Решение № 262 от 30.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. В.Т., 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Явор Данаилов

Ангелина Богданова при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20244100500078 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ППК „Възраждане - Морава“, ЕИК:

814160777, представлявана от Д.Н.Д., чрез адв. И. И. против Решение № 140/02.11.2023 г., постановено по гр. дело № 305/2023 г. по описа на РС Свищов, с което съдът е уважил предявения от В. Г. С. иск с правно основание чл. 58 ЗК, като отменя решенията по т. 1 и т. 8, взети на годишното отчетно изборно събрание на кооперацията, проведено на 29.04.2023 г., като противоречащи на закона и устава на кооперацията.

С въззивната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при нарушаване на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят излага доводи, че районният съд неправилно и превратно е приложил материални и процесуални разпоредби на ЗК и Устава на кооперацията, което довело и до достигането на неправилни изводи. Навежда доводи, че по безспорен начин е установено, че събранието на 29.04.2023 г. е проведено при хипотезата на спадащ кворум, както и че е воден протокол, който е подписан и в същия са вписани взетите решения. Сочи, че в началото на събранието е сформирана Комисия по избора, която е изготвила протокол за своята дейност. Твърди, че събранието е започнало час след обявения в поканата, но по-късно част от кооператорите са го напуснали, вкл. и отстранения от залата след изключването му ищец. В тази връзка, жалбоподателят счита, че ищецът не може да обжалва взетите решения, тъй като не е участвал в проведените гласувания за избор на органи за управление. С жалбата се прави още оплакване, че районният съд в 1 ревизирания акт не е изложил мотиви защо кредитира показанията на свидетелите, доведени от ищеца. Намира за неверни твърденията на ищеца че членството на последния, прекратено с изключването му от ОС, е сторено в нарушение на ЗК и Устава. Приема действията на ищеца, свързани с проведените от негова страна срещи и разговори с член-кооператорите, за злоупотреба с личните им данни и грубо нарушаване на ЗК, Устава на кооперацията и решенията на органите за управление. По изложените съображения, прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение в неговата цялост и постановяване на ново, с което да бъде оставен без уважение предявеният иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна - В. Г. С. чрез пълномощника му адв. Х. П., с който оспорва същата като неоснователна и при подробно изложени съображения моли за потвърждаване на обжалваното решение, постановено от РС – Свищов. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо. По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, с оглед на което от фактическа и правна страна намира следното:

Районен съд – Свищов се е произнесъл по конститутивен иск, с правно основание чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите.

Искът по чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите (ЗК) е конститутивен и с него се упражнява потестативното право да се признае за незаконно или несъобразено с устава на кооперацията решение на управителния съвет/общото събрание на кооперацията. Правото на иск по чл. 58, ал. 1 ЗК принадлежи на изчерпателно посочени в нормата на чл. 58, ал. 2 ЗК лица и органи и може да бъде упражнено в преклузивните срокове по чл. 58, ал. 3 и 5 ЗК. Основателно и в съответствие с материалния закон съдът е приел, че искът е допустим.

Въззивният съд споделя решаващите изводи на РС - Свищов за основателност на иска по същество.

2

На първо място, по отношение на т. 1 от оспорваното решение, взето на годишното отчетно изборно събрание на кооперацията, проведено на 29.04.2023 г., следва да се има предвид, че според даденото от ВКС тълкуване в т. 1 от ТР № 4 от 05.04.2006 г. по тълк. д. № 4/2005 г. ОСГТК на ВКС, "искът по чл. 58, ал. 1 ЗК за отмяна на решение на общото събрание на кооперацията взето в хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗК, при упражняване на правомощие по чл. 15, ал. 4, т. 12 ЗК и по правната си природа е конститутивен. Законът предоставя на член-кооператора потестативното право да оспори правомерността на решението на общото събрание за изключването си чрез съда. Активно легитимиран да го предяви, с оглед на строго личния характер на прекратеното правоотношение, е изключеният с решение на общото събрание член на кооперацията, а пасивно легитимирана по претенцията е кооперацията (арг. от чл. 58, ал. 1 ЗК)“.

Тежестта на доказване се възлага върху ищеца, който следва да установи, че решението на общото събрание противоречи на закона или устава. Нормата на чл. 59, ал. 1 ЗК очертава процесуалните правомощия на съда по спора - да отмени изцяло или отчасти акта или да отхвърли иска.

Решението на съда, с което се уважава иска обявява със сила на пресъдено нещо незаконността на осъщественото изключване и постановява следващата от него отмяна на акта на общото събрание.

От събраните пред РС – Свищов доказателства се установява, че на 29.04.2023 г. се е провело Общо събрание на ППК „Възраждане - Морава”, като в протокола е посочен дневният ред по точки, съгласно взетото на заседание на УС решение. В протокола е отразено, че по първа точка от дневния ред с 101 гласа "за", 21 "против" и 3 "въздържали се" е взето решение да бъде изключен В. С. от кооперацията.

Установява се, че на 26.04.2023 г. по електронната поща на ищеца, както и по вайбър е изпратена покана за годишното общо събрание на кооперацията, свикано след проведено на 11.04.2023 г. заседание на УС на кооперацията. В поканата до член-кооператорите за провеждане на ОС на 29.04.2023 г. е посочен дневният ред, в който обаче не е вписано изключването на ищеца от кооперацията.

По отношение законосъобразността на взетото решение, настоящият състав споделя изводите, до които е достигнал и РС - Свищов. В допълнение към изложеното от него и като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният състав намира за необходимо да посочи и следното:

Упражняваният от съда контрол е за законосъобразност на решението на ОС на кооперацията, при което се преценява освен процедурата по свикване на събранието и дали решенията отговарят на съответните норми от Устава и ЗК - дали са приети от надлежен орган, от надлежен състав, при надлежен кворум, мнозинство и начин на гласуване, спазени ли са изискванията, предвидени в Закона и Устава за законосъобразното провеждане на събранието на съответния орган.

Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗК Общото събрание на кооперацията се свиква 3 от управителния съвет с писмена покана, в която се вписват въпросите, които ще бъдат разгледани. Членът на кооперацията може да бъде изключен по решение на Общото събрание (чл. 15, ал. 3, т. 12 ЗК), когато нарушава закона, устава или решенията на органите й - чл. 13, ал. 1 ЗК.

Според чл. 13, ал. 2 ЗК до свикване на общото събрание управителният съвет на кооперацията може да отстрани неин член при условия и по ред, определени в устава на кооперацията. Членът на кооперацията се поканва писмено да присъства при вземане на решенията, а според чл. 13, ал. 3 ЗК предложеният за изключване член - кооператор може да даде писмени или устни обяснения пред общото събрание.

Посочената уредба е преповторена и в Устава на кооперацията. Според чл. 22, ал. 1 от Устава на кооперацията, Общото събрание се свиква от Управителния съвет с писмена покана. Поканата следва да бъде изпратена до всеки член-кооператор, включително и да бъде публикувана в централен или местен ежедневник най-малко две седмици преди определената дата. Изрично е предвидено също така, че в поканата следва да са вписани всички въпроси, които ще бъдат разглеждане на ОС, денят, часът и мястото на провеждането.

Според същият текст ОС не може да се произнася по въпроси извън тези посочени в поканата, освен ако в него участват всички членове и те са съгласни с това (по арг. от чл. 22, ал. 3 от Устава).

Предвид изложеното и въз основа на представените по делото доказателства, в настоящия случай в поканата за провеждане на годишното отчетно събрание е видно, че в дневния ред не е посочено изрично изключването на ищеца от кооперацията. Освен това, опорочаването на процедурата е в следствие и на нарушаване на правилото, разписано в чл. 22, ал. 3 от Устава, като от протокола се констатира, че по време на събранието не са присъствали всички членове на кооперацията, поради което се изключва и възможността за вземане на решение по въпрос, който не е включен предварително в дневния ред.

В допълнение следва да бъде посочено, че съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ответникът по иска по чл. 58 ЗК следва да докаже основанието, на което е изключен кооператорът, като санкция за виновно поведение, което основание следва да се съдържа в протокола за проведено ОС - налице ли са посочените в решението на ОС неправомерни действия, за които е изключен ищецът и съставляват ли неизпълнение на задълженията му. Поради това, за да извърши съдът проверка на законосъобразността на взетите решения от ОС на кооперацията, поведението на изключвания следва да е посочено конкретно в решението на ОС.

Следва да се посочи освен това, че в практиката на ВКС последователно се приема, че предоставеното от закона право на предложения за изключване член-кооператор да даде обяснения пред общото събрание предполага възможност кооператорът да се запознае с твърденията за извършени от него нарушения на закона, устава или на решенията на органите на кооперацията, които ще представляват основания за изключването му. Изискването по чл.

4

16, ал. 1 ЗК в поканата за провеждане на общото събрание да са вписани въпросите, които ще бъдат разглеждани, както и забраната да се вземат решения по въпроси, невписани в поканата по чл. 13, ал. 2 ЗК, освен при участие и съгласие на всички членове, налага извод, че нарушенията, представляващи основание на предложението за изключване, следва също да бъдат вписани в поканата за събранието. Тези нарушения следва да са изведени от твърдения за конкретни действия или бездействия на член кооператора, които да представляват несъответствие с конкретни разпоредби на закона, устава или на решение на орган на кооперацията.

Съдебната практика е категорична по въпроса, че при изключване на член –кооператор нарушенията, които ще послужат като основание за изключването му следва да бъдат изрично описани, както в поканата до кооператора за участие в събранието, така и в решението на Общото събрание за изключване на член – кооператора с всички индивидуализиращи субективни и обективни елементи, чрез които е осъществен фактическият състав на нарушението (в този смисъл решение № 139 от 11.11.2013 г. по т. д.

№ 301/2012 г., ТК, I т. о. ВКС, определение № 93 от 12.02.2018 г. по т. д. № 2253/2017 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС, определение № 77 от 17.02.2020 г. по т. д. № 1455/2019 г., т. к., ТО на ВКС и др.). Това е необходимо, за да може при осъществяване на съдебния контрол съдът да извърши преценка дали действително са налице основанията за изключване, което е от значение за законосъобразността на приетото решение. Непосочването на извършените конкретни нарушения на член - кооператора, послужили като основание за изключването му, води до незаконосъобразност на взетото решение на това основание.

Разпечатката съдържа 38 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca62604f-7f3e-4137-b027-86893f73a886