Решение № 33 от 16.04.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. ХАСКОВО, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. Х.ВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Търговско дело № 20245600900035 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от А.

В. М. от гр. С., с която е предявил против ЗК „ Лев Инс“ АД ******* обективно съединени искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ и правно основание чл.497 от КЗ против ЗК „ Лев Инс“ АД ******* за заплащане на сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес от смъртта на В.

А. В., негов син, починал при ПТП на 15.09.2023 г.,ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 02.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди,че на 15.09.2023 г. около 16.10 ч. на път 503, общ. Опан, обл. Стара Загора водачът на лек автомобил „ *********** М.Р.Д. нарушил правилата за движение по пътищата, като поради движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, загубил контрол над управлението на автомобила, вследствие на което се преобърнал и реализирал ПТП. За произшествието бил съставен констативен протокол с пострадали лица от 15.09.2023 г. и образувано ДП № 1228/2023 г. по описа на сектор „ ПП“ при ОД на МВР Стара Загора. В резултат на произшествието починал В. А. В., син на ищеца.

1

Твърди,че внезапната смърт на сина му му е причинила значителни болки и страдания, изключително тежко преживявал неговата загуба. Ритъмът на живота му изцяло бил променен и подчинен на скръбта от голямата загуба.

Станал неспокоен и напрегнат. Твърди,че е бил в изключително близки отношения със своя син, синът му бил негова опора.

За лек автомобил „ *********** имало сключена валидна застрА.ка „ ГО“ в ответното дружество.

На 02.11.2023 г. отправил искане до ответното дружество за заплащане на обезщетение. Към момента не било определено обезщетение и заплатено тА.а.

Моли съда да постА.и решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес от смъртта на В. А. В., негов син, починал при ПТП на 15.09.2023 г.,ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 02.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В допълнителна искова молба ищецът пояснява и допълва подадената искова молба. Счита за неоснователни наведените твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, както и тези,че представените писмени доказателства не били достатъчни, за да бъде определен размер на обезщетението. Оспорва твърдението,че предявеният иск е завишен по размер.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който взема стА.ище,че предявените искове са допустими, но неоснователни по основание и размер.

Оспорва размера на предявените искове по размер; навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия като твърди,че същият е направил опит да скочи от колата, при което действие попаднал под същата и получил тежки наранявания, довели до неговата смърт. Твърди,че към момента не е изплатено застрА.ателно обезщетение, т.като на застрА.ателя не са представени писмени документи и влязъл в сила акт, с който да е ангажирана отговорността на водача М.Д., а представените писмени доказателства не били достатъчни, за да бъде извършена преценка 2 според изискванията на чл.496 ал.2 от ТЗ.

Не оспорва съществуването на валидно застрА.ателно правоотношение към датата на ПТП, сключена с ответното дружество. Не оспорва,че причина за настъпването на ПТП е допуснатото от страна на водача М.Р.Д. нарушение на правилата за движение по пътищата.

Моли съда да постА.и решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове, или в случай,че приеме същите за основателни да ги уважи в справедлив размер, като уважи направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срок не е постъпил допълнителен отговор.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за устА.ено от фактическа и правна страна следното:

На 15.09.2023 г. около 16.10 ч. на път 503, общ. Опан, обл. Стара Загора водачът на лек автомобил „ *********** М.Р.Д. нарушил правилата за движение по пътищата, като поради движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, загубил контрол над управлението на автомобила, вследствие на което се преобърнал и реализирал ПТП. За произшествието бил съставен констативен протокол с пострадали лица от 15.09.2023 г. и образувано ДП № 1228/2023 г. по описа на сектор „ ПП“ при ОД на МВР Стара Загора. В резултат на произшествието починал В. А. В., син на ищеца.

Страните не спорят относно механизма на настъпване на ПТП. Същият е устА.ен и в заключението на назначената по делото САТЕ. Лекият автомобил, управляван от М.Д. се е движел в посока от с. В.Левски, общ. Опан към с.

Б.поле със скорост от 126,88 км/ч., която скорост се явява превишена за конкретния пътен участък. Същата е била и несъобразена със състоянието на пътното платно, по което имало пропадане. Водачът Д. е загубил контрол над управлението на автомобила, който се е отклонил на дясно спрямо посоката си на движение, навлязъл е на крайпътния банкет и канавка, събаряйки храсти и дървета и е заорал с предната си част, след което се е обърнал по таван с предната част насочена към с. В.Левски. При произшествието настъпват няколко удара в крайпътни дървета, храсти и земната повърхност.

Първоначално автомобилът е контактувал с предните си десни състави с дърветата и храстите, като е откъснат носач на предното дясно колело и 3 балансираща щанга на преден мост, деформирани са десен праг и дясна задна врата, след което купето е контактувало с канавката и се е получило заораване, в резултат на което се е преобърнал по таван, с предната част насочена към с.

В.Левски. При това преобръщане са деформирани таванът и задната дясна врата, която е била в отворено положение. Същата е притиснала към земята изпадналото от автомобила тяло на В. А. В., който пътувал в автомобила като пътник на задната седалка, в дясно. Пътникът В. В. е загинал на място.

Водачът на автомобила е могъл да предотврати настъпването на ПТП като коригира с волана направлението на движение на автомобила, завъртайки го наляво с оглед оставането на пътното платно или при движение със скорост по-ниска от максимално разрешената за този участък скорост от 90 км./ч. , която скорост би му позволила безопасно преминаване през неравните участъци по пътното платно и оставане на автомобила в лентата му за движение.

Според ВЛ при правилно поставен предпазен колан пътникът не би следвало да изпадне от автомобила. При преобръщането на автомобила върху тялото на починалия са действали големи инерционни сили. Поставянето на предпазен колан би задържало лицето към седалката. Възможно е ,според ВЛ, да има досег на някои части от тялото с части от вътрешността на купето, но пътникът би останал на седалката и не би изпаднал при това движение на автомобила и преобръщането му извън него при поставен предпазен колан.

Предвид изложеното съдът приема за безспорно доказано,че виновен за настъпилото ПТП е водачът на лекия автомобил ***** М.Д., който се е движел в конкретния пътен участък със скорост над допустимата, а именно 126,88 км/ч. Тази скорост е била несъобразена със състоянието на пътното платно, по което имало пропадане. Именно поради това водачът Д. е загубил контрол над управлението на автомобила, който се е отклонил на дясно спрямо посоката си на движение, навлязъл е на крайпътния банкет и канавка, събаряйки храсти и дървета и е заорал с предната си част, след което се е обърнал по таван с предната част насочена към с. В.Левски. Първоначално автомобилът е контактувал с предните си десни състави с дърветата и храстите, като е откъснат носач на предното дясно колело и балансираща щанга на преден мост, деформирани са десен праг и дясна задна врата, след което купето е контактувало с канавката и се е получило заораване, в резултат на което се е преобърнал по таван, с предната част насочена към с. В.Левски.

При това преобръщане са деформирани таванът и задната дясна врата, която е била в отворено положение. Пострадалият В. А. В. е пътувал в автомобила като пътник на задната седалка, в дясно, като при преобръщането на автомобила задната дясна врата се е отворила, В. е изпаднал от купето на автомобила и е бил затиснат от него. С помощта на преминаващ автомобил са успели да вдигнат катастрофиралия автомобил и по този начин да освободят тялото на В., който обаче е бил починал. Този механизъм се устА.ява, както от заключението на цитираната САТЕ, така и от показанията на свидетелите Г. Г.

4 и Т. Д..

Според заключението на СМЕ причината за смъртта на В. В. е съчетана травма – счупване на черепната основа, охлузвания и кръвонасядания по главата и лицето; счупване на ребра двустранно с кръвонасядания; контузия на белите дробове; охлузвания и кръвонасядания на гръдния кош; разкъсване на черния дроб, кръвоизлив в коремната кухина; охлузвания и кръвонасядане на корема и поясната област; счупване на таза; охлузвания и кръвонасядане на крайниците, разкъсно контузна рана в дясната слабинна област; оток на мозъка; анемия на вътрешните органи. В случая се касае за комбинирана автомобилна травма , при която пострадалия получава увреждания в купето на автомобила и в резултат на изпадане от автомобила, докато е в движение.

Описаната съчетана травма е довела до травматичен шок. Налице е пряка и непрекъсната причина връзка между процесното ПТП , получените от пострадалия увреждания и настъпването на смъртта. В заключението си ВЛ е посочило,че няма обективни данни, от които да се направи извод дали е бил поставен предпазния колан. Според ВЛ ролята на колана е да задържи пътуващия за седалката.

Между страните няма спор,че водачът на лек автомобил „ ***********, причинил произшествието, има сключена валидна застрА.ка „ ГО“ на автомобилистите в ответното дружество.

Спорен е въпросът има ли съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Съдът намира,че в този случай следва да се приеме,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е пътувал в автомобила като пътник, на задната седалка, в дясно,без да е поставил предпазен колан. При описания механизъм на произшествието и отварянето на задната дясна врата именно липсата на поставен предпазен колан е причината пътникът да изпадне от автомобила и при преобръщането му на дясно да бъде притиснат от него. Този извод на съда намира опора в заключението на назначената по делото САТЕ, в заключението на назначената по делото СМЕ, а също така и в показанията на св. Д., според която пътуващите отзад не са били поставили предпазни колани. Ролята на поставения предпазен колан е да задържи пътника към седалката в купето на автомобила и както посочва ВЛ, би могло да има осъществен досег на тялото с части от вътрешността на купето, но при всички случаи тялото би останало вътре в купето и не би изпаднало на пътното платно. И макар,че видно от заключението на СМЕ няма обективни данни, от които да се направят изводи за наличието, респ. за липсата на поставен предпазен колан, доколкото и според ВЛ д-р Е. ролята на предпазния колан е да задържи тялото на пътуващия към седалката, съдът достигна до извода,че пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан.

Предвид така устА.ените факти по делото се налага извод, че в случая е налице фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на ответника за претърпените от ищеца А. В. М. неимуществени вреди.

Пострадалият В. А. В., видно от представеното и прието като доказателство по делото удостоверение за наследници № 277 от 21.09.2023 г. е негов син.