Определение № 40 от 22.05.2023, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40 гр. См., 22.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – См. в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Административно наказателно дело № 20235400200041 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.84а – чл.83г от ЗАНН.

Делото е образувано по предложение вх.№ 1303/05.04.2023 г. на прокурор от Районна прокуратура-См. да бъде наложена на „М.

СХ“ЕООД-гр.См. имуществена санкция в размер на 1 000 000 лв., но не помалко от равностойността на 50 000 лв. евро, представляващи имуществена облага, с която юридическото лице се е обогатило в резултат на извършено от С. Г. Ст. престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 НК, в качеството му на негов управител и представляващ към момента на извършване на престъплението.

В предложението се твърди, че С. Ст. с влязла в сила на 07.06.2013 г. присъда по НОХД № 691/2012 г. на См.ския районен съд, потвърдена с решение № 233/07.06.2013 г. по ВНОХД № 23/2013 г. на См.ския окръжен съд, е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209 ал.1 от НК и по чл. 313, ал.З във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като на основание чл.23 НК му е наложено едно общо най - тежко наказание „лишаване от свобода“ за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл. 209, ал.1 от НК за срок от три години, като на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на определеното общо най - тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок три години с изпитателен срок от четири години. На основание чл.67, ал.3 от НК е постановено подсъдимият Ст. да изтърпи пробационна мярка чл.42а, ал.2, т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител по време на изпитателния срок на определеното общо най- тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години. Също така е осъден да заплати на Дж. Бл. обезщетение за причинените имуществени вреди вследствие извършеното 1 престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 от НК в размер на 60 000 евро, ведно със законна лихва върху главницата от 60 000 евро, считано от 15.10.2008 г. до окончателното плащане.

Според прокурора, описаното обосновава наличието на процесуалноправната предпоставка по чл.84а ЗАНН за налагане на исканата санкция.

Поддържа се в предложението, че са налице и материалноправните предпоставки по същата разпоредба - съществуване на юридическо лице, което се е обогатило или би се обогатило от престъпление измежду изрично посочените в чл.83а, ал.1 от ЗАНН престъпни състави от особената част на НК - тук чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 НК, юридическото лице „М.

СХ“ ЕООД, вписано в Търговския регистър, което, съгласно приложената към предложението справка към момента не е заличено или обявено в несъстоятелност, поради което е легитимирано да носи административно наказателна отговорност по Глава четвърта от ЗАНН. Наред с това, към датата на осъществяване на престъпното деяние /началото на м. юни 2008 г. до 15.10.2008 г./ по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 от НК, осъденият Ст. е управител и едноличен собственик на капитала на „М. СХ“ ЕООД-гр. См., което му придава качеството на лице по смисъла на чл.83а, ал.1, т.1 и т.2 от ЗАНН, от което следва изискуемата от тези разпоредби връзка между юридическото лице и извършителя на престъплението.

Изтъква се още в предложението, че престъплението по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 е резултатно и за съставомерността му се изисква настъпването на имуществени вреди. Наказателният съд, постановил присъдата, е изследвал механизма на извършване на престъплението „измама“, като е установено, че за пострадалият Дж. Бл. е настъпила имуществена вреда в размер на 60 000 евро /117 349,80 лв./ в резултат на извършеното престъпление. В хода на проведеното съдебно следствие е установено, че част от посочената сума, а именно: 50 000 евро, на 15.10.2008 г. са преведени по лична сметка на С. Ст. в банка „Алианц банк България“ АД от Гр. Бл. - син на пострадалия. На същата дата 15.10.2008 г. Ст. прехвърля получените 50 000 евро от своята лична сметка по сметка на представляваното от него дружество „М. СХ“ ЕООД гр. См.. Предлага се извод, че дружеството се е обогатило с 50 000 евро вследствие на извършеното престъпно деяние от Ст. и по този начин същото е получило неправомерна облага в горепосочения размер.

По делото се установява следната фактическа обстановка от приложените удостоверения от Агенцията по вписвания от Търговския регистър, служебната справка в същия и документите по НОХД 691/2012 г. по описа на См.ския районен съд:

Търговското дружество „М. СХ“ ЕООД, ЕИК ********, е учредено през 2006 г., вписано с решение № 976/16.10.2006 г. по ф.д.№ 494/2006 г. на См.ския окръжен съд. Негов едноличен собственик на капитала 2 и управител е С. Г. Ст.. Седалището му е в гр.См., адресът на управление: ул.К. В. № 9.

През 2010 г. С. Ст. подава молба за пререгистрация в Търговския регистър, като дружеството е вписано в последния на 31.03.2010 г. С. Ст. продължава да е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, то е със същото седалище и адрес на управление.

Това продължава до 05.12.2011 г., когато е прехвърлено на „Оф.

Г.“ ЕООД-гр.Пл., което дружество вече става едноличен собственик на капитала на „М. СХ“ ЕООД. Управител на последното от 05.12.2011 г. също така вече е друго лице – Ал. Г. Г.. Седалището на „М. СХ“ ЕООД вече е в гр.Асеновград.

На 18.12.2012 г. собствеността върху дружеството отново е прехвърлена, като едноличен собственик на капитала на „М. СХ“ ЕООД става лицето Ив. К. Ч., който е и негов управител. Седалището на дружеството отново е в гр.См..

Това състояние продължава до 20.06.2019 г., когато едноличен собственик на капитала на „М. СХ“ ЕООД и негов управител става Т. С. Ст.а.

Седалището на дружеството продължава да е в гр.См., но вече с друг адрес на управление: ул.К. В.“ № 9.

С постановление от 11.05.2010 г. на окръжния прокурор на См. е образувано Досъдебно производство по ЗМ № 65/2010 г. по описа на РУПМадан срещу С. Г. Ст.. С постановление от 17.02.2011 г. С. Ст. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.212, ал.5 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и НК.

Впоследствие обвинението е изменяно, като в крайна сметка на 14.08.2012 г. С. Ст. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1, предл.1 и предл.2 НК за това, че за периода от началото на юни 2008 г. до 15.10.2008 г. в гр.См. и в с.Т., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у британските граждани Гр. Бл. и Дж. Бл., убеждавайки ги в кореспонденция по ел.поща и лични разговори, че ще закупи за „ФП Ист.“ ООД-с.Т. имот пл.№ 3 по частичния кадастрален план на с.Д., общ.Мадан, като по този начин мотивирал Дж. Бл. да му преведе чрез Гр. Бл. по личната банкова сметка на Ст., подробно описана, в банка „Алианц България“ АД-София, на 23.07.2008 г. – 10 000 евро и на 15.10.2008 г. – 50 000 евро, за закупуване на същия недвижим имот за „ФП Ист.“ ООД-с.Т., представлявано от Дж. Бл., като С.

Ст. е закупил имота и не е прехвърлил собствеността върху него на „ФП Ист.“ ООД-с.Т., с което причинил на Дж. Бл. имотна вреда в големи размер – 117 349,80 лв. /60 000 евро/; и за престъпление по чл.313, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК.

На 12.10.2012 г. въз основа на това досъдебно производство в См.ския районен съд е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-См. срещу С. Г. Ст. за същите престъпления. По него е образувано НОХД № 3

691/2012 г. по описа на См.ския районен съд.

С присъда № 13/27.02.2013 г. по същото НОХД См.ският районен съд признава С. Ст. за виновен в извършването на престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 във вр. с чл. 209 ал.1 от НК за това, че за периода от началото на м. юни 2008 г. до 15.10.2008 г., в гр.См. и с.Т., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у британските граждани Дж. Бл. и Гр. Бл., убеждавайки ги в кореспонденция по електронна поща и лични разговори, че ще закупи за „ФП Ист." ООД-с. Т. имот с планоснимачен № 3 по частичния кадастрален план на с.Д., общ. Мадан, като по този начин мотивирал Дж. Бл. да му преведе чрез Гр. Бл. по личната банкова сметка на Ст., подробно описана, в банка "Алианц България" АД гр.София, парични суми в размер на: 10 000 евро, преведена на 23.07.2008 г ./от общо преведени 14 450 евро/ и 50 000 евро, преведена на 15.10.2008 г., за закупуване на недвижим имот с пл. № 3 по частичния кадастрален план на с.

Д., общ. Мадан за "ФП Ист." ООД - с. Т., с което причинил на Дж. Бл. вреда в големи размери - 117 349,80 лева /левова равностойност на 60 000 евро/ ; както и в престъпление по чл. 313, ал.3 във връзка с ал.1 от НК във вр. с чл. 26, ал.1 от НК за това, че на 15.10.2008 г., в гр.См. в банка “Алианц България” АД гр. София, Бизнесцентър См., при условията на продължавано престъпление, е потвърдил неистина в частни документи–два броя писмени декларации, в които по силата на закон е задължен да удостовери истината, съгласно чл.4, ал.7 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, и е употребил на 15.10.2008 г., в гр.См., пред банка “Алианц България” АД гр.

София, Бизнесцентър См., тези документи като доказателство, за невярно удостоверените обстоятелства, подробно описани.

Наложени са съответни наказания, Ст. е осъден и да заплати на пострадалия Дж. Бл. обезщетение за причинените имуществени вреди вследствие извършеното престъпно деяние по чл. 210, ал.1, т.5 във вр. с чл.

209, ал.1 от НК в размер на 60 000 евро, представляващи заплатени суми от Дж. Бл. в полза на Ст., ведно със законната лихва; Ст. е осъден да плати и разноски; върнати са му и веществени доказателства.

С решение № 233/07.06.2013 г. по ВНОХД № 23/2013 г.

См.ският окръжен съд потвърждава тази присъда, като решението не подлежи на обжалване.

4

С решение № 563/07.01.2014 г. по наказателно дело №

1900/2013 г. Върховният касационен съд оставя без уважение искането на осъдения С. Ст. за възобновяване на НОХД № 691/2012 г. на См.ския районен съд.

Както в мотивите на присъдата на СмРС, така и в тези на решението на въззивния съд, е прието за установено, че на 15.10.2008 г. по сметка на свидетеля Гр. Бл. е постъпила сумата от 50 000 евро, преведена от пострадалия Дж. Бл. с цел покупка на земя и сграда на името на „ФП Ист.“ ЕООД-с.Т.. На същата дата тази сума от 50 000 евро е преведена от св.Гр. Бл. по лична сметка на С. Ст. в „Алианц банк България“ АД за покупка на земя и сграда. Пак на същата дата С. Ст. прехвърля така получените 50 000 евро от своята лична сметка по сметка на представляваното от него дружество „М.

СХ“ ЕООД-гр.См..

Действително, от материалите по делото може да се заключи, че към момента на довършване на престъплението на 15.10.2008 г., когато С. Ст. превежда сумата от 50 000 евро от личната си сметка по сметка на дружеството „М. СХ“ ЕООД-гр.См., по този начин юридическото се е обогатило от престъплението по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 НК, извършено от Ст., който формира волята на това ЕООД и го представлява, по смисъла на чл.83а, ал.1 ЗАНН,

Дружеството „М. СХ“ ЕООД обаче по никакъв начин не е взело участие в нито една фаза на наказателното производство.

По време на досъдебното производство от 05.12.2011 г. насетне и през цялото редовно съдебно производство пред См.ския районен съд и См.ския окръжен съд, а и по време на производството пред ВКС по молбата за възобновяване на НОХД на СмРС, подсъдимият С. Г. Ст. вече не е нито едноличен собственик на капитала на това дружество, нито негов управител, не се вижда да има изобщо някаква свързаност между него и „М.

СХ“ ЕООД. Това е така и до 2019 г., когато едноличен собственик на капитала и управител на това дружество става дъщеря му Т. С. Ст.а.

Във връзка с производството по налагане на имуществена санкция на юридически лица по реда на чл.83а-чл.83ж ЗАНН, от Окръжен съд-Бургас с определение от 12.03.2021 г. е отправено на осн.чл.267 ДФЕС преюдициално запитване до СЕС, което се отнася до тълкуването на членове 5