Решение № 2594 от 05.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2594 гр. Бургас, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от Д. К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20242120100403 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и е образувано по жалбата на Е. С. Ж. с ЕГН **********, чрез адв. Д. В. от АК - П., в качеството й на наследник на С.А.П., срещу решение № 7200-О от 10.01.2023 г. на ОСЗ – Созопол, по преписка № 2709/06.01.2000 г., с което е определено обезщетяване на наследниците на С.А.П. чрез предоставяне в собственост на 5.495 дка земеделски земи в землището на с. Р., общ. С., съгласно плана за обезщетяване, а именно имот от ОПФ № ........................, по плана за обезщетяване, представляващ изоставена нива, осма категория, местност “П.”. В жалбата се сочи, че актът на ОСЗ Созопол е неправилен и незаконосъобразен и се иска неговата отмяна. Твърди се, че актът не съответства на закона, тъй като предоставената в обезщетение земя е неравностойна на притежаваната от наследодателя. Твърди се, че притежаваната от наследодателя земя е била трета и четвърта категория в границите на с. Ч. и предоставената като обезщетение не съответства по местоположение и характеристики. Изтъква още, че поради изминалия продължителен период от време наследниците са значително ощетени. Ангажирани са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

В хода на производството като жалбоподател е конституирана и заинтересованата страна М. И. А., която чрез упълномощения представител адв.Д.В. поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваните решения.

От административния орган не е депозирано становище по жалбата. В съдебно заседание жалбата се оспорва като неоснователна.

Бургаски районен съд намира жалбата за процесуално допустима, подадена от активно легитимирано лице, депозирана в установения 14 дневен срок по чл. 149 АПК, видно от представените доказателства за връчване.

1

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори и се установява от представеното удостоверение за наследници, че жалбоподателите Е. С. Ж. и М. И. А. са наследници на С.А.П. , починал на .................г.

Видно от приложената по делото преписка от ОСЗ – Созопол с решение № 7200О/10.01.2023г., издадено на основание чл. 27а ППЗСПЗЗ, по преписка № 2709/06.01.200г., въз основа на решение № 2709/06.01.2000 г. по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ и решение № 6С от 17.01.2005 г. по чл. 19, ал. 18 ППЗСПЗЗ се обезщетяват наследниците на С.А.П., чрез предоставяне в собственост на 5.495 дка земеделски земи, на обща стойност 1500 лв. съгласно план за обезщетяване в землището на с. Р. – поземлен имот от ОПФ № ........................, местност П..

Следва да се посочи, че към представената от ОС Земеделие – гр. Созопол преписка липсват цитираните в обжалваното решение административни актове, на които то се основава, а именно: решение № 2709/06.01.2000 г. по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ за определяне на правото на обезщетение и решение № 6С от 17.01.2005 г. по чл. 19, ал. 18 ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване и плана за обезщетяване.

Видно от представената преписка с решение № 2709 от 14.03.2000г. на ПК-Созопол за определяне правото на обезщетение по преписка № 2709/06.01.2000г. на наследниците С.А.П. се определя правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи от 5.280 дка IIIкатегория, с решение № 2709/01.03.1993 г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ - за обезщетяване със земеделска земя и/или компенсаторни бонове на стойност 4118 лв. С последващо решение № 5Ч/17.01.2005 г. за определяне правото на обезщетение със земя на стойност от 2717 лв. за разлика до пълния размер на дължимото обезщетение – с поименни компенсаторни бонове на стойност от 1401 лв.

От приетата съдебно-техническа експертиза на вещото лице Л. С. П. се установява, че при определяне на стойността на получените в обезщетение имоти по реда на приложимата Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи (загл. изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.), процесните получени като обезщетение земеделски земи са на стойност от 2385 лв., при прилагане на съответните коефициенти за корекция.

При така установените факти, съдът приема, че издадените административни актове са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.

Съгласно чл. 27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ въз основа на обявения план по чл. 19, ал. 18 общинската служба по земеделие постановява решение за обезщетяване със земя.

Решението се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс и в 14-дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния съд при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение. С това решение по чл. 27а ППЗСПЗЗ приключва обезщетителното производство, което представлява сложен фактически състав, в който органът по поземлена собственост постановява няколко отделни административни акта. Първото решение по реда на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е с предмет признаване на правото на обезщетяване и неговата стойност.

След постановяването на решението заинтересованите лица следва да заявят желанието си и начина на обезщетяване със земя или с поименни компенсационни бонове. С последващото издадено решение по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ, постановено на основание решение по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ – в случая решение № 5Ч/17.01.2005 г. на ОСЗГ – Созопол, се определя начина на обезщетение - със земеделска земя на стойност 2717 лв. и 2 поименни компенсационни бонове от 1401 лв. Както беше отбелязано административният орган е посочил в атакуваното решение друг административен акт, който не се съдържа в преписката – решение № 6С от същата дата 17.01.2005 г. и това препятства проверката на съда по отношение на законосъобразността на акта.

На следващо място, съобразно изискванията на закона стойността на предоставените земеделски земи по реда на чл. 27а ППЗСПЗЗ следва да съответства по размер на стойността на определеното обезщетение със земя, в решението постановено на основание чл. 19, ал.16 от ППЗСППЗ. Това съответствие следва да е единствено стойностно, като е без значение дали предоставената земя се намира в същото землище, в което е била земята на наследодателя, нейната категория или предназначение. Затова възраженията на жалбоподателя в този смисъл са ирелевантни за настоящото производство, в което следва да бъде установено съответствието на цената на съответната земеделска земя, опредЕ. съобразно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. В тази наредба са нормативно регламентирани критериите и условията, от които се изхожда, за да се определи размера на обезщетението за земеделските земи. Затова при извършването на съдебния контрол върху административния акт съдът следва да прецени само дали общинската служба по земеделие се е съобразила със законодателно регламентираните изисквания. При императивна законова уредба относно оценяването, недопустимо е оценката да се определи по други критерии. На административния орган не е предоставена възможност свободно да формира цената на имота, по своя собствена воля и преценка, поради което нито ответната администрация, нито съдът може да приложи друг начин за определяне на оценката, извън установения със закона.

С § 1к от ДР на ППЗСПЗЗ се дефинира понятието "равностойни земеделски земи" като такива, чиито стойности за декар, определени по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ, са равни.

В случая приетата съдебно-техническа експертиза установява липсата на съответствие. Вещото лице е установило, че след прилагане на коефициент за редукция пазарната стойност на имота по приложимата наредба възлиза на 2385лв. Тази стойност не съответства на размера на определеното обезщетение съгласно решение № 5Ч/17.01.2005 г. на ОСЗГ–Созопол - в размер на 2717 лв. и на това основание заповедта се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

За пълнота следва да се посочи, че в производството по чл. 27а ППЗСПЗЗ възражения относно категорията земя и местоположението на предоставените в обезщетение имоти не могат да се разглеждат, защото законът изрично определя обхвата на производството пред съда, а именно само относно несъответствието по стойност между признатото и полученото обезщетение. В този смисъл несъгласието, посочено в жалбата с определеното обезщетение е правно ирелевантно, тъй като е направено едва след постановяване на решение по чл. 27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, след като заявителят в реституционното производство е изразил желание за обезщетяване със земеделска земя.

Важно е да се отбележи още, че с атакуваното решение № 7200-О от 10.01.2023 г. се обезщетяват наследниците със земеделска земя на стойност от 1500 лв., което се различава съществено от определеното им обезщетение от 2717 лв. и дори само на това основание решението следва да бъде отменено.

С оглед изхода от производството, на основание чл. 143 АПК в тежест на бюджета на органа, издал отменения акт следва да се възложат заплащането на разноски по делото в полза на жалбоподателите, възлизащи на общата сума от 1302 лв. съобразно представения съпискъ.

3

Мотивиран от горното и на основание чл. 172 АПК, Бургаски районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7200-О от 10.01.2023 г. на ОСЗ – Созопол, по преписка № 2709/06.01.2000 г., издадено на основание чл. 27а ППЗСПЗЗ, с което се обезщетяват наследниците на С.А.П. чрез предоставяне в собственост на 5.495 дка земеделски земи на стойност 1500 лв., съгласно плана за обезщетяване в землището на с. Р., общ. С., а именно имот от ОПФ № ........................, по плана за обезщетяване, представляващ изоставена нива, осма категория, местност “П.” и ВРЪЩА преписката на Общинска служба “Земеделие” – гр. Созопол за ново произнасяне с решение по реда на чл. 27а ППЗСПЗЗ.

ОСЪЖДА Общинска служба “Земеделие” – гр. Созопол, с адрес ......................, да заплати на Е. С. Ж. с ЕГН ********** и М. И. А. с ЕГН **********, със съдебен адрес ......................... – адв. Д. В. от АК-П., сумата от общо 1302 лв. (хиляда триста и два лева) – разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4