Определение № 1786 от 10.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1786 гр. Варна, 10.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500887 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Димитър Хаджикоцев” № 52-54, против Разпореждане № 8371/04.03.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 860/2023 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК, срещу длъжника К. К. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ № 6, вх. 2, ет. 4, ап. 34, за сумата от 276.80 лв., представляваща част от обезщетение за забава в общ размер на 1122.70 лева, начислено върху главницата по Договор за потребителски кредит № 7001226969/11.06.2020 г., при лихвен процент съставен от ОЛП + 10,00 % + ГЛП за периода 15.07.2021 г. – 10.01.2023 г., на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.

В жалбата се твърди, че при забава в плащанията размерът на договорната лихва като компонент от вноската се променя. Допълнителните дни забавяне на плащането на вноската водят до 1./ начисляване на договорна лихва върху непогасената главница за допълнителния срок на забавянето, чийто размер не е бил изчислен в погасителната вноска представен в погасителния план и 2./ начисляване на законна лихва за забава върху размера на погасителната вноска. За срока за забавата банката е начислила „допълнително възнаграждение“ (извън индикативния погасителен план), в размер на договорната лихва върху просрочената главница и обезщетение за забавеното плащане в размер на законната лихва, което представено като лихвен процент е 40.56% (30.56 % договорна лихва + 10% законна лихва).

Обезщетението за забава е в общ размер на 1122.7 лева, от които 276.80 лева законна лихва и 845.90 лева договорна лихва върху просрочена главница.

Прави се искане за отмяна на разпореждането и уважаване на заявлението за сумата от 276.80 лева.

1

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по ч.гр.д. № 860/2023 г. по описа на ВРС, е образувано по заявление от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу К. К. И., за сумата 3755,74 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 7001226969/11.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.01.2023 г. до окончателното изплащане, сумата 899,23 лв., представляваща дължима възнаградителна лихва върху главницата за периода 15.07.2021 г. – 15.12.2022 г.; сумата 1122,70 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата при лихвен процент съставен от ОЛП + 10,00 % + ГЛП за периода 15.07.2021 г. – 10.01.2023 г., чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 от ГПК..

Относно вземането за обезщетение за забава за периода 15.07.2021 г. – 10.01.2023 г. в размер на 1122,70 лв. с уточняващата молба от 14.02.2023г. заявителят поддържа, че същото представлява допълнително възнаграждение (извън индикативния погасителен план) в размер на договорната лихва върху просрочената главница и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просроченото задължение, без да е проведено вътрешно разграничение по пера.

С разпореждане № 8371/04.03.2023 г. заявлението е отхвърлено досежно сумата 1122,70 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 15.07.2021 г. – 10.01.2023 г., по съображения, че размерът му надхвърля законната лихва, поради което е в противоречие с чл.33 от ЗПК.

Заповедното производство е уредено като строго формално, като редовността на заявлението от външна страна е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение. Според приложимата редакция на разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба.

Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2 от ГПК, съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: 1. искането не отговаря на изискванията на чл.

410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

Съобразно императивното правило на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва в размер на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. За периода, в който е начислена, законната лихва възлиза на 10,00 % - 11,30 % (при лихвен процент на законната лихва съставен от съответния определен от БНБ основен лихвен процент от 0,00 % - 1,30 % и десет пункта надбавка).

2

В случая въпреки дадените указания, заявлението е останало неуточнено. От съдържанието на договора за кредит се установява, че заемната сума е в размер на 5000 лева, но длъжникът е финансиран допълнително и със сумата от 600 лева, представляваща еднократна такса за оценка на риска, която е разсрочена и включена в погасителните вноски.

Изложеното обуславя извод, че претендираната главница включва два компонента, респективно правилата за редовност на заявлението изискват разграничение по основание и размер както на отделните компоненти от главното задължение, така и на обезщетенията за забава върху тях. Подобно разграничение в случая отсъства.

По отношение на алгоритъма на претендираното обезщетение за забава известна яснота е внесена едва с частната жалба, в която се сочи, че същото е формирано като сбор от договорната лихва (30.56 %) и законната лихва (10%). Не е уточнено обаче върху каква олихвяема сума е начислена всяка от тези ставки. Не е посочена конкретната договорна клауза, от която произтича основанието за повторното „допълнително“ начисляване на възнаградителна лихва извън „индикативния погасителен план“. По отношение на законната лихва липсата на разграничение по размер на обезщетението, претендирано върху всеки от компонентите на погасителните вноски, обуславя нередовност на заявлението, която е пречка за уважаването му.

Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, разпореждането следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8371/04.03.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 860/2023 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено подаденото от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК, срещу длъжника К. К. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.

„Възраждане“ № 6, вх. 2, ет. 4, ап. 34, за сумата от 276.80 лв., представляваща част от обезщетение за забава в общ размер на 1122.70 лева, начислено върху главницата по Договор за потребителски кредит № 7001226969/11.06.2020 г., при лихвен процент съставен от ОЛП + 10,00 % + ГЛП за периода 15.07.2021 г. – 10.01.2023 г., на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3