Решение № 1926 от 29.12.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1926 гр. Велико Търново, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело № 20254110102886 по описа за 2025 година

Ищцата А. П. Д., действаща със съгласието на баща си П. Д. Д., чрез пълномощника си адвокат Й. В. Х. твърди в исковата си молба, че ответницата била неина майка. Грижа за детето след раздялата на родителите през юни 2022г. полагал само бащата, като майката не е давала средства за издръжката му. Бракът между родителите бил прекратен с решение по гр.д. № 2056/2022г. на ВТРС, а с решение на съд по семейни дела в Лондон, Англия, родителските права върху детето били възложени на бащата. Детето щяло да навърши 16 години, поради което и нуждите му от средства за издръжка за храна, битови консумативи, дрехи, обувки, социални контакти, били нарастнали. Моли съда, на основание чл.143 от СК и чл.149 от СК и въз основа на молбата му по чл.10, пар.1, б.“в“ от Хагската конвенция от 23 ноември 2007г. за международно събиране на издръжка на деца, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответницата да заплаща на детето А. ежемесечна издръжка в размер на по 300 британки паунда или 671.95 лв., начиная от завеждане на исковата молба 01.10.2025г., както и сумата 8063.40 лв., представляваща издръжка за минало време за една година преди завеждане на иска.

Ответникът Н. И. Г. в отговора си оспорва предявения иск. В България работела по трудово правоотношение като получавала миниманто трудово възнаграждение до 01.05.2024г., от когато трудовото правоотношение било прекратено и ответницата не получавала доходи. Счита, че определената издръжка, включително и за минало време, следвало да бъде в минимален размер по закон.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото 1 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно от събраните писмени доказателства се установява, че ответницата Н. И. Г. е майка на детето А. П. Д., родена на ***г.

Бракът между родителите е прекратен с решение по гр.д. № 2065/2022г. на ВТРС.

С решение на съд по семейни дела в Източен Лондон от 6.2.2023г. на бащата са предоставени родителските права по отношение на детето А..

Бащата живее и работи в ***, като декларира очакван брутен месечен доход от 2000 евро. Декларирани са от бащата брутен доход в размер на 2598.97 паунда, както и разходи от 2583.10 паунда – видно от формуляр за финансови обстоятелства от 18.2.2024г.

Детето А. живее с баща си в ***. Ученичка е училище ***.

По делото бяха ангажирани доказателства за доходите на ответника Н. И. Г., според които трудовото й правоотношение е прекратено от 1.5.2024г. Живее в жилището на родителите си в гр.***.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за издръжка е основателен.

Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Безспорно по делото се установи, че ответницата е майка на детето А., което към момента е на 16 години и нормално се нуждае от средства за издръжката си.

Родителите на непълнолетното дете дължат издръжка безусловно, като размерът й, съобразно чл.142 от СК, се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Съдът при определяне размера на дължимата издръжка следва да съобрази именно нуждите на ненавършилото пълнолетие дете и възможностите на родителя да осигурява такава, като с оглед чл.142, ал.1 и ал.2 от СК присъжда издръжка в границите, установени в закона. В настоящият случай непълнолетното дете има нужда от издръжка, необходима за храна, облекло, за физическото си и духовно развитие, както и за учебни пособия.

Отчитайки нуждите на детето и интереса на същото, настоящата инстанция намира, че следва да осъди ответницата да заплаща на детето си издръжка в размер по 305 лв. месечно, считано от 1.10.2025г., до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, като бащата на детето, следва да поеме останалата част от необходимите средства за издръжка на детето, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието му.

При определяне на размера на издръжката, съдът съобрази възрастта на детето – А. е на 16 години. Освен това, съдът съобрази размера на издръжката и с размера на минималната работна заплата, ¼ ид.ч. от която е и минималния размер на издръжката – чл.142, ал.2 от СК. Така определената издръжка е към минималния й нормативно определен размер. Съдът приема, че така определената издръжка не ще постави в невъзможност 2 ответницата да задоволи собствените си нужди, предвид на това, че не се събраха доказателства по делото да има задължение за издръжка към други лица или други за наем, заем и т.н.

Що се касае за искът за издръжка за детето за разликата от 305 лв. до пълният му предявен размер от 671.95 лв., съдът намира същия за неоснователен и недоказан. Тази претенция е над определеният минимум от месечна издръжка, която родителите дължат на своите ненавършили пълнолетие деца. Не се събраха доказателства за наличие на изключителни нужди на детето и невъзможност същите да бъдет задоволени, което да мотивира съда да уважи в цялост ищцовата претенция. От друга страна не се събраха доказателства и за доходи, които получава ответницата и за възможността й да заплаща повисок размер на издръжка за детето. Поради това и искът за издръжка по чл.143, ал.2 от СК, за разликата от 305 лв. до пълния предявен размер от 671.95 лв., следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Съгласно чл.149 от СК издръжка за минало време може да се претендира най-много за една година преди завеждане на иска. Доколкото се установи, че майката не е осигурявала никакви средства за издръжката на детето си от няколко години, а исковата молба е постъпила в съда на 1.10.2025г., издръжка следва да се присъди и за една година преди това от 01.10.2024г. По отношение на размера на издръжката за минало време, поради изложените по-горе мотиви съдът счита, че същия следва да бъде отново в минималния нормативно определен размер, поради липсата на доказани доходи, получавани от ответницата през съответиня период. Ето защо ответницата следва да бъде осъдена да заплати на непълнолетната си дъщеря сумата 3240 лв., представляваща издръжка за периода 1.10.2024г. – 1.10.2025г., със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Искът за разликата от 3240 лв. до пълния му предявен размер от 8063.40 лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

При този изход на делото следва да бъде осъдена ответницата да заплати по сметката на ВТРС сума в размер на 568.80 лв., представляваща държавна такса върху определената издръжка за детето след подаване на исковата молба и за една година назад, както и по 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответницата има право на разноски в размер на 180 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Водим от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК Н. И. Г. с ЕГН ********** от гр. ***, ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетната си дъщеря А. П. Д. с ЕГН **********, дейставща със съгласието на баща си П. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес в гр.***, месечна издръжка по 3

305 лв. /триста и пет лева/ , считано от 1.10.2025г. до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка по чл.143, ал.2 от СК за разликата до пълния предявен размер от 671.95 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК Н. И. Г. с ЕГН ********** от гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на непълнолетната си дъщеря А. П. Д. с ЕГН **********, дейставща със съгласието на баща си П. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес в гр.***, сумата 3240 лв. /три хиляди двеста и четиридесет лева/ - месечна издръжка за минало време от 1.10.2024г. до 1.10.2025г., ведно със законната лихва от 1.10.2025г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка по чл.149 от СК за разликата до пълния предявен размер от 8063.40 лв., като неоснователен и недоказан.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА Н. И. Г. с ЕГН ********** от гр. ***, да заплати по сметката на ВТРС сумата 568.80 лв. /петстотин шестдесет и осем лева и осемдесет стотинки /, представляваща държавна такса върху определената издръжка за детето след подаване на исковата молба и за една година назад, както и 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК А. П. Д. с ЕГН **********, дейставща със съгласието на баща си П. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес в гр.***, да заплати на Н. И. Г. с ЕГН ********** от гр. ***, сумата 180 лв. /сто и осемдесет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС на основание чл.315, ал.2 от ГПК в двуседмичен срок от 31.12.2025г. – денят, който е посочен за обявяване на решението.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4