Решение № 4360 от 01.10.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4360

Хасково, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар ВЕСЕЛЕНА КАРАСЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20267260700039 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Р. С. А. от [населено място], депозирана чрез адв. Л. Г., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]от 04.01.2026 г., издадена от младши полицейски инспектор към Сектор „Пътна полиция“ в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - [област], с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка: „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“.

Жалбоподателят твърди, че оспорената принудителна административна мярка била наложена за това, че на 04.01.2026 г. около 16:29 часа в [населено място], [жк] до блок номер * в посока [улица]управлявал лек автомобил *** * с рег. № [рег. номер], собственост на С. М. А., като водачът бил изпробван в РУ - [област] за наличие и употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Д. Д. тест 5000 с фабр. номер [Наименование], който отчел наличие на метамфетамин. Поради несъгласие с отчетения положителен резултат жалбоподателят оспорил същия, като поискал и му бил издаден талон за медицинско изследване с № 268932. В срока за това и в присъствие на полицейски служители същият дал кръвна проба, като към датата на сезиране на съда нямало изготвени резултати от изследване на взетите биологични проби. В тази връзка жалбоподателят твърди, че административният орган издал оспорената заповед при допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, както и при неизяснена фактическа обстановка относно релевантните факти и обстоятелства. Изясняването на обстоятелството относно наличието или липсата на следи от употреба на НУВ във взетите за изследване кръвни проби можело да повлияе върху издаването на процесния акт, поради което същият не би имал такова съдържание. За да се потвърди или да се отрече резултатът от полевия тест, ЗДвП предвиждал възможност за даване на кръвна проба. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, изречение последно, „при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4, установените стойности са определящи“. В случаите, в които била предоставена кръвна проба, административният орган следвало да изчака резултата от същата, с оглед вмененото му с нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“, изречение последно задължение да вземе като определящ резултата от кръвната проба. Издаването на акт от вида на процесния преди изготвяне на резултата от кръвната проба, при наличието на възражения от страна на санкционираното лице, препятствало правото му на защита, доколкото единственият начин да докаже достоверността на твърденията си бил именно чрез кръвен тест. С оглед на така изложеното, оспорената заповед се явявала незаконосъобразна, издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и като такава жалбоподателят моли да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба.

Ответникът - Младши полицейски инспектор към Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – [област] (И. И. Ч.), не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед № [Наименование]от 04.01.2026 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата на Р. С. А. е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с медицинско и химико-токсикологично изследване или тест, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Съгласно описаното в обстоятелствената част на заповедта, същата е издадена за това, че в [населено място], [жк] до блок номер * в посока към [улица]жалбоподателят е управлявал лек автомобил *** * с рег. номер [рег. номер], собственост на С. М. А.. Лицето било изпробвано в РУ - [област] за наличие и употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Д. Д. Т. 5000 с фабричен номер [Наименование], който отчел наличие на метамфетамин. Издаден бил талон за мед. изследване с номер 268932.

Видно от инкорпорираната в текста на заповедта разписка, заповедта е връчена на Р. А. на 04.01.2026 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 13.01.2026 г. в Административен съд – [област].

По делото е приет като доказателство и АУАН серия GA № 4921155 от 04.01.2026 г., съставен срещу Р. С. А. за това, че на 04.01.2026 г. около 16:29 часа в [населено място], [жк] до блок номер * в посока към [улица]е управлявал лек автомобил *** * с рег. номер [рег. номер], собственост на С. М. А.. Отбелязано е, че лицето е било изпробвано в РУ - [област] за наличие и употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Д. Д. Т. 5000 с фабричен номер [Наименование], който отчел наличие на метамфетамин. Издаден талон за мед. изследване с номер 268932. Прието е, че извършеното представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП. АУАН е връчен на лицето, което е удостоверено с подписа му.

Съставен е Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, видно от който е, че на 04.01.2026 г. от Р. С. А. са взети проби кръв и урина за установяване наличие на наркотични вещества.

С писмо изх. № 33/2026 г. от 03.07.2026 г. на Районна прокуратура – [област] по делото е представен заверен препис от заключение на съдебна химикотоксикологична експертиза, изготвена по досъдебно производство № 2/2026 г. по описа на РУ – [област].

От заключението на съдебната химикотоксикологична експертиза, рег. № У-5228/29.05.2026 г. на Военномедицинска академия – [област], се установява, че предмет на изследване са пробите кръв и урина, взети от Р. С. А. на 04.01.2026 г. При извършеното имуноаналитично изследване на пробата кръв е получен отрицателен резултат за наличие на метадон, кокаин, опиати, метамфетамин, амфетамин, екстази /[Наименование]/, тетрахидроканабинол и негови метаболити, барбитурати и бензодиазепини. Извършен е и доказателствен анализ за наличие на стимуланти от амфетаминов тип – амфетамин, метамфетамин и [Наименование], чрез течна хроматография с тандемна масспектрометрия, при който в предоставената за анализ проба кръв не е доказано присъствие на амфетаминови стимуланти. При извършеното имуноаналитично изследване на пробата урина също е получен отрицателен резултат за наличие на метадон, кокаин, опиати, екстази, трициклични антидепресанти, бензодиазепини, барбитурати, тетрахидроканабинол и негови метаболити, амфетамин и метамфетамин. В заключителната част на експертизата вещите лица са посочили, че от извършените изследвания на предоставените биологични проби от Р. С. А. не се установява наличие на наркотични вещества.

Представена е и Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – [област], с която са оправомощени лицата, компетентни да издават заповеди от вида на процесната - чл. 171, т. 1 от ЗДвП, в зависимост от длъжността, която заемат, както и Заповед № 272з-2811/13.10.2022 г. на Директора на Областна дирекция на МВР – [област], която удостоверява, че младши инспектор И. И. Ч. заема длъжността младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР – [област].

При така установената фактическа обстановка, Административен съд - [област] формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чиито интереси са засегнати от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, което обуславя нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Ръководителят на определената от министъра служба за контрол е компетентен да приложи ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП и тази му компетентност е пряко следствие от служебната функция на ръководител на контролната служба с оглед посоченото в закона. Компетентност да издават индивидуален административен акт, с който да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, имат и оправомощени от ръководителя на службата за контрол длъжностни лица. Тоест налице е предвидена в закона възможност за делегиране на правомощия от ръководителя на службата за контрол на длъжностни лица от службата. От наличните по делото доказателства се установява, че И. И. Ч., ***, изпълнява длъжността *** в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР – [област]. В представената по делото, цитирана в оспорения акт, Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – [област], са изброени лицата, компетентни да издават заповеди, от вида на процесната, като това се обуславя от длъжността, която заемат. Видно от т. 9, компетентни да издават заповеди по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП са държавните служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – [област] – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В този смисъл компетентността на административния орган произтича от т. 9 на Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – [област]. Ето защо не е налице основание за прогласяване на нищожността на акта, съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е издадена в установената писмена форма, посочени са правните и фактическите основания за издаването й, като въз основа на отразената фактическа обстановка е обективирана и волята на административния орган. Посочен е и срокът, за който се налага принудителната административна мярка, съответен на определения от законодателя.

Не се установяват процесуални нарушения от категорията на съществените, допускането на които да обуслови ограничаване правото на защита на лицето, което търпи неблагоприятните последици от прилагането на процесната ПАМ.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на жалбоподателя.

За установяване на нарушението в процесния случай е съставен АУАН, в който е описана фактическа обстановка, идентична с тази от оспорената заповед, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП - управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. От представената административна преписка се установява, че процесният АУАН и издадената въз основа на него заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата са издадени с оглед данните на извършена проверка с техническо устройство Дрегер [Наименование] [община] 5000 № [Наименование], което устройство е отчело позитивен резултат за метамфетамин. В случая жалбоподателят не е приел резултата от извършения тест и в изпълнение на издадения му талон за медицинско изследване е предоставил за изследване проби кръв и урина. Изследването им е извършено в специализираната Химикотоксикологична лаборатория при Военномедицинска академия – [област]. От представеното заключение се установява, че при имуноаналитичното изследване на пробата кръв е получен отрицателен резултат за изследваните наркотични вещества, а при извършения доказателствен анализ чрез течна хроматография с тандемна масспектрометрия в пробата кръв не е доказано присъствие на амфетаминови стимуланти, включително метамфетамин. Отрицателен е и резултатът от изследването на пробата урина, като в заключителната част вещите лица изрично са посочили, че в предоставените биологични проби не се установява наличие на наркотични вещества. Ето защо следва да се приеме, че резултатите от техническото средство са изцяло оборени от заключението по експертизата, което има характер на официален свидетелстващ документ и обвързва съда с материална доказателствена сила за фактите, предмет на удостоверяването, а именно, че в биологичните проби, иззети от жалбоподателя, не се констатира наличие на наркотични вещества.

Разпечатката съдържа 29 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca648dd8-0d89-4186-98e7-288ed878c4ed