Определение № 2313 от 11.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2313 гр. Пловдив, 11.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501871 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат С. Н. в качеството си на пълномощник на С. С. Д., ЕГН **********, против Определение № 7296/04.06.2025г., пост. по гр.д.№ 18117/24г., ПдРС, I гр.с., с което се допълва на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, постановеното по делото Решение №1699/11.04.2025 г. като се осъжда С. С. Д., ЕГН ********** да заплати на „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545 сумата от 800 лв. адвокатско възнаграждение.

Излага оплаквания за прекомерност на присъденото възнаграждение на процесуалния представител на ответника, доколкото същият не е участвал в съдебните заседания, а само формално е представил становище по казуса.

Намира за напълно необосновано присъждането на разноски в размер над минимума. Моли да се отмени обжалваното определение и да се измени първоинстанционното решение в частта за разноските от 800 лева като се присъдят такива в предвидения от закона минимум.

Ответникът по частната жалба – „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545 чрез пълномощника адвокат Ш., е подал отговор на жалбата. Поддържа доводи, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е преклудирано, доколкото не е оспорено до постановяването на обжалваното определение. По същество намира жалбата за неоснователна. Моли за отхвърляне на жалбата.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира следното:

Частната жалба е допустима - в срок, от надлежна страна срещу 1 подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от С. С.

Д. срещу „Креди Йес“ ООД иск по член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 665 лева, платена без основание по нищожна клауза за неустойка, предвидена в член 8 от Договор за паричен заем № 885072 от 30.05.2022 г., сключен между „Креди Йес“ ООД и С. С. Д. – отхвърлен с решение №1699/11.04.2025 г. по делото.

В производството ответникът е представляван от адвокат Ш., която с отговора на исковата молба е представила пълномощно и договор за правна защита и съдействие за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от 800 лева. С допълнително становище по делото е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК за адвокатското възнаграждение.

По делото са проведени две открити съдебни заседания като до приключването на устните състезания от ищеца не е направено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК на претендираните разноски от ответника за адвокатско възнаграждение.

С първоинстанционното решение, с което е отхвърлена исковата претенция, не са присъдени разноски на ответника.

С молба в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, ответникът е поискал да се измени решението в частта за разноските и да му се присъдят сторените за адвокатско възнаграждение от 800 лева. Молбата е връчена на ищеца, чрез пълномощника адв.Н., който в срока по чл.248, ал.2 от ГПК не е взел становище.

Последвало е постановяване на обжалваното определение, с което молбата по чл.248 от ГПК е уважена. Против последното е постъпила частната жалба, инициирала настоящото производство, с която е направено възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК.

Частната жалба е неоснователна.

Правилно районният съд е изменил постановеното решение в частта за разноските като е присъдил пълния претендиран размер на заплатено от ответника възнаграждение от 800 лева, което е доказано с представения договор за правна защита от 04.11.2024 г., доколкото и против същото своевременно не е било подадено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

Съгласно чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото съдът може по искане на насрещната страна да присъди адвокатско възнаграждение в по нисък размер от договореното и заплатено от другата страна. Следователно, освен казаните обективни предпоставки е необходимо и искане за намаляване на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение, т.е. нормата на чл. 78 ал. 5 от ЗЗД не се прилага служебно от 2 съда. Крайният срок на искането е приключване на устните състезания по делото пред съответната инстанция. Заявено след този момент, искането е преклудирано. Такъв е и настоящия случай – искането по чл. 78 ал. 5 от ГПК е заявено за първи път с частната жалба, инициирала настоящото производство.

Липсата на своевременно заявено искане изключва произнасянето на съда по въпросите за фактическата и правна сложност на делото и дали съобразно нея заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение се явява прекомерно. Предвид изложеното наведените в жалбата възражения срещу обжалвания първоинстанционен акт в случая са ирелеванти.

Ето защо, частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид горното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на адвокат С. Н. в качеството си на пълномощник на С. С. Д., ЕГН **********, против Определение № 7296/04.06.2025г., пост. по гр.д.№ 18117/24г., ПдРС, I гр.с., с което се допълва на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, постановеното по делото Решение №1699/11.04.2025 г. като се осъжда С. С. Д., ЕГН ********** да заплати на „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545 сумата от 800 лв. адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3