Решение № 218 от 16.06.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Бургас , 16.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К.В. като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120202226 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от „*” ЕООД с ЕИК: *, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, ул. *, срещу Наказателно постановление № К20_35-F530913/09.03.2020 г., издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1, вр. с чл. 180, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 180, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2769,20 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност. Застъпва се, че не е посочена датата на нарушението, като в АУАН и НП са описани множество периоди, но не става ясно, кой от тях АНО приема за дата на осъществяване на твърдяното нарушение. Счита се, че фактите неправилно са били подведени под процесната правна норма, а е следвало да се приложи разпоредбата на чл.

178 ЗДДС. Отделно от това не става ясно за какво точно е санкционирано дружеството – за неподаване на декларация в срок или за неначисляване на данъка. Счита се, че наложената санкция по ЗДДС е несправедлива, като в тази връзка се цитира практика на СЕС. В заключение се иска отмяна на НП и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание „*” ЕООД се представлява от пълномощник – адв. Галина Найденова – БАК, която поддържа и доразвива изложените в сезиращата съда жалба, като моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Чолакова, която счита, че 1 издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване изцяло. Претендира присъждането на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л. 7 - НП е връчено на представител на жалбоподателя на 23.03.2021 г., а жалбата е депозирана на 29.03.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното.

Във връзка с подадено заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 00000061129/09.09.2019 г. от „*” ЕООД на св. С.Б. – ст. инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас било възложено извършването проверка за установяване на наличие на основания за регистрация. В хода на проверката св. Б. изискала съответните документи и установила, че за периода 01.07.2019 г. до 24.08.2019 г. дружеството е реализирало облагаем оборот от 50566,36 лева. На база тези факти св. Б. преценила, че най – късно на 02.09.2019 г. (първият работен ден след изтичане на 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът) дружеството е следвало на основание чл. 96, ал. 1, изр. второ ЗДДС да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, но не го е сторило. Констатирала, че това е сторено на 09.09.2019 г., а самият Акт за регистрация е издаден на 24.09.2019 г. Свидетелката установила също така, че за периода от 24.08.2019 г. до 24.09.2019 г. - т.е. от датата на която е надвишен оборотът до датата на извършване на самата регистрация по ЗДДС дружеството е регистрирало оборот от 16615,70 лева, върху който е следвало да начисли ДДС в размер на 2769,20 лева.

На база горните факти св. Б. преценила, че „*” ЕООД е нарушило разпоредба на чл.

180, ал. 2, вр. с ал.1 ЗДДС, поради което на 12.12.2019 г. съставила срещу него АУАН с № F530913. Актът бил предявен на управителя, който го подписал и получил препис от него, без да прави възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпило писмено възражение, в което дружеството заявило, че не е извършило административно нарушение. Заявило, че дори да има пропуск той е минимален и неумишлен, поради което и се иска прилагането на чл. 28 ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.

180, ал. 2, вр. с чл. 96, ал.1 от ЗДДС и на основание чл. 180, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС била наложена „Имуществена санкция” в размер на 2769,20 лева.

Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни доказателства.

2

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. Въпреки това съдът счита, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения, довели до опорочаване на издаденото НП.

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. В конкретния случай, като нарушена е посочена препращащата разпоредба на чл. 180, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС и на основание същата норма на търговеца е наложена имуществена санкция. Съгласно чл. 180, ал. 2 от ЗДДС: „ал. 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок“, като съгласно ал. 1:

„Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500лв.“. С оглед на горното и видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, от начина по който е описано установеното нарушение, не става ясно за какво точно е санкционирано лицето, сочено като нарушител - за това, че не се е регистрирало по ЗДДС в срока по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, за това, че не е начислило ДДС, или и за двете.

Описаните нарушения в НП са самостоятелно уредени с отделни правни квалификации - по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, като в АУАН въобще не е посочена нито една от двете, а само е посочено чл.180, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДДС. В случая в наказателното постановление за първи път като нарушена е посочена нормата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС, като съдът счита, че е неправилно едва в НП да се посочва правната квалификация на вмененото нарушение.

Също така, ако наказващият орган е приел, че нарушението се изразява в неначисляване на дължим данък, то същият е следвало да посочи кога е извършено това нарушение. Като дата е посочено кога лицето е следвало да се регистрира по закона на основание чл. 96 ЗДДС, но не става ясно дали това е крайният срок, до който е следвало да се начисли и данъкът, който се твърди да се дължи. Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН в административнонаказателното производство.

Времето на извършване на

3 административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. Това е особено наложително в настоящия случай, тъй като санкцията е наложена за неначисляване на данък, поради липса на регистрация в срок, но следва да се има предвид, че хипотетично е възможно едно лице да не се регистрира в срок, но в последствие да начисли дължимия данък съгласно законовите изисквания (естествено след като вече се е регистрирало) и дори да го заплати. Иначе казано, следва да бъде посочен както крайният срок за регистрация, така и крайният срок за начисляване на дължимия данък, като при тяхната съпоставка може да се прецени дали е приложима разпоредбата на чл. 180, ал. 2, вр. с ал.1 ЗДДС. В случая съдът не може да направи тази преценка, а и самият жалбоподател е лишен от възможността адекватно да упражни правото си на защита. Изпълнителното деяние по чл. 180, ал. 1 от ЗДДС е осъществимо чрез бездействие, а срокът, в който регистрираното лице трябва да изпълни задължението си е елемент от фактическия състав на нарушението, като е недопустимо той да се извежда по тълкувателен път от цитираните от наказващия орган правни норми. Датата на извършване на нарушението е от съществено значение с оглед изчисляването на предвидените от законодателя давностни срокове за съставяне на АУАН, а от нея и зависи и коя е приложимата санкционна норма, общата норма на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС или привилегированите норми на чл. 180, ал. 3 или ал. 4 от ЗДДС. В тези норми са предвидени различни размери на санкциите, които следва да наложат на нарушителите, в зависимост от това дали въобще не са начислили ДДС или това е сторено в срок до 6 месеца или не покъсно от 18 месеца от края на месеца, в който данъка е следвало да бъде начислен. С оглед на това непосочването на датата на извършване на нарушението представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Тук е мястото да се посочи, че начисляването на ДДС е сложен фактически състав изискващ кумулативното изпълнение на три условия, като първото е издаване на документ, в който да се посочи данъка на отделен ред, второто е да се включи този документ в дневника на продажбите за съответния данъчен период и на трето място, включване на размера на данъка в справка декларация за съответния период, като тогава данъкът се счита за начислен, по който начин и самото дружество се задължава към бюджета в размера на начисления ДДС. Нормата на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС указва императивно как се изпълнява задължението начисляване на ДДС – чрез извършване на няколко последователно действия, всяко с определен срок. Това от своя страна означава, че за да съответства описанието на нарушението на изискването за пълнота следва както в АУАН, така и в НП изрично да се посочи – до кога (като дата) е следвало задълженото лице да извърши всяко едно от действията (до кога да издаде протокол по чл. 117 ЗДДС; докога е следвало да го включи в дневника си за продажби и до кога да включи размера на данъка в справката за съответния период). В процесните АУАН и НП такова описание липсва, поради което и настоящият състав счита, че в случая е налице самостоятелно процесуално нарушение засягащо правото на жалбоподателя да разбере в какво се „обвинява”.

4

На последно място следва да се има предвид, че размерът на дължимия данък за периода от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която задълженото лице е регистрирано от органа по приходите (чл. 102, ал. 4 ЗДДС) се изчислява по формулата на чл.

53 от ППЗДДС – в която е посочено, че релевантни са данъчната основа на конкретните доставки и съответната данъчна ставка. В случая в АУАН и НП не е посочена данъчната основа, а само стойността на облагаемите доставки (16615,70 лева). Двата термина са различни и легалните им дефиниции са дадени в чл. 12, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 ЗДДС, като в случая интересуващата величина е именно данъчната основа, която обаче не е посочена никъде в АУАН или НП. Посочването само на облагаемите доставки е недостатъчно и само на негова база не може да се изчисли какъв е дължимият данък. Тук е мястото да се посочи, че самите задълженията се определят с ревизионен акт – чл. 102, ал. 5 ЗДДС. В конкретния случай в кориците на делото не е приложен ревизионен акт или поне ревизионен доклад, който да доказва, че действително за периода, посочен в АУАН и НП е бил реализиран оборот от 16615,70 лева, респективно да се докаже каква е данъчната основа и в крайна сметка какъв е дължимият данък, който на свой ред се явява и размерът на наложената имуществена санкция.