Решение № 98 от 09.10.2024, Районен съд - Ген. Тошево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Г.Т., 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен М. Стоянов при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело № 20243220100043 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано на основание искова молба с вх. № 343/01.02.2024г. от К.Д.” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

Г.Т., обл. Д., ***, ет.3, представлявана от С.А.С. в качеството на председател, чрез адв. Д. Ч. от АК - Б., с адрес за призоваване и съобщения: гр. Г.Т., п.к 9500, обл. Д., *** срещу В. Н. В. с ЕГН - **********, с постоянен адрес: гр. Г.Т., обл. Д., ***, вх. Б, ап.6, с посочено правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и с цена на иска 8365.77 лв.

С исковата молба ищецът претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 8365,77лева /осем хиляди триста шестдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща получени без правно основание парични средства, самоначислени и получени от ответника като допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, за периода от 21.02.2019г. до 16.01.2020г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяването на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се сторените разноски. Релевирани са доказателствени искания.

С молбата е направено искане за обезпечение на предявения иск, на 1 основание чл. 389, ал.1 от ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка „Възбрана” върху ½ идеална част от поземлен имот с трайно ползване - нива с площ от 4376 кв.м, находящ се в землището на гр. Г.Т., обл. Д., в местността „П.”, 3 категория, с идентификатор *** по КККР на гр. Г.Т., до размера на предявения иск - 8365.77 лв.

След като съдът се убеди, че молбата е допустима и с оглед изложените в исковата молба доводи и представените писмени доказателства прие, че бъдещите искове се явяват допустими, вероятно основателни и е налице обезпечителна нужда по смисъла на чл. 391, ал.1 от ГПК, поради евентуалното бъдещо затруднение на ищеца да осъществи съдебно потвърденото право, като с Определение № 41/01.02.2024г. е допуснал обезпечение на предявения иск по гр.д № 43/2024г. по описа на Районен съд Г.Т., за което е издадена и Обезпечителна заповед № 2/01.02.2024г.

Предявеният с исковата молба иск е с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, обективно съединен с иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД и в молбата са изложени следните твърдения:

Ищецът твърди, че ответникът е бивш председател на К.Д.” за периода от 23.01.2006г. до 12.04.2022г., на основание решение на Общото събрание на кооперацията за избор на председател и съответно за прекратяване пълномощията на председателя към 2022г., като се сочи, че след като ответника е избран за председател на кооперацията, същият на 28.01.2006г. подписал в качеството на работодател и на работник трудов договор № 13 с ищцовата кооперация, с вписано трудово възнаграждение от 400 лв.

Твърди се, че в периода от 05.04.2007г. до 28.02.2022г. ответникът периодично подписвал в качеството на председател на кооперацията допълнителни трудови споразумения, с които увеличавал основното си месечно трудово възнаграждение и допълнителните възнаграждения за труд и за професионален стаж, и опит, като от 05.04.2007г. ответникът самоначислил и изплатил трудово възнаграждение за себе си, включващо допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит първоначално от 27 %, което с всяка изминала година увеличавал с един процент, така към 2019г. изисквал да му бъде начислено допълнително трудово възнаграждение за стаж и опит от 39 %, което и получавал всеки месец през 2019г., заедно с определеното му с решение от Управителния съвет 2 на ищцовата кооперация възнаграждение от 2200 лв. което решение действало до 31.01.2020г., след което е взето ново решение за актуализиране заплатите на персонала с 9 %, като общо получените допълнителни трудови възнаграждение за 2019 възлизат на 8365.77лв.

Твърди се, че със Заповед № 23/28.02.2022г. ответникът, в качеството си на председател на кооперацията извършил прекратяване на трудовото правоотношение със себе си за длъжността „председател” на кооперацията, считано от 28.02.2022г. на основание чл. 327, ал.1, т.12 от КТ.

Твърди се, че към месеца на прекратяване на трудовото правоотношение липсва решение на Общото събрание на кооперацията за прекратяване пълномощията на ответника като председател на кооперацията, както и липсва заличаване на същия като председател в ТРРЮЛНЦ, като прекратяването на пълномощията на ответника е извършено именно с решение на Общото събрание № 6 от 02.04.2022г. и е вписано в ТРРЮЛНЦ на 12.04.2022г.

Твърди се, че ответника на 28.02.2022г. се е назначил отново за председател на ищцовата кооперация като подписал трудов договор с №59, с вписано месечно трудово възнаграждение от 2400 лв. и платен годишен отпуск в размер на 20 дни.

Твърди се, че между ищцовата кооперация и ответника никога не е съществувало трудово правоотношение.

С молбата се претендира ответника да бъде осъден да заплати сумата от 8365,77 /осем хиляди триста шестдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща получени без правно основание парични средства, самоначислени и получени от ответника като допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, за периода от 21.02.2019г. до 16.01.2020г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяването на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявения иск в цялост и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и като такъв да бъде оставен без 3 уважение.

В така депозираният отговор се излагат следните твърдения:

Ответникът не отрича фактите посочени в първата част на исковата молба случили се в периода от 07.01.2006г. до 12.04.2022г.

Твърди се, че размера и основанието на двата вида възнаграждения основно и допълнително е определян от Управителния съвет на ищцовата кооперация, с изрични решения и не самоволно от ответника, а конкретния размер на допълнителното трудово възнаграждение се е определило на база чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата съобразно трудовия стаж на ответника.

Твърди се, че в настоящия казус приложение намира чл. 88, ал.2 от КТ, като се сочи, че разпоредбите уреждащи избора като основание за възникване на трудово правоотношение имат субсидиарно приложение, ако в източниците посочени в чл. 88, ал.2 от КТ не е предвидено друго.

Твърди се, че трудовото правоотношение е възникнало в деня на избора на ответника за председател на ищцовата кооперация, на основание чл. 107 от КТ във вр. с чл. 83 от КТ, като след това сключеният трудов договор, както и допълнителните споразумения към този договор имат всички необходими реквизити, съобразно трудовото законодателство, като се сочи, че ответникът е полагал труд в полза на другиго и поради това следва да се приеме, че предоставената работна сила е обект именно на трудово правоотношение.

Твърди се, че самата ищцова кооперация с действията си, които е предприела, а именно уведомяването на НАП за прекратеното трудово правоотношение с ответника, е признала факта за наличието на такова между ответника и ищцовата кооперация.

Твърди се, че според решението по т.5 от дневния ред на Общото събрание на ищцовата кооперация от 02.04.2022г., същата не може да търси отговорност от председателя й, както и членовете на органите за управление, т.е кооперацията се е отказала от правото си да претендира обещетения или друга имуществена отговорност от членовете на тези органи в отчетни период.

Ответникът не се противопоставя доказателствата приложени към исковата молба да бъдат приети като изчерпателни и относими към правния 4 спор.

В съдебно заседание ищцовата кооперация, чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове, по съображенията изложени в исковата молба.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалният си представител, излага доводи, в подкрепа на съображенията изложени в отговора, предявеният иск за напълно неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер.

От приложените по делото доказателства съдът намира за установено и неоспорено от страните следното:

Ответникът е изпълнявал длъжността „Председател“ на ищцовата кооперация за периода от 23.01.2006г. до 12.04.2022г. също така на дата 28.01.2006г., след избора му за председател на кооперацията, ответникът подписал в качеството на работодател и на работник - Председател на кооперацията, трудов договор № 13 с ищцовата кооперация, като вписал в него основно трудово възнаграждение в размер на 400 лв. През периода 05.04.2007 г. - 28.02.2022 г. ищецът периодично приподписвал в качеството на представляващ кооперацията и работник на длъжността „Председател на кооперацията“ допълнителни трудови споразумения, с които е актуализирано получаваното от ответника трудово възнаграждение. В трудовия договор и допълнителните споразумения към него са вписани и размера (броя дни) платен годишен отпуск, уговаряно е работното време, уговаряни са допълнителни възнаграждения за труд, и проценти за професионален стаж и опит.

Не е спорно, че считано от 05.04.2007г. (допълнително споразумение от 05.04.2007 г.) ответникът получил трудово възнаграждение, включващо допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит първоначално от 27 %, което с всяка изминала година увеличавал с един процент. Така към 2019 г. изисквал да му бъде начислено допълнително възнаграждение за стаж и опит от 39 %, /съгл. подписаното от ответника допълнително споразумение № 12/28.01.2019 г./, което и получавал.

Не е спорно по делото, че със Заповед № 23/28.02.2022г. ответникът, в качеството си на представляващ кооперацията е подписал прекратяване на трудовото си правоотношение със същата на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от 5

КТ - поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като със същата заповед е начислено и процесното обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на шест БТВ в общ размер на 20 448 лв., предвид обстоятелството, че В. е работил в кооперацията повече от 10 години.

По партидата на кооперацията, водена в ТР В. Н. В. е заличен като председател на същата на 12 април 2022г. на основание взето решение на ОС за избор на нов председател.

На 20 май 2022г. ответникът е получил от кооперацията ищец по банков път сумата от 3 204.76 лева, като в платежното е вписано основание - заплата за месец април 2022г. и обезщетение за неизползван годишен отпуск по чл.

224, ал. 1 от КТ за 15 дни в размер на 2091.28 лева, като към датата на извършване и получаване на превода по банковата му сметка (с посочени основания за плащането) същия не е бил вече председател на кооперацията и плащането е извършено от новоизбрания председател на същата.

Не е спорно, че с решение на Управителния съвет на кооперацията, на Председателя било определено месечно възнаграждение в размер на 2200 лв.

Това решение на УС действало до 31.01.2020 г., когато е взето ново решение на УС за актуализиране заплатите на персонала с 9 %.

Не е спорно, че на 28.02.2022г. ответникът е подписал в качеството на работодател и работник трудов договор № 59/28.02.2022 г., с вписано в него основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2400 лв. при 8 часово установено работно време за 5 дни седмично, с вписан платен годишен отпуск в размер на 20 дни. В ТРРЮЛНЦ ответникът е заличен като председател на кооперацията на 12.04.2022г. с вписване № 20220412180927 по заявление А7 № 20220406125724, на основание решение № 6 на Общото събрание на кооперацията от 02.04.2022г. за прекратяване пълномощията му като член на УС на кооперацията и нейн председател.

Не е спорно, че освен това възнаграждение, ответникът включвал във ведомостта за заплати и допълнително брутно трудово възнаграждение за професионален стаж и опит за себе си за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. в брутен размер от 10 406 лв. и получено в нетен размер от 8365.80лв.