Решение № 466 от 01.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Варна, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №

20223100900427 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано е по предявени от «ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ» АД, ЕИК 000694749 против К. И. Т., И. В. И. и Д. Д. К. от гр.Варна искове за приемане на установено, че ответниците, в качеството им на солидарни длъжници с кредитополучателя „К.-ИВЕМО-ЧАКОВ и СИЕ“ СД, дължат солидарно на ищеца въз основа на договор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ“ № 17927/03.06.2008 год., сумите от 86 540.53 евро – главница за периода от 21.05.2021 год. до 20.02.2022 год., 25 316.71 евро – част от възнаградителна лихва в общ размер от 30 970.83 евро за период 21.06.2021 год. до 15.02.2022 год., 423.02 евро – наказателна лихва за просрочие за периода 21.06.2021 до 20.02.2022 год. и сумата от 158.75 - такси за периода от 10.02.2020 до 20.02.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2022 год. до окончателното изплащане на вземането, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2020 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 2286/2022 год. на ВРС – 7-ми състав състав, на основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 т.2 ГПК.

Твърди се в сезиралата съда искова молба, че на 03.06.2008 год. между ищеца и „К.ИВЕМО-ЧАКОВ и СИЕ“ СД, в качеството на кредитополучател, е сключен договор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ“ № 17927/03.06.2008 год., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 1 000 000 евро за посрещане на извънредни, нерегулярни нужди срещу задължението за връщането му в срок до 240 лева, считано от предоставянето й по заемна сметка, ведно с дължимата лихва.

1

Последната била договорена като действащия базов лихвен процент - малки фирми в евро, обявен от банката, намален с 0.40 %, като към датата на подписване на договора размерът на БЛП е бил в размер на 9.90 %, а при просрочие и при предсрочна изискуемост на кредита било договорено дължимата от кредитополучателя лихва да се увеличава автоматично с наказателна лихва за просрочие на главница в размер на 10 пункта. Излага, че заемната сметка по кредита е бил открита на 06.06.2008 год., което е удостоверено с приложение от същата дата. Сочи също така, че към договора са сключени последващи анекси № 1/02.10.2012 год., 2/22.10.2013 год., № 3/07.11.2018 год., № 4/28.04.2020 год. и № 5/19.03.2021 год., с които са предоговярани съществуващи задължения по кредита, предвиждайки и облекчени периоди на погасяването им, като с анекс № 4 крайният срок за издължаване на кредита става 21.08.2033 год.

С анекс № 1/02.10.2012 год ответниците К. И. Т. и И. В. И., както и Е. И.Ч., са встъпили при условията на чл.101 ЗЗД като съдлъжници в задълженията на кредитополучателя, произтичащи от договора за кредит, а отговорността на другия ответник Д. Д. К. произтича от сключен с него договор за встъпване в дълг от 29.10.2018 год.

Ищецът твърди, че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора за кредит, в частност поради 10 непогасени вноски за главница, считано от 21.05.2021 год. и 9 непогасени вноски за лихва, считано от 25.06.2021 год., е обявил кредита за предсрочно изискуем, като е връчил покани на кредитополучателя на 15.02.2022 год. и на солидарните длъжници, както следва: на 03.02.2022 год. на К. Т., на 06.12.2021 год. на И. В. И. и на 06.12.2021 год. на Д. Д. К., като със същите длъжниците са поканени и да погасят задълженията си. Поради неизпълнение, по подадено от ищеца заявление по чл.417 ГПК, със заповед за изпълнение на парично задължение, постановена по ч.гр.д. № 2286/2022 год. на ВРС – 50 състав, ответниците са осъдени да заплатят сумите от 86 540.53 евро – главница за периода от 21.05.2021 год. до 20.02.2022 год., 30 970.83 евро – възнаградителна лихва за период 21.06.2021 год. до 15.02.2022 год., 423.02 евро – наказателна лихва за просрочие за периода 21.06.2021 до 20.02.2022 год. и сумата от 158.75 - такси за периода от 10.02.2020 до 20.02.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2022 год. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото, като поради постъпване на възражение от ответниците К. Т., И. В. И. и Д. Д. К., предявяват иска си за установяване на вземанията.

В срока по чл.367 ГПК, ответниците К. И. Т., И. В. И. и Д. Д. К., чрез общ пълномощник, депозират писмен отговор, с който изразяват становище за недопустимост и неоснователност на исковата молба. Становището си за недопустимост черпят от твърдения за нередовност на исковата молба, от една страна и от друга, поради неспазен шестмечесен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, излагайки, че същите нямат качеството на солидарни длъжници, встъпили в дълга на тръговското дружество, а на поръчители, по отношение на които е изтекъл предвидения в закона срок. Доводите си за неоснователност на иска черпят от твърдението, че същите, доколкото са физически лица, имат качеството на потребител като 2 твърдят нищожност на договора кредит, като на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК вр. чл.10, ал.1 ЗПК. Релевират вързажение за нищожност на възнаградителната лихва и на наказателната лихва, поради накърнение на добрите нрави, тъй като същите се явяват прекомерни. Позавават се на липсата на доказателства за реално представяне на сумата.

Оспорват авторството на подписите, които се твърди да са положени от ответниците, както и този, положен под договора за кредит. Оспорват и факта, че лицата М.П. Х.а и А.П.Д., подписали процесния договор за кредит, са били служители на ищеца към момента на подписване на договора.

В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с който оспорва възраженията на ответника и поддържа исковата молба. Развива правни доводи, като оспорва твърдението ответниците да са поръчители и потребители, с оглед обстоятелството, че първите двама са неограничено отговорни съдружници в дружеството.

По отношение на поръчителството, освен правни доводи за наличието на солидарна задълженост, развива такива в евентуалност за спазен срок по чл.147, ал.1 ГПК.

В срока по чл.373 ГПК, ответниците депозират допълнителен писмен отговор, с който поддържат направените възражения.

В о.с.з., ищецът не се явява и не се представлява.

В о.с.з., ответниците не изпращат представител.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 577/13.04.2023 год. по чл. 367 ГПК.

Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните правни и фактически изводи:

Предявеният иск черпи правно си основание в чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.

Не е спорно по делото, че със Заповед № 1148/24.02.2022 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ ответниците К. И. Т., И. В. И. и Д. Д. К., в качеството им на съдлъжници, са осъдени да заплатят солидарно с кредитополучателя „К.

Ивемо - Анев и Ташев съдружие“ СД сумите от 86 540.53 евро – неплатена главница по договор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ“ № 17927/03.06.2008 год., сумата от 30 970.83 евро – възнаградителна лихва по кредита, начислена за периода 21.06.2021 год. до 15.02.2022 год., сумата от главница за периода от 21.05.2021 год. до 20.02.2022 год., сумата от 423.02 евро – наказателна лихва за просрочие за периода 21.06.2021 до 20.02.2022 год. и сумата от 158.75 - такси за периода от 10.02.2020 до 20.02.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2022 год. до окончателното изплащане на вземането окончателното изплащане на задължението.

Установителният иск е предявен поради постъпило в срока възражение на 3 длъжниците К. И. Т., И. В. И. и Д. Д. К. срещу издадената заповед за незабавно изпълнение.

Видно от приложените по делото материали от ч.гр.д.№ 2286/2022 год. на РС – Варна – 7ми състав, заповедният съд с разпореждане № 15865/10.05.2022 год. е дал указания на заявителя за възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, за което същият е уведомен на 26.05.2022 год. Искът е предявен в установения от закона преклузивен едномесечен срок /видно от датата на пощенското клеймо/, поради което и е допустим.

Предмет на предявения установителен иск е установяване на дължимостта на сумите от 86 540.53 евро – главница за периода от 21.05.2021 год. до 20.02.2022 год., 25 316.71 евро – част от възнаградителна лихва в общ размер от 30 970.83 евро за период 21.06.2021 год. до 15.02.2022 год., 423.02 евро – наказателна лихва за просрочие за периода 21.06.2021 до 20.02.2022 год. и сумата от 158.75 - такси за периода от 10.02.2020 до 20.02.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2022 год. до окончателното изплащане на вземането, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2020 год. до окончателното изплащане на задължението. Естеството му възлага в тежест на ищцовата страна, при условие на главно и пълно доказване, да доказване на факта на съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото, произтичащо от сключения договор за кредит, изпълнение на поетите от банката задължения по договора, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото й да се обяви кредита за предсрочно изискуем, съответно обявяването му за такъв и размера на претендираното вземане по отделни пера.

Установява се от представения по делото Д оговор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ“ № 17927/03.06.2008 год., сключен между „Юробанк България“ АД /с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ Ад/ и кредитополучателя „К.

Ивемо - Анев и Ташев съдружие“ СД /с предишно наименование „К.-ИВЕМО-ЧАКОВ и СИЕ“ СД/, че страните са обвързани от облигационно отношение с характеристиките на договор за банков кредит, по силата на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 100 000 евро за посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства, срещу задължението за връщането му в срок от 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка на кредитополучателя.

Същата съгласно представеното приложение към договора е открита на 06.06.2008 год.

Съгласно уговорката на чл.4.2 от Договора кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката годишна възнаградителна лихва, която към датата на подписване на договора е в размер на 9.90 %.

Приобщени като доказателства по делото са и сключени между страните 5 на брой анекси, с които се предоговарят условията по кредита, като с анекс № 1/02.10.2012 год. ответниците К. И. Т. и И. В. И. встъпват при условията на чл.101 ЗЗД като съдлъжници в задълженията на кредитополучателя „К. Ивемо - Анев и Ташев съдружие“ СД, съгласявайки се с условията на договора и задължавайки се като солидарни длъжници /чл.10/. Ответникът Д. Д. се задължил като солидарен длъжник по договора за кредит на СД чрез подписан 4 между страните договор за встъпване в дълг от 29.10.2018 год. и в качеството си на такъв е подписал и последващо сключения на 07.11.2018 год. анекс № 3към договора.

Ответниците са оспорили автентичността на анекси № 1/02.10.2012 год., 2/22.10.2013 год., № 3/07.11.2018 год., № 4/28.04.2020 год. и № 5/19.03.2021 год., както и договор за встъпване в дълг от 29.10.2018 год. /л.44-67 от делото/, като неподписани от тях /за К. Т. и И. И. - анекси № 1, 2, 3, 4 и 5/ и Д. К. - за анекс № 3, анекс № 4, анекс № 5 и договор за встъпване в дълг/, поради което и е открито производство по реда на чл.193 ГПК. Въпреки разпределената доказателствена тежест обаче и назначената съдебно-графологична експертиза, същите не са авансирали разноски за провеждането й, поради което и оспорването не е успешно проведено.

Въз основа на горното, съдът приема, че за кредитополучателят и солидарно задължените лица, е възникнало задължение за връщане на усвоения кредит. Подписвайки анекс № 1 и договора за встъпване на дълг, ответниците са встъпили в дълга като солидарни длъжници по силата на чл.101 от ЗЗД.