Решение № 3624 от 11.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3624 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20231100510844 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Дженерали застраховане“ АД, ответник в първоинстанционното производство, чрез юрк. Р., срещу решение № 10543 от 19.06.2023 г. по гр. дело № 127/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 53-ти състав, поправено с решение № 11257 от 29.06.2023 г. на същия състав, с което „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, е осъдено да заплати на „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, сумата от 5570,05 лева, представляваща регресно вземане по щета № 44011512202661, за изплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети на лек автомобил „Инфинити КХ70“ с рег. № ****, настъпили на 28.04.2022 г. в резултат на ПТП в гр. Пловдив, заедно със законната лихва от 03.01.2023 г. до окончателното плащане.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението. По делото било доказано, че не застрахованият по „Гражданска отговорност“ водач причинил противоправно и виновно ПТП, а причина за него било поведението на другия водач. СРС неправилно приел механизъм на инцидента само на въз основа показанията на един свидетел и пренебрегнал другите доказателства по делото. Искането към СГС е решението да бъде отменено като предявеният иск бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Д., е подал 1 отговор на въззивната жалба. Излага доводи за нейната неоснователност.

Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Съдът обсъди събраните по делото доказателства и доводи на страните като достигна до следните фактически и правни изводи:

По същество жалбата е частично основателна.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ, съгласно който в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Фактическият състав на този иск включва наличие на договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. При релевирано възражение за съпричиняване по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в тежест на ответника е да докаже конкретния обективен принос на другия участник в ПТП.

Страните не спорят за валидността и покритите рискове по застрахователните правоотношения по застраховка „Гражданска отговорност“ между „Дженерали застраховане“ АД и Я.С., водач на лекия автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № ****, и по имуществената застраховка „Каско“, сключена между ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД и З.Б., водач на лекия автомобил „Инфинити КХ70“ с рег. № ****.

Не е спорно настъпването на пътен инцидент между описаните автомобили в гр. Пловдив на 28.04.2022 г. и плащането на 20.09.2022 г. на застрахователно обезщетение в размер на 5555,05 лева от ищеца на сервиза, ремонтирал МПС „Инфинити“.

Спорът между страните в настоящия процес е фокусиран изцяло върху механизма на ПТП – какви действия са предприели двамата водачи и пътникът 2 в МПС „Киа“, за да настъпи инцидента, и дали тяхното поведение е било противоправно и виновно.

В съдебно заседание от 17.05.2023 г. пред СРС водачите са разпитани като свидетели и дават показания, както следва:

Водачът на лек автомобил „Инфинити“, З.Б., заявява, че се движела по еднопосочната улица „Капитан Райчо“ в гр. Пловдив. Пред нея се движел автомобил „Киа“ като тя се движела на дистанция от 40-50 метра от него.

Скоростта й била изключително ниска. Водачът на МПС „Киа“ постоянно намалявал скоростта и неочаквано спрял, без да даде светлинен сигнал. С цел да предотврати удар, св. Б. завила надясно от МПС „Киа“, когато задната дясна врата му се отворила. Въпреки ниската си скорост, св. Б. не успяла да спре и се ударила в нея. От лявата й страна имало паркирани автомобили, а отдясно нямало достатъчно място, за да заобиколи.

Водачът на МПС „Киа“, Я.С., дава показания, че се движел по улица „Капитан Райчо“. Тя била еднопосочна като от двете й страни имало паркирани коли. Св. С. спрял на улицата, за да може жена му да слезе и да купи храна за бебето им. В момента, в който тя започнала да отваря вратата, колата зад тях се ударила в нея. Двете коли били джипове и нямало как да се разминат по тази тясна улица. Между него и св. Б. възникнал спор за вината за настъпилото ПТП. На място дошли полицай и представител на застрахователя на другата кола. Полицаят му казал, че е спрял на лошо място и че е виновен, и така да запише в констативния протокол. Св. С. подал авариен светлинен сигнал 4-5 секунди преди да спре. Леката кола зад него също била спряла.

Причината за удара била, че водачът на МПС „Инфинити“ опитал да го заобиколи.

По делото е представен двустранен констативен протокол от 28.04.2022 г., подписан от двамата водачи. Попълнено е поле „скица на пътната обстановка и ПТП“ като е нарисува схема, от която се установява, че ПТП е настъпило, като автомобилът „Инфинити“ се движи зад МПС „Киа“ и извършва маневра като го заобикаля отдясно. Попълнено е поле „обстоятелства“, в което е отбелязано, че МПС „Киа“ е било „паркирано/в спряло състояние“, а МПС „Инфинити“ е извършило маневрата „при изпреварване“. Видимите щети по автомобила „Киа“ са описани като „ударена задна дясна врата“, а по автомобила „Инфинити“ – „ударен преден ляв калник, предна броня и ляв фар“. В поле „забележка“ е отбелязано, че водачът С. е виновен и потърпевш, а водачът Б. – потърпевш.

По делото е ангажирана съдебно автотехническа експертиза. Вещото лице е дало заключение за механизма на ПТП и е приело, че на ул. „Райчо Даскалов“ водачът на МПС „Киа“ спира, като пасажерът на задната седалка отваря задната дясна врата на автомобила. В същия момент, движещият се зад него автомобил „Инфинити“, за да избегне удар, предприема маневра по заобикаляне отдясно, при която настъпва съприкосновение с отворената врата на спрелия автомобил. Експертът отговаря, че от техническа гледна точка, 3 водачът на „Инфинити“ е имал възможност да предотврати ПТП, ако го е управлявал със скорост и на дистанция, която да му позволи да спре в рамките на опасната зона, без да се налага да предприема маневра за заобикаляне.

В съдебно заседание от 17.05.2023 г., след като изслушва показанията на свидетелите, вещото лице заявява, че при положение, че е забелязал спиращия автомобил от 40-50 метра, водачът на МПС „Инфинити“ е имал възможност да предотврати настъпването на удара, ако е задействал спирачната система като спре зад МПС „Киа“. В момента, в който е извършено заобикалянето, отварянето на вратата се явява удар с внезапен характер и е непредотвратимо.

Експертът казва, че предвид мястото на спиране, не е било възможно да се извърши заобикаляне отдясно.

Настоящият състав извърши анализ на тези доказателства и намери, че ПТП е настъпило по следния начин: водачът на МПС „Киа“ се е движел по ул.

„Райчо Даскалов“ като е извършил маневра спиране на пътното платно.

Водачът на движещия се зад него автомобил „Инфинити“ е възприел спирането на МПС „Киа“ и е успял да спре зад него. Пътник, седящ на задната седалка в МПС „Киа“, е отворил задната дясна врата. В този момент, водачът на МПС „Инфинити“ е извършил маневра за заобикаляне на МПС „Киа“ от дясната му страна, поради което настъпил удар в отворената от пътника врата.

За да достигне до този извод, СГС кредитира изцяло показанията на св.

С., заключението по САТЕ и заявеното от вещото лице в съдебно заседание.

Съдът не даде вяра на показанията на св. Б. в частта, в която тя заявява, че е извършила маневрата да завие надясно покрай МПС „Киа“, с цел да предотврати сблъсък с него. Тези твърдения не се потвърждават от никое от другите събрани по делото доказателства. Пред съда тя заявява, че се е движела бавно и е възприемала движещият се пред нея автомобил, защото е спазвала дистанция от 40-50 метра. При разпита си вещото лице по САТЕ изрично заявява, че за водача на МПС „Инфинити“ сблъсъкът със спрялата пред него кола е бил технически предотвратим. Ако спирането му е било внезапно за нея и ударът е бил непредотвратим, то логично щетите биха настъпили в задната част на МПС „Киа“. Аргумент в тази насока е и отбелязването в констативния протокол за ПТП, в който св. Б. е потвърдила, че е извършила маневра „при изпреварване“. Този протокол е частен свидетелстващ документ съгласно чл. 180 ГПК и съставлява доказателство, че изявлението в него е направено от подписалото го лице. Налага се изводът, че предприетата от нея маневра по заобикаляне на спрелия автомобил не е била, за да избегне катастрофа, а за да може да продължи движението си по улицата.

При така изяснения механизъм на ПТП, св. С. е допуснал нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, който забранява престоят на място, където превозното средство е пречка за движението. Той е съзнавал, че спира на улица, на която разминаването е невъзможно предвид паркираните от двете й страни коли.

Причината за спиране (да слезе пътник от колата, за да отиде да пазарува) не е 4 извинителна.

Св. Б. е извършила нарушение на чл. 41, ал. 1 ЗДвП, съгласно който превозните средства се изпреварват от лявата им страна, а не от дясната, както е сторил свидетелят, и на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, защото е извършила маневра по заобикаляне на спряло превозно средство като не е съобразила, че не осигурява безопасна странична дистанция от него. Това разминаване е създало опасност за ПТП, тъй като паркираните от двете страни на улицата автомобили са стеснили пътното платно до степен, при която по него е можело да се движи само един автомобил.

Пътникът е извършил нарушение на чл. 95, ал. 1 ЗДвП като е отворил врата на спряно на пътното платно МПС, без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. По делото няма данни, че пътникът е бил затруднен да се огледа назад и да прецени, че не застрашава друг участник в движението.

Изводът на съда е, презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена от никой от участниците в процесното ПТП.

Съдът съобрази разпоредбата на чл. 493, ал. 2, т. 4 КЗ, съгласно която застрахователят по „Гражданска отговорност“ покрива отговорността за причинени вреди на трети лица, като пряко следствие от отварянето на врати на МПС, когато то е спряно и не са взети мерки за безопасността на останалите участници в движението. Ето защо, ответникът е отговорен наред за поведението на водача, така и за поведението на пътника в МПС „Киа“, застраховано при него по „Гражданска отговорност“.

В отговора на исковата молба при условията на евентуалност е направено своевременно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС „Инфинити“. Съдът прецени обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, поведението на водачите на процесните автомобили и пътника в МПС „Киа“, и намери, че съпричиняването на водача на МПС „Инфинити“ по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за нанесените на този автомобил щети, следва да определи в размер на 50 %.

Разпечатката съдържа 42 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca63af5e-054b-4940-8e44-8c52a7c9ae58