Решение № 273 от 26.06.2023, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ 273/ 26.06.2023 г., град Добрич

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и трета година, ІII състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА И. при участието на секретаря

ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 195 по описа за 2022 г. на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 от

Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, представлявано от управителя К.Р.И., подадена чрез адв. Н.Ч., ВАК, против Ревизионен акт (РА) № Р – 03000821001968 – 091 – 001/ 01.11.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 317/ 16.03.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при ЦУ на НАП.

С жалбата се иска отмяна на оспорения Ревизионен акт изцяло. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Жалбоподателят не е съгласен с констатациите, изложени от органите по приходите и определените с РА задължения.

Настоява, че в хода на ревизията са допуснати съществени нарушения на установените процесуални правила и принципи, а ревизиращият екип е формирал своето предложение за определяне на данъчни задължения на ревизираното лице при неизяснена фактическа обстановка и в резултат на неправилно прилагане разпоредбите на материалния закон.

На първо място, относно процесуалните пропуски, допуснати при извършване на ревизията, твърди, че Ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган, като излага становище, че в ревизионното производство не са представени доказателства какъв вид са подписите под издадените документи, поставили началото на ревизията (ЗВР), както и тези, поставени под Ревизионния доклад и под процесния Ревизионен акт. Счита, че в конкретния случай не е изпълнено първото условие на чл. 16, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) - да е налице издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис. Поддържа, че издаденото удостоверение е за професионален електронен подпис, поради което и електронните подписи на органите по приходите не отговарят на законовите изисквания за квалифициран електронен подпис, от което прави заключение, че след като положените от органите по приходите електронни подписи не са квалифицирани, то по отношение на тях не е налице законовата фикция за саморъчен подпис и електронните документи - ЗВР, РД и РА в случая са без подпис. В тази връзка прави възражение за нищожност, като сочи, че липсва надлежно образувано ревизионно производство, включително надлежно определен ръководител на ревизията, ревизиран период, ревизор и период на приключване на производството, съответно че неподписаната Заповед за възлагане на ревизия води до недопустимост на цялото ревизионно производство и нищожност на издадените Ревизионен доклад и Ревизионен акт.

Настоява, че не са спазени правилата за обезпечаване на доказателства, а събраните по време на ревизията доказателства не са връчени на ревизираното лице по надлежния ред, тъй като в нарушение на изискването на чл. 117, ал. 4 от ДОПК, във връзка с чл. 45, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, докладът е връчен на лицето, без към описаните в Ревизионния доклад (РД) приложения да са включени обясненията на различни физически и юридически лица, изредени поименно на стр. 47-48 от РД.

Счита, че органите по приходите не са изпълнили задължението си по чл. 3 от ДОПК за пълно и обективно изясняване на всички относими към ревизията факти и обстоятелства, като са изследвали избирателно определени факти и доказателства, без да са изяснили всестранно и пълно действителната фактическа обстановка досежно процесния период, което според жалбоподателя прави РД немотивиран, а констатациите в него – недоказани.

Допълва, че е налице нарушение и на служебното начало по смисъла на чл. 5 от ДОПК, тъй като ревизиращите органи не са проявили активност и не са събрали всички относими и годни доказателства, посредством които да затвърдят констатациите си.

Относно неправилно приложение на материалния закон излага следните възражения:

На първо място счита, че ревизиращият екип неправилно на основание чл. 78, във връзка с чл. 15 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е увеличил със 115 150.01 лв. финансовия резултат (ФР) на дружеството относно прехвърляне на собствеността на актив, закупен на лизинг - телескопичен товарач 1 с лизингоотчетна стойност от 141 000.01 лв. Сочи, че набраната амортизация за 2018 год. е 11 750 лв., а за 2019 год. амортизацията е 14 100.00 лв. или общо 25 850.00 лв.

Добавя, че има такси по лизинга на стойност 996.00 лв. Указва, че през 2020 г. лизингът е прехвърлен на „***“ ЕООД и остатъкът по него на стойност от 62 774.01 лв. е поет от получателя. За да се свали от баланса, на жалбоподателя е останала сума от 51 380.00 лв., което според него представлява обезценка, отразена счетоводно в сметка 609 „Обезценка ДМА“.

Според жалбоподателя в РД е необоснован и изводът, свързан с изписването на горивата и корекцията на финансовия резултат за 2020 г. на дружеството касателно липса на придружаващи документи - пътни листи, пътни книжки и/или друг съответстващ документ, съответно липса за челните телескопични товарачи на документи, отразяващи работни часове и разход на гориво на час. т.е. липса на документи, доказващи направените разходи с цел признаването им за счетоводен разход за данъчни цели и оттам липса на документална обоснованост за изразходването на горивата.

Настоява, че от писмените обяснения на управителя е видно, че горивото е ползвано за осигуряване на работния режим на челния товарач и друг документ освен фактурата за покупка не е необходим, защото няма за какво друго освен за товарача да е разходвано, както не е необходимо и съставяне на пътни листи за изминати километри.

Оспорва преобразуването на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 16 от ЗКПО по отношение доставките, отчетени като получени от „****“, със сумата в размер на 2 156 177.84 лв. при констатацията, че представените от ревизираното лице (РЛ) документи не удостоверяват действителни факти и обстоятелства, поради което стопанските операции, отразени в счетоводството му, не отговарят на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и описаните във фактурите сделки са нереални. Счита, че за доставените, съответно продадени количества зърно, са представени надлежни документи - договори за покупко-продажба, фактури, приемо-предавателни протоколи и др., от които по безспорен начин се установява и доказва, че действително стоките са били доставени от съответните дружества. Обръща внимание, че продажбите имат за предмет „зърно“, което е родово определена вещ и се позовава на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), че собствеността върху зърното се прехвърля с определянето му като вещ по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъде предадено, като възразява, че в случая са налице съпътстващи документи към фактурите, обективиращи предаването на стоките от доставчика и еквивалентното им приемане от получателя, стоките са индивидуализирани, поради което може да се приеме, че собствеността върху тях е прехвърлена съобразно правилото на ЗЗД. Счита, че при съпоставка между съпътстващите документи и фактурите се установява пълно съвпадение в количествата и обсъдени в съвкупност помежду им, съпътстващите документи дават достатъчно конкретна информация за продадените стоки, т.е. сделките са реални.

Настоява, че ВАС нееднократно е изразявал становище, че действията, съответно бездействията на доставчиците, не може да се вменяват в тежест на получателя и това да се отразява отрицателно върху неговото право на приспадане на данъчен кредит, което има съществено проявление при облагането по ЗКПО, като набляга, че това становище е в съответствие и с константната практика и на Съда на Европейския съюз, който в своите решения поддържа тезата, че Директива 2006/112/ЕО не допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадължено лице правото да приспадне от ДДС (счита за относимо и към ЗКПО), поради това, че издателят на фактурата за доставка е извършил нарушения, без този орган да доказва въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки и се позовава на решения по дела С-324/11, съединени дела С-80/11 и С-142/11 и др., както и на Решение № 6196 от 27.05.2020 г. по адм. д. № 13523/2019 г. на ВАС и Решение № 2922 от 04.03.2021 г. по адм. д. № 9663/2020 на ВАС. В тази връзка излага становище, че при доказано предаване на стоката на получателя, без значение за признаването на разхода са обстоятелствата, свързани с поведението на доставчика, воденето на счетоводна отчетност, и/или липсата на техническа и кадрова обезпеченост, които могат да бъдат основание за непризнаване на право на данъчен кредит, но само въз основа на обективни данни, че жалбоподателят е знаел за тази измамна практика и е участвал в нея, като твърди, че в случая няма данни по ревизионната преписка и органът по приходите не е ангажирал преки доказателства за това, че доставчиците по процесните фактури са участвали в данъчна измама, а също така, че жалбоподателят е знаел или е имало данни, от които да е можел да разбере за такова поведение на неговите доставчици, свързано с процесните доставки.

Жалбоподателят възразява, че събраните в хода на ревизионното производство доказателства установяват по безспорен начин заприхождаването на стоките при него и последващото им влагане в реализация чрез продажби, поради което следва да се приеме, че е спазен счетоводният принцип за съпоставимост между приходи и разходи по чл. 4, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството (ЗСч).

Позовава се на Решение № 5378 от 27.04.2021 г. по адм. д. № 12271/ 2020 на ВАС за довода, че, за да упражни правата си, получателят по доставка е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани, като за всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, е недопустимо да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва.

Изтъква, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно и с оглед извършените осчетоводявания във връзка с процесните фактури следва да се приеме, че представените писмени доказателства имат за достоверна дата, посочена в тях, доколкото въз основа на тях има извършени счетоводни записвания в книгите на търговеца. Позовава се на разпоредбата на чл. 182 от ГПК, според която вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото и на чл. 51 от ДОПК, според който вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч) и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството, от което черпи довод, че не следва да има съмнение, че въпросните документи могат да служат като годни доказателства в подкрепа становището на ревизираното лице за реалност на извършените доставки.

При тези доводи иска отмяна на РА и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ч., редовно упълномощен, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „ОДОП“ –Варна, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от гл. юрисконсулт К.Д., редовно упълномощена, която оспорва жалбата. Претендира съдебно - деловодни разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Защитата на ответника е реализирана и чрез Писмени бележки с вх. № 2417/ 13.06.2023 г. от гл. юрисконсулт Е.В., в които излага подробни съображения за неоснователността на жалбата:

Разпечатката съдържа 33 от 160 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca633199-aad5-444b-827c-051dfe84f754