Решение № 93 от 22.03.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Плевен, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20224400500133 по описа за 2022 година Производство по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила жалба от А. Т. Г., от гр. София, който е взискател в производството по изпълнително дело № 30101/2014г. по описа на СИС при Районен съд – Плевен, срещу постановлението на държавния съдебен изпълнител от 12.11.2021 г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В жалбата са изложени съображения, че жалбоподателят е бил продължително време с влошено здравословно състояние, което се е отразило на възможността му да поиска извършване на изпълнителни действия по делото.

С жалбата се претендира отмяната на обжалваното постановление на ДСИ.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило писмено становище от длъжника в изпълнителното производство – Т. С. В..

Представени са писмени мотиви от държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Плевен.

Като взе предвид данните по приложеното копие на изпълнителното дело, оплакванията в постъпилата жалба и становището на съдебния 1 изпълнител, настоящият състав на Плевенски окръжен съд установено следното: намери за

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване действията на съдебния изпълнител, предвиден в чл. 436, ал. 1 ГПК. С оглед наведените в жалбата твърдения, предметът на обжалване се включва в основанията, визирани в чл. 435, ал. 1 от ГПК и разглеждането на жалбата е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От данните по приложеното копие на изпълнителното дело се установява, че същото е образувано на 25.02.2014 г. по молба на А. Т. Г., въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист срещу Т. С. В..

В хода на принудителното изпълнение, по молба на взискателя е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Т.В., което същият е получавал от Кметство с. ***.

С молба от 30.04.2015 г. взискателят е посочил сметка, по която да му бъдат превеждани постъпилите суми по делото.

В резултат на наложения запор по изпълнителното дело са постъпвали плащания, но суми са били изплащани само в полза на държавата като присъединен взискател по право, чрез Национална агенция по приходите.

С писмо от 07.12.2015 г. работодателят на длъжника – Кметство с. *** уведомява съдебния изпълнител, че последната вноска по запора върху трудовото възнаграждение на Т. С. В. е направена на 01.12.2015 г. и лицето е с прекратени трудови отношения с кметството.

С обжалваното постановление от 12.11.2021 г. държавният съдебен изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Постановлението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Такъв е и настоящият случай, имайки предвид и обстоятелството, че изпълнителното дело не е образувано за принудително събиране на присъдена 2 издръжка.

Следователно налице са били законовите предпоставки, визирани в цитираната по-горе правна норма, съдебният изпълнител да издаде постановление във връзка с прекратяването на изпълнителното производство.

Следва да бъде посочено също така, че лимитативно посочените в ГПК основания за прекратяване на изпълнителния процес се състоят в първоначална липса или последващото отпадане на някое от условията за допустимост на процеса. Ето защо, налице ли е някое от тези основания, прекратяването на изпълнителния процес настъпва по силата на закона.

Издаденото от съдебния изпълнител постановление, с което той прогласява прекратяването, не е условие, за да се прекрати изпълнителното производство, а само констатиране на едно вече настъпило прекратяване.

Макар и да не обуславя самото прекратяване, постановлението е необходимо, за да се приложат някои от последиците на прекратяването, каквато е и недопустимостта на последващи изпълнителни действия.

Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че жалбата на А.Г. - взискател в изпълнителния процес, срещу постановлението на ЧСИ, с което изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А. Т. Г., от гр. София, срещу постановлението на държавния съдебен изпълнител от 12.11.2021 г. за прекратяване на изпълнително дело № 20144430430101 по описа на СИС при Районен съд – Плевен на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4