Определение № 260 от 21.06.2023, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 161/2023
- Вид
- Определение № 260
- Подписан
- 21.06.2023
- В сила
- 21.06.2023
- Състав
- Анелия Маринова Йорданова, Атанас Дечков Христов, Светлана Кънчева Чолакова
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1, т.2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260 гр. Разград, 21.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анелия М. Йорданова
Членове:
Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20233300500161 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощник против Разпореждане № 500 от 04. 05. 2023 г. по ч. гр. д. № 2 85/ 2023 г. по описа на Кубратския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист за вземане в негова полза срещу Д. Х. Г., претендирани като платени от поръчител - „Ай тръст“ – ЕООД, по Договори за поръчителство от 22.03.2021 г., на кредитор - „Кредисимо“ – ЕАД, неплатени нейни задължения по Договор за потребителски кредит № 2365741/ 22.03.2021 г., в цялост, като искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е обоснована вероятност да е основано на неравноправни клаузи в цитираните договори, както и отхвърля искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено и да бъде уважено заявлението му в цялост.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано пред РС Кубрат по депозирано заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК срещу Д. Х. Г. за парично вземане в размер на 474, 17 лева – представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № 2365741; сумата 73, 83 лева – възнаградителна лихва за периода 30.
05. 2021 г. до 31. 12. 2021 г. по същия договор за потребителски кредит; сумата 110, 22 лева 1 обезщетение за забава за периода 31. 05. 2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като е съобразена разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, уточнено е, че вземането произтича от договор за поръчителство. В т. 12 на заявлението е посочено, че вземането на заявителя произтича от сключен на 10. 06. 2022 г. с „Ай Тръст“ ЕООД договор за цесия, като му е прехвърлено вземането по Договор за предоставяне на поръчителство от 29. 12. 2016 г. На 22. 03. 2021 г. между „Кредисимо“ ЕАД и Д. Х. Г. е сключен договор за потребителски кредит, според който на последната е предоставен потребителски кредит. Между „Ай Тръст“ ЕООД и Д. Х. Г. е сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с договора за кредит и на същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителя се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за потребителски кредит. Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от кредитополучателя, същото е било изпълнено от поръчителя, което обосновава правния интерес от предявяване на претенцията.
Приложен е договора за потребителски кредит от 22. 03. 2021 г., според който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на общо 525, 17 лева за 9 месеца с месечна вноска от 68, 50 лева и общ размер на всикчки плащания 616, 50 лева. Приложен е договор за поръчителство от 22. 03. 2021 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД и договор за предоставяне на поръчителство от 22. 03. 2021 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и Д.
Х. Г. с Приложение № 1 към него за уговорено възнаграждение на поръчителя в размер на 43, 96 лева месечно за периода на договора за кредит.
С разпореждане № 483/ 02. 05. 2023 г. съдът е оставил без движение заявлението на заявителя и му е указал в 3-дневен срок от съобщаването да отстрани нередовностите, като посочи обстоятелствата, на които основава искането си : начало на просрочие, неизпълнение на задължения по договор за потребителски кредит/ неизпълнение на претендирани задължения по договор за поръчителство; не се сочат обстоятелства относно извършените от посочения длъжник плащания – дата, размер, за погасяване на задълженията му по погасителен план по договор за потребителски кредит и по договор за поръчителство, препятстващи извършването служебно проверка за противоречие със закона или с добрите нрави, основаност на неравноправни клаузи.. – чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 ГПК. Заявителят е подал Молба вх. № 1222/ 03. 05. 2023 г. , с която сочи съдебна практика и по същество е отказал да изпълни указанията.
С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е неоснователна.
Претенцията в заповедното производство следва да бъде индивидуализирана така, както се индивидуализира в исковото производство, като по този начин се осигури възможност на длъжника адекватно да организира защитата си срещу евентуално издадена заповед за изпълнение. Вземането следва да бъде конкретизирано в заявлението за издаване 2 на заповед за изпълнение чрез излагане на всички факти, от които е възникнало, като това не може да бъде направено чрез препращане към други документи. В този смисъл е и т.2"б" от ТР № 4/16.08.2014 г. по т.д.№ 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, че според изричната разпоредба на чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, т. е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи.
В подаденото заявление по чл. 410 ГПК в т. 9, б.“а“ е посочено , че се претендира вземане за главница в размер на 474, 17 лева във връзка с договор за потребителски кредит, в б.“г“ се сочи, че произтича от договор за предоставяне на поръчителство, а изложените в т.
12 обстоятелства обосновават възникнали правоотношения по договор за кредит и за цесия, на основание на които се претендират посочените в заявлението вземания. Изложените в т. 9 и т. 12 от заявлението твърдения не съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер на всяко от претендираните вземания и не дават основание да се приеме, че същите са индивидуализирани. Не е ясно какви плащания са направени от длъжника, как са отнесени от кредитора за погасяване на задълженията с оглед на сключените договори за кредит и за предоставяне на поръчителство и уговорено възнаграждение за поръчител. Не са посочени правното естество на задължението, правопораждащите го факти, неговото съдържание и характер. От външна страна не е налице формална редовност на заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за заявените вземания.
Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и не са отстранени допуснатите нередовности, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. С оглед изискванията на закона, такава служебна проверка е необходима за установяване спазени ли са императивните законови изисквания, поради което въззивният съд счита, че от значение за тази преценка е да бъде посочено какви плащания са извършени по кредита и за погасяването на какви вземания са били отнесени тези суми. Единствено с посочване на тези обстоятелства, съда би могъл да направи преценка за липса на обоснована вероятност за неравноправна клауза. Това не е сторено от заявителя в дадения му от заповедния съд. По изложените съображения, обжалваното разпореждане е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. За пълнота следва да бъде посочено, че заявителят не е приложил и сключения договор за цесия с оглед извършване на проверка, относно твърдяната от него процесуална легитимация.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 500 от 04. 05. 2023 г. по ч. гр. д. № 2 85/ 2023 г. по описа на Кубратския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4