Решение № 453 от 08.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. София, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Силвия Тачева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20211100510636 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца ИР. АТ. Й. срещу решение от 18.06.2021 г. по гр.д. №17894/2020 г. на Софийския районен съд, 66 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ЗД „Б.И.“ АД, осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за разликата над сумата от 30,00 лв. до пълния претендиран размер от 255,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 04.01.2018 г. по вина на водача на л.а. „БМВ 320Д“ с рег. № ****, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована от ответника, като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че разходите за масажи не са в причинна връзка с лечебния и възстановителен процес, както и че неправилно е кредитирал заключението на СМЕ. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЗД „Б.И.“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението на СРС в частта, в която предявеният иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ е уважен до посочения по-горе размер, не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

1

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Тъй като решението на СРС е влязло в законна сила в посочената по-горе част, то основанието на предявения иск е установено със сила на пресъдено нещо, поради което спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали претендираните имуществени вреди, изразяващи се в разходи за масажи, са в причинна връзка с процесното застрахователно събитие.

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и размер.

В тежест на ищеца е да установи, че в причинна връзка с деликта е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в претендираните от нея разходи за лечение и възстановяване.

По делото е представена фактура №1170/28.08.2018 г. за сумата от 225,00 лв. с ДДС – за лечебен масаж на гръб, както и фискален бон за същата сума от същата дата.

Представен е и амбулаторен лист №1714/28.08.2018 г., от който се установява във връзка с поставената на ищеца диагноза, че е препоръчана терапия – медицински масаж с оглед световъртежа.

От приетото по делото заключение на СМЕ се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получила следните телесни увреждания: мозъчно сътресение, контузия на лявата теменна област, увреждания на шийните коренчета, световъртеж от централен произход. Вещото лице сочи още, че разходите за масаж от мес.08.2018 г. в размер на сумата от 225,00 лв. нямат отношение с процесното ПТП, настъпило през мес.01.2018 г. В о.с.з. вещото лице сочи и че няма медицински документ, с който да препоръчан масаж, както и че по делото липсват данни за шиечна травма.

Настоящият съдебен състав също кредитира изцяло заключението на СМЕ, като обосновано, пълно, ясно и компетентно изготвено.

При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че сочените от ищеца разходи за лечебен масаж не са в причинна връзка с процесното ПТП.

Изводът на вещото лице по приетата СМЕ за липсата на причинна връзка не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства, вкл. и от представения и описан по-горе амбулаторен лист, който лист, видно от посочения в него час, е издаден след заплащането на сумата за лечения масаж, видно от представения и описан по-горе фискален бон, поради което не може да се приеме, че лечебният масаж е извършен като назначена на ищеца лечебна терапия.

Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК 2 следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА реш е н и е №20142046/18.06.2021 г., постановено по гр.д.

№17984/2020 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА ИР. АТ. Й., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, да заплати на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3