Определение № 464 от 06.08.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 464 гр. Разград, 06.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20263300500289 по описа за 2026 година

Въззивното производство е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по повод депозирана частна жалба от Т. С. С. чрез пълномощник адв.Е. И. против Определение №527/28.05.2026г. по гр.д.№1877/2025г. по описа на РС-Разград, с което е изменено решение №177/30.03.2026г. в частта за разноските, като неоснователно съдът е намалил определеното адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА, като е слязъл под законовоопределения минимум от 204.52евро в Наредба №1 за минималните адв.възнаграждения и го е определил в размер много под минималния. Счита,че доколкото при събирането на държавна такса липсва критерият фактическа и правна сложност, то и при определяне на възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗА също не следва да се прилага. Единствения обективен критерий според частния въззивник е цената на иска. Макар Наредба №1 да няма обвързващ характер, тя следва да служи като ориентир при служебното определяне на адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА. Моли съда да отмени обжалваното определение и присъди адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА към минималния размер по Наредба №1 за възнагражденията за адвокатска работа.

"СИТИ КЕШ" ООД са отговорили в срок, като считат жалбата за неоснователна. По същество излагат доводи,че адв.възнаграждение изобщо не е следвало да се присъжда на три основания: първо представеният договор за правна защита и съдействие не е индивидуализиран, ищецът не е материално затруднен, а поведението му попада в дефиницията на злоупотреба с право.Има доказателствено искане за прилагане на всички искови молби на този ищец срещу дружеството.

Въззивният съд констатира следното по отношение на претендираното възнаграждение за адв.работа по чл.38 ал.2 ЗА: Т. С. е предявил против „СИТИ КЕШ “ООД осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от 117.60лв., с твърдението че са платени без основание.

Исковата молба е бланкетна, състояща се от 5 реда фактическа част и почти 4 реда петитум.

1

С решение №176/30.03.26г. съдът е уважил иска му, като за да стори това е преценил валидността на сключения договор за потребителски кредит № 1080034/26.26.2024г..

Установил е,че заемната сума-400лв., която ищецът е следвало да върне на 6 месечни вноски, като общата дължима сума е 475.86лв. Преценил е и уговорена неустойка от 256.14лв. при непредоставяне на обезпечение при условията на чл.5 от договора за кредит.

Приел е договора за недействителен на основание чл.22 ЗПК и е уважил иска, като осъдил ответното дружество да заплати на ищеца по правилата на чл.78 ал.1 ГПК деловодни разноски /адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА/ в размер 204.60евро без ДДС и 245.42 евро с ДДС. С обжалваното определение съдът е уважил молбата на ответника по чл.248 ГПК и е присъдил разноски в по-нисък размер, а именно 51.13евро и е начислил ДДС в размер на 10.23евро ДДС или общо 61.36евро.

Въз основа на така установените факти, съдът намира частната жалба за неоснователна.

Доводът на частният въззивник,че единствен критерий следва да е заявеният материален интерес и определения в Наредба №1за възнагражденията за адвокатска работа, дължим минимален размер за ненамиращ опора както в закона, така и в съдебната практика.

Въззивната инстанция съобрази решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и решение по дело С-438/22, според които съдът не е обвързан с минималния размер в Наредбата, счита, че като критерий следва да се съобрази липсата на фактическа и правна сложност на настоящото дело: един предявен иск, проведени две съдебни заседания без присъствието на страните и техните пълномощници, липса на процесуални действия по събиране на доказателства извън приложените писмени такива към исковата молба, и найвече като съобразява ниският материален интерес на предявения иск от 117.60лв.. Това е сторил и първоинстанционният съд, поради което въззивният съд също приема за правилно определен размер на възнаграждението от 51.13евро и 10.23евро ДДС, съответстващ на отчетените по-горе факти и обстоятелства. Представено е доказателство за регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС, поради което върху определения размер правилно е начислен 20% ДДС.

Доводите на "СИТИ КЕШ“ ООД за недължимост съдът намира,че не подлежат на обсъждане, тъй като не са въведени с жалба, поради което факта дали се дължи адв.възнаграждение не е предмет на обжалване. Обжалва се единствено неговия размер.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 527/28.05.2026г. по гр.д.0№1877/2025г. на РС-Разград, с което присъденото адв.възнаграждение на адв.Е. И. по чл.38 ал.2 ЗА е намалено от 245.42евро с вкл. ДДС на 61.36авро с вкл. ДДС Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3