Решение № 6586 от 19.09.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ гр. София, 19.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ мл.с-я ПЛАМЕН ГЕНЕВ при секретаря Елеонора Г., разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 6822/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение №350346/28.02.2018 г., постановено по гр.д. № 38794/2014 г., по описа на СРС, 50 с-в, са отхвърлени предявените от К.Т.С. и Т.К.С. (конституиран на основание чл. 227 ГПК като наследник на починалия в хода на процеса първоначален ищец Й.Д.С.) активно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗС за признаване за установено по отношение на Р.В.Ч., Б.В.Ч., А.Д.Ю., Д.Д.Ю., В.Д.Г., Н.Г. Й., П.Г.Ю., Р.С.К., Д.С.Ю., Г.И.Г., Р.И.Т., И.У.И., Ц.М.Д. и М.М.Х., че ищците са собственици на основание давностно владение и наследство на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Лозен, район Панчарево, местност „Чикерица“, с площ от 600 кв.м., с предишен идентификатор *** и планоснимачен номер по предходен план №286, при съседи по скица: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и

***. Със същото решение е ищците са осъдени да заплатят на ответниците сторените по делото разноски в размер на 1400 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците К.Т.С. и Т.К.С., чрез пълномощника им - адв. Г. Г., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържат твърденията си, че упражняват фактическа власт върху процесното дворно място от 30.05.1978 г., чрез присъединено владение от бащата на първия ищец К.Т.С.

– Т.С. Г.. Оспорват изводите на СРС относно липсата на доказателства за осъществен състав на § 4а от ЗСПЗЗ и в частност, че в имота към 01.03.1991 г. не е била изградена сграда. Сочат, че с Решение от 17.02.2012 по в.гр.д № 12640/2011 г., на СГС, II-Д състав, е признато за установено на основание чл.

124, ал. 1 ГПК, че настоящите ответници са собственици на имот, представляващ част от имот с: пл. № 286 - 600 кв.м. целия с площ, от 890 кв.м., заснет през 1990 г. Изтъкват, че в предходно развилото се съдебно производство обаче Й.Д.С., не е била страна и не участвала по делото, поради което решението няма силата на присъдено нещо спрямо нея. Предвид това за нея е текла кратка придобивна давност, което не е съобразено в обжалваното решение.

По подробно изложени съображения оспорват и изводите на първоинстанционния съд относно липсата на идентичност между процесния имот и този, който е предоставен на Т.С. Г.. Считат, че по делото са събрани безспорни доказателства за наличието на осъществявано от ищците добросъвестно владение, поради което молят обжалваното решение да бъде отменено, а претенцията им – уважена.

Въззиваемите

– ответници Р.В.Ч., Б.В.Ч., А.Д.Ю., Д.Д.Ю., В.Д.Г., Н.Г. Й., П.Г.Ю., Р.С.К., Д.С.Ю., Г.И.Г., Р.И.Т., И.У.И., Ц.М.Д. и М.М.Х., чрез пълномощника им - адв. С. А., с надлежно учредена представителна власт по делото оспорват въззивната жалба по подробно изложени съображения в отговора и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Развити са и съображения за недопустимостта на предявения иск с аргументи за наличието на предходно развил се между същите страни съдебен спор, в който правото им на собственост за процесния имот е било установено по отношение на настоящите ищци.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

С исковата молба и уточнителна молба от 03.11.2014 г. съпрузите - ищци К.Т.С. и Й.Д.С.

(втората починалия в хода на процеса и на нейно място е конституиран сина ѝ Т.К.С.) са изложили, че по силата на нотариален акт №198 от 05.10.1995 г. наследодателят на ищеца К.Т.С. - Т.С. Г., починал на 31.01.2014 г., е признат за собственик на недвижим имот: дворно място с площ от 600 км.м. понастоящем с идентификатор ***, находящо се в землището на с.

Лозен, местност „Чикерица“, представляващо част от имот с планоснимачен № 286, целия с площ 890 кв.м., заснет през 1990 г. и нанесен в кадастралния лист Г-10-7-Б, Г-9-7-Г., при съседи - имот с пл. номер № 286, улица, имот с пл. номер 51, имот с пл. № 55, заедно с построената в частта сграда от 36 кв.м., състояща се от две стаи и антре, за което е издадена скица № 94-Т- 137/23.09.1994 г. на СофГео-СО. Поддържат, че ползват дворното място от 30.05.1978 г., което право било предоставено на техния праводател Т. по силата на ПМС 76 от 1977 г. Излагат твърдения, че ищецът К.С. при режим на СИО с другия ищец, е сключил с баща си и брат си договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален за покупко-продажба акт № 170 от 12.03.2008 г. и н.а. №94, т. III, рег. №14202, дело 18.10.2010 г., за 5/6 ид.ч. от процесното дворно място. Посочили са, че независимо че настоящите ответници са провели производство по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК по гр.д. №32704 от 2008 г. по описа на СРС, приключило с въззивно решение от 17.02.2012, по в.гр.д № 12640/2011 г., на СГС, II-Д състав, с което съдът е признал ответниците за собственици на същия имот, ищцата Й.С.не е участвала в това съдебно производство и не е обвързана от силата на пресъдено нещо. Предвид това, за нея е изтекла кратка придобивна давност върху 5/6 ид.ч. от процесния имот, при упражняване на фактическата власт върху имота от сключването на горепосочения нотариален акт от 2008 г. до предявяването на исковата молба – 15.07.2014 г., а за останалата 1/6 ид.ч. от имота се твърди, че ищецът К.Т.С. е налице непрекъснато давностно владение от 30.05.1978 г. до момента на исковата молба, като е присъединено и упражняваното от 30.05.1978 г. до 12.03.2008 г. владение от баща му.

Така заявените твърдения и петитум, противно на твърденията в отговора на въззивната жалба, не обуславят недопустимост на исковата молба, респективно недопустимост на първоинстанционното решение. Решението по гр. д. № 12640/2010 г., на което въззивниците се позовават, е влязло в сила на 17.02.2012 г., а заявеното от настоящите ищци давностно владение според твърденията им включва факта на упражнявана фактическа власт върху процесния имот и след датата влизане в сила на това решение и представлява нов факт, който не е обхванат от предмета на спора, разгледан в предходното съдебно производство цитирано по-горе. Ето защо и не е налице хипотезата на чл. 299, ал. 1 ГПК, а въпросите относно последиците на влязлото в сила решение по отношение на упражняваната от ищците фактическа власт, субективните предели на решението по отношение на съпругата Й.С.и вида на придобивната давност (кратка или обикновена) са все въпроси, които касаят спора по същество, а не неговата допустимост.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно представения от ищците нотариален акт №198, т. XX, д. №4018/1995 г., на нотариус I при НК при СРС, Т.С. Г. – баща на първия ищец, е признат за собственик на основание пар. 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и пар. 5 от ПРЗ на ППЗСПЗЗ, на неурегулирано дворно място с площ от 600 кв.м., находящо се в землището на с. Лозен, м. „Чикерица“, съставляващо част от имот с пл. № 286, целият с площ от 890 кв.м. и нанесен в кадастрален лист №Г-9-7-Г и Г-10-7-Б, изработен през 1990 г..

С нотариален акт №170, том II, рег.№ 3928, дело №154/12.03.2008 г., на нотариус В.Г., рег. №340 в НК, Т.С. Г. и Л.Т. Г. продават на К.Т.С. собствените си 2/3 ид.ч. от горепосочения имот. По отношение на този нотариален акт е извършена поправка с нотариален акт за поправка №94, т. III, рег. №14202, дело №419/18.10.2010 г. на нотариус В.Г., като е посочено, че прехвърлените с основния нотариален акт 2/3 ид.ч., следва да се четат като 5/6 ид.ч.

От представеното удостоверение за граждански брак №043423/17.05.1986 г. се установява, че Й.Д.С. и К.Т.С. са сключили брак на 17.05.1986 г., който е прекратен със смъртта на съпругата по време на производството пред СРС – 14.07.2016 г.

Страните не спорят, че с Решение от 17.02.2012 по в.гр.д № 12640/2011 г., на СГС, II-Д състав, влязло в сила на същата дата, е отменено решение от 09.08.2010 г., по гр.д. № 32704/2008 г., на СРС, 31 състав, и по отношение на К.Т.С., Т.С. Г. и Л.Т.С., е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че настоящите ответници и ищци в предходното съдебно производство - Р.В.Ч., Б.В.Ч., А.Д.Ю., Д.Д.Ю., В.Д.Г., Н.Г.Ю., П.Г.Ю., Р.С.К., Д.С.Ю., Г.И.Г., Р.И.Т., И.У.И., Ц.М.Д. и М.М.Х. са собственици на недвижим имот, представляващ част от имот с пл.

№286, с площ на частта от 600 км.м., и с площ на целия имот от 890 кв.м., заснет през 1990 г. и нанесен в кадастралния лист Г-10-7-Б, Г-9-7-Г.

Предвид уважаването на установителния иск, с решението е отменен и констативен нотариален акт №198, т. XX, д. №4018/1995 г., на нотариус I при НК при СРС, като е оставено без уважение искането за отмяна на н.а. №170, т. I, рег. №3928, д. №154/2008 г., на нотариус В.Г. с мотиви, че същият е конститутивен по своя характер.

Пред въззивната инстанция е допуснато изслушването СТЕ, което не е неоспорено от страните, и което настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие. От същото се установява, че имот с пл. №286 по предходен план е идентичен на Поземлен имот с предходен (стар) идентификатор ***. Налице е идентичност и между Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с.Лозен, район Панчарево-Столична община, м. “Чикерица“, с площта си от 600 кв.м. по букви Б-В-Е-Ж-Б от скица №3 от СТЕ, с част от имот с предходен (стар) идентификатор *** и със същата част от имот с пл.

№286 по предходен план. Видно от заключението в кадастралния план на с. Лозен, кадастрален лист №Г-9-7-Г и Г-10-7-Б, изработен през 1990 г., е било направено попълване, като в североизточната част на имот пл. №51 е заснет и нанесен имот с пл. №286, с площ по графични данни от 890 кв.м.

Ищците твърдят, че са осъществявали непрекъснато владение върху посочения в н.а.

№198, т. XX, д. №4018/1995 г., на нотариус I при НК при СРС, поземлен имот, признат за собствен на Т. Г. - баща на първия ищец, както и че впоследствие 5/6 ид.ч. от този имот са им прехвърлени с нотариален акт №170, том II рег. № 3928, дело №154/12.03.2008 г. и нотариален акт за поправката му №94, т. III, рег. №14202, дело №419/18.10.2010 г. и двата на нотариус В.Г. и който имот понастоящем е с идентификатор ***.

Предвид твърденията на ищците, представените от тях нотариални актове, приетата пред СГС СТЕ и обстоятелството, че в предходно развилия се спор по в.гр.д № 12640/2011 г., на СГС, II-Д състав относно правото на собственост върху недвижим имот от 600 кв.м., представляващ част от имот №286, тази част е призната за собственост на настоящите ответниците, във връзка с което е отменен н.а. №198, т. XX, д. №4018/1995 г., легитимиращ като собственик праводателя на ищците – Т.С. Г., съдът намира, че е налице идентичност между претендираният от ищците имот с идентификатор *** и посочения имот в Решение от 17.02.2012 по в.гр.д № 12640/2011 г., на СГС, II-Д състав, представляващ част от имот пл. № 286, с площ от 600 кв.

С предявяването на иска за собственост от настоящите ответници, по който е било образувано гр.д. № 32704/2008 г., на СРС, 31 състав, и доколкото този иск е бил уважен от въззивната инстанция с влязло в сила решение, се прекъсва придобивната давност на владелеца (арг. от чл. 116, б. „б” ЗЗД). През време на съдебния процес давност не тече, съгласно правилото на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. Следователно, дори и да се приемат за верни твърденията на К.С., че упражнява непрекъснато владение върху имота до завеждане на исковата молба и е присъединил владението и на своя баща, придобивната давност е прекъсната с предявяването на иска срещу него, а след уважаването на установителния иск за собственост, последиците от изтеклата давност са били заличени, извод за което следва от разпоредбата на чл. 117, ал.1 ЗЗД, предвиждаща, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ето защо и К.С. би могъл да придобие правото на собственост върху процесния имот само въз основа на владение, осъществявано след влизане в сила на решението. Доколкото обаче това решение е влязло в сила на 17.02.2012 г., а настоящата претенция е предявена на 15.07.2014 г., то изтеклият период от време е по-кратък от пет години, поради което следва да се приеме, че по отношение на този ищец не е завършен фактическия състав нито по ал. 1, нито по ал. 2 на чл.

Разпечатката съдържа 34 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca650d3e-24c6-4a39-840a-8442c53c3b5a