ЕООД, гр. София в писмен отговор на исковата молба от 27.05.2020 г., оспорва изцяло предявените искове, като излага подробни съображения за тяхната неоснователност. Поддържа становище, че възложената от Община Панагюрище по Договор № 417/10.08.2016 г. работа „Почистване наноси в коритото на р. Луда Яна в регулацията на гр. Панагюрище“, е изпълнена изцяло, качествено и в срок, съгласно условията на договора, за което са представени доказателства. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Н. С. М. от гр. Панагюрище, в срока по чл. 131 ГПК - до 01.06.2020 г., включително не взема становище по предявените искове. С писмена молба от 10.11.2020 г„ подадена по пощата на 09.11.2020 г. оспорва изцяло предявените искове по съображенията изложени в писмения отговор на ответника „И.“ ЕООД. В хода на устните състезания, проведени в открито съдебно заседание на 29.04.2022 г. моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

Третото лице - помагач на страната на ищеца - АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ, не взема становище по предявените искове.

Чрез събраните пред първата инстанция писмени доказателства и констатациите на приетата пред настоящата инстанция комплексна СТЕ и СИЕ, която съдът напълно кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че възложената от ищеца община Панагюрище на ответното търговско дружество работа - Строително - монтажни работи на обект „Почистване наноси в коритото на р. Луда Яна в регулацията на гр.

Панагюрище“, е изпълнена изцяло и в срок, съобразно сключения между страните Договор за СМР № 417/10.08.2016 г., както и че същата е била приета от възложителя на 10.09.2016 г., видно от Констативен акт от 10.09.2016 г. (лист 62 - 64 от делото).

Установява се, че работата е извършена в обема и при цените, уговорени с Договора от 10.08.2016 г.

По повод поддържаните от възложителя - ищец възражения е установено чрез събраните доказателства, че в периода от 15.08.2016 г. до 10.09.2016 г. от страна на изпълнителя „И.“ ЕООД са изпълнени и оспорваните от възложителя СМР - направена 4 е и съответно развалена рампа за извозване на земни маси в размер на 175 куб. метра, изкопани са и са натоварени земни маси с багер в обем 13984 куб. метра и са извозени земни маси в размер на 13984 куб. метра. Така извършената, според установеното работа е съответна на уговореното между страните и възлиза на общата стойност 149 642.92 лв. с ДДС.

Имуществената отговорност по чл. 21, ал. 1 ЗДФИ се носи за противоправно причинени вреди на организациите и лицата по чл. 4 от същия закон, установени при финансова инспекция, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица и когато: вредата е причинена умишлено или от липси или не при и по повод изпълнението на служебните задължения. Отговорността се носи солидарно и от лицата, облагодетелствали се от действията на причинителя на вредата - чл. 21, ал. 3 от ЗДФИ. Увреждането следва да е установено при финансова инспекция, извършена по реда на ЗДФИ, чиито констатации са вписани в акт за начет. В него се отразяват фактите за виновно причинените вреди и предпоставките, обуславящи възникването на имуществена отговорност. Съдържанието на акта за начет е определено в чл. 43, ал.

2 ППЗДФИ, като няма изрично задължение да се обосновават хипотезите по чл. 21, ал.

1 ЗДФИ. Те се следват от съдържанието по 43, ал. 2, т. 4 ППЗДФИ, като съдът сам ще квалифицира дали вредата е резултат от умисъл на дееца или е от липси или пък е причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения. За да намери приложение презумпцията по чл. 22, ал. 5 ЗДФИ, че фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното, е необходимо актът за начет да е съставен по надлежния ред: проверката да е извършена от надлежно овластено лице при гарантирано право на участие на материалноотговорното лице и въз основа на надлежни доказателства, докладът за резултатите от финансовата инспекция и съставеният акт за начет да са връчени на материално отговорното лице и да съдържат мотивирано заключение на финансовия инспектор по становището и подадените възражения. Когато актът за начет не е съставен по надлежния ред, отпада неговата материална доказателствена сила. Това не е пречка да бъде реализирана отговорността на начетеното лице, но увредената организация трябва да докаже пред съда констатациите по акта с други доказателствени средства. В посочения смисъл Решение № 97 от 22.07.2019 г. по гр. д. № 2437/2018 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, Решение № 128 от 18.01.2021 г. по гр. д. № 6/2020 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и др.