Решение № 158 от 23.05.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Сливен, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря И.йла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20232200100375 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 448 ал. 7 КЗ, вр. с чл. 459 ал.1 и ал.5 КЗ, вр.с чл.463 КЗ и цена –35 036.67лв.

В исковата молба ищецът твърди, че сключил с „ПРП - МЕТАЛ АГРО“ ООД трудов договор № 7/31.08.2021г., по силата на което изпълнявал длъжността „ел. заварчик”, с месторабота гр. Сливен.

Твърди, че на 20.09.2021 г., по време на работа настъпила трудова злополука. Докато пренасял с телфер, същият започнал да се претъркаля и паднал върху лявото му ходило, вследствие на което получил конквасация на лявото ходило с фрактура – луксация.

Бил опериран в МБАЛ „Д-р И.н Селимински” - Сливен, където на 20.09.2021 г. му поставили метални остеосинтези, а при последната консултация на 12.07.2022г., лекарят установил, че все още има рана дорзално на лявото ходило, която зараствала вторично с оформяща се некроза, оток и деформация.

Твърди, че с разпореждане на НОИ № 5104 - 19 - 38/05.11.2021 г., злополуката е приета трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО

Допълва, че с ЕР на Т. № 94310 *178/18.09.2023г., му е определена трайна неработоспособност от 50%, като лечебният процес на левия долен крайник все още не е приключил. Още от деня на злополуката не можел да ходи самостоятелно, да се обслужва, да спи спокойно и да организира ежедневните си нужди. Изпитвал е стрес от случилото се.

Към настоящия момент все още не можел да ходи нормално, бързо се изморявал десния му крак, тъй като бил принуден да стъпва само на него, а това му пречело да започне работа, да се издържа и да се чувства пълноценен, без да ангажира близките си да му помагат ежедневно.

1

Сочи, че между ответника и неговия работодател имало сключен договор за задължителна застраховка „трудова злополука“, обективиран в полица № 711521191000022/09.03.2021 г., с покрити рискове: смърт , инвалидност и временна неработоспособност от трудова злополука

Твърди , че на 22.07.2022 г. предявил към ответника претенция за обезщетение за временна загуба на трудоспособност от трудова злополука над 120 календарни дни, като му било определено и изплатено от ответника обезщетение в размер на 1 004 лева.

С Решение № 39/09.08.2022 г. на Застрахователно-медицинска комисия на ,ДЗИ Общо застраховане” ЕАД му била определена 10% трайна загуба на работоспособност и обезщетение в размер на 7 429,60 лева., или общо получил сумата 8433.60лв., с който размер не е съгласен.

Счита, че застрахователят носи отговорност за причинените вреди на здравето на работниците и служителите при злополука, до размера на застрахователната сума, определен със застрахователния договор.

Размерът на застрахователната сума следвало да бъде определен съобразно уговореното в раздел III, т. 3.2. от застрахователния договор, където било посочено, че за инвалидност от трудова злополука - на застрахования се изплаща процент от застрахователната сума (по т. 2.1.) от договора, равен на процента инвалидност, определен от Т..

В в т. 2.1. от раздел III от застрахователния договор било уговорено, че застрахователната сума за риска смърт и инвалидност от трудова злополука е 7 - кратният размер на годишната брутна заплата на работниците и служителите към момента на сключване на застраховката. Затова, застрахователната сума за инвалидност от трудова злополука, която ответното дружество следва да му заплати била в размер на 33 583,20 лева, след приспадане на сумата от 8 433,60 лева, която е получил., който размер бе увеличен в последното с.з. на 35 036.67лв.

Иска се постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да му заплати сумата 35 036.67лв, представляваща застрахователно обезщетение за настъпилата на 20.09.2021г трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Ответникът е подал отговора на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва изцяло иска като неоснователен и моли да бъде отхвърлен, ведно с акцесорната претенция за заплащане на законна лихва.

Не оспорва наличие на сключил с „ПРИ - МЕТАЛ АГРО“ ООД, застрахователен договор за задължителна застраховка „трудова злополука“ на работниците и служителите на застраховащия, нито че същия има действие и по отношение на ищеца по силата на анекс № 84/01.09.2021 г. и приложеният към него списък.

Не оспорва настъпването на застрахователно събитие, но счита, че в обхвата на застрахователно покритие не попадат претърпени от ищеца вреди, тъй като те вече са 2 възмездени.

Твърди, че на 13.07.2022 г. в „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е постъпила претенция с от ищеца с вх. № 71151912200060/13.07.2022 г. за изплащане на суми във връзка с претърпяна от него на 20.09.2021 г. трудова злополука, а на ищеца била платена сумата от 1004,00 лева, представляваща обезщетение за временна неработоспособност над 120 дни и 7 429,60 лева - обезщетение за 10% трайна неработоспособност, установена с Решение № 39/09.08.2022 на ЗМК

С това плащане застрахователят погасил изцяло задълженията си, произтичащи от договора за застраховане, поради което счита, че няма на основание за плащане на суми в размер над вече платените.

Установената с ЕР на Т. № 94310 от 18.09.2023 г. трайна неработоспособност била извън обхвата на застрахователното покритие по застрахователна полица №711521191000022.

Съгласно т. 42.8. от Общите условия, приложими към договора, суми за инвалидност се изплащали, ако тя е настъпила най-късно до една година от датата на злополуката и е в причинна връзка със злополуката, т.е. не по-късно от 20.09.2022 г.

ЕР на Т. № 94310 /18.09.2023 г. било представено от ищеца след изтичане на този едногодишен срок, по време на който застрахователят носел риск от настъпване на трайна загуба на работоспособност. Същото удостоверявало наличие на 50% трайна загуба на работоспособност към датата на произнасяне на комисията. То нямало ретроактивно действие и не изследвало въпроса за степента на неработоспособност на лицето в предходен период.

Затова счита, че ЕР на Т. не е основание за изплащане на застрахователна сума поради изтичане на определения в т. 42.8. от ОУ срок, с които застраховащият се е съгласил при сключване на договора. Съгласно раздел III, т. 3.2. от застрахователната полица, степента на инвалидност, настъпила вследствие на трудова злополука, се установява от Т., НЕЛК или ЗМК.

Единственото относимо решение, постановено в едногодишния период от настъпване на злополуката, било Решение № 39/09.08.2022 г. на ЗМК.

Същото установявало наличие на 10% трайна неработоспособност, а обезщетение за нея вече било платено на ищеца. Доколкото липсвали други релевантни данни за настъпила инвалидност в едногодишния срок на покритие, нямало правно основание за ангажиране на отговорността му .

В с.з. ищецът лично и представляван от процесуален представител, който поддържа предявения иск. Прави изменение на размера на иска от 33 583.20лв на 35 036.67лв.

Претендира разноски .

В с.з. ответникът се представлява от упълномощен представител, който поддържа възраженията, направени с отговора на исковата молба. Моли за отхвърляне на иска и претендира за разноски съгласно списък.

3

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Считано от 31.08.2021г ищецът работил по трудово правоотношение в „ПРП МЕТАЛ АГРО“ ООД- гр. Сливен съгласно трудов договор №7/31.08.2021г, на длъжност „ел. заварчик“, с основно трудово възнаграждение 800лв.

На 20.09.2021г, по време на работа претърпял злополука, която с разпореждане на НОИ № 5104 - 19 - 38/05.11.2021 г., е приета трудова по реда чл. 55, ал. 1 от КСО.

При пренасяне на тежък стоманен детайл, той паднал върху лявото му ходило, причинявайки фрактура, лекувана оперативно в МБАЛ“Д-р И.н Селимински“АД-гр.Сливен .

В периода от 20.09.2021г до 16.07.2022г ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност, за което са издадени съответните болнични листи/л. 63-66 от делото/.

По повод освидетелстването на ищеца, с ЕР на Т. № 0112/13.04.2022г и ЕР на Т. № 0180/10.06.2022г, му е дадена оценка: временно неработоспособен, с водеща диагноза: множество счупвания на стъпалото. Състояние след конвасация на лявото стъпало.

С трето ЕР на Т. № 91549/28.03.2023г му е определена 20% трайно намалена работоспособност за срок от три години- до 01.03.2026г, начална дата на инвалидността28.03.2023г и водеща диагноза: множествени счупвания на стъпалото.

Това решение е било обжалвано, като с ЕР на НЕЛК № 911006/12.07.2023г е отменено и върнато на Т. за ново освидетелстване.

С ЕР на Т. № 94310/18.09.2023г, на ищеца е определена 50% трайно намалена работоспособност за срок от една година- до 01.09.2024г, начална дата на инвалидността19.09.2023г, и водеща диагноза:верикозни вени на долните крайници без язва или възпаление..

На 09.03.2021г, между работодателя на ищеца и ответника е сключена застрахователна застраховка “трудова злополука“, оформена със застрахователна полица № 711521191000022.

Броят на застрахованите лица е 45 съгласно приложен списък, в който не фигура името на ищеца, но с анекс№ 84/01.09.2021, страните уговарят промяна в числеността на застрахованите лица, като се добавя и ищеца с месечно възнаграждение в размер на 800 лв.

Към момента на сключване на застрахователния договор, брутната заплата на ищеца е била в размер на 1004лв.

Покритите с договора рискове са: смърт , инвалидност и временна неработоспобност от трудова злополука,, а срокът й на действие е 1 година: от 13.03.2021г до 12.03.2022г.

Съгласно т.3.2 от същия договор, при инвалидност от трудова злополука, застрахователят изплаща процент от застрахователната сума по т.2.1./ 7-кратния размер на годишната брутна заплата към момента на сключване на застраховката/, равен на процента инвалидност, определен от Т., НЕЛК или ЦЗМК при ответника.

4

В т.3.3 от договора е уредено, че при временна неработоспособност от трудова злополука, на застрахования се изплаща процент от месечната му брутна работна заплата, при която е сключена застраховката, за всеки започнат месец временна неработоспособност, според броя на дните, които ако са над 120 дни , е 10%, както е при ищеца.

Според т. 4.3 от договора , в случай на изплатено обезщетение за временна неработоспобност в резултат на трудова злополука и последваща инвалидност на застрахованото лице до 1 година от датата на злополуката, дължимото обезщетение за инвалидност се намалява с размера на платеното обезщетение за временна неработоспобност.

Съгласно т. 42.8 от ОУ към застраховки „злополука и заболяване“, суми за инвалидност от злополука, се изплащат, ако тя е настъпила най-късно до една година от датата на злополуката и е в причинна връзка със злополуката.

На 13.07.2022г ищецът отправил писмена застрахователна претенция до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение за вреди от трудова злополука. Представил служебна бележка изх. № 49/29.07.2022г, в която работодателят му посочил , че е назначен на длъжност „заварчик“ с брутно трудово възнаграждение от 1004лв.

С ПН от 03.08.2022г., ответникът му изплатил за 120 дни временната неработоспобност, обезщетение в размер на сумата 1004лв

С решение на 39/09.08.2022 г. на Застрахователно-медицинска комисия на ,ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, на ищеца е определена 10% трайно намалена работоспособност от претърпяната трудова злополука и определено обезщетение в размер на сумата 7 429,60 лева. , платено с ПН от 11.08.2022г.

Общо ответникът е заплатил на ищеца сумата 8433.60лв и счита ,че с това е изпълнил изцяло задълженията си по договора, позовавайки се на т. 42.8. от Общите условия по застрахователния договора, според която, суми за инвалидност се изплащали, ако тя е настъпила най-късно до една година от датата на злополуката и е в причинна връзка със злополуката - тоест в случая не по-късно от 20.09.2022г.Тъй като инвалидността настъпила след тази дата, счита , че се касае за непокрит риск.