Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2082 от 03.05.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 2181/2023
Вид
Решение № 2082
Подписан
03.05.2023
В сила
27.05.2023
Състав
ФЕНЯ ВЛАДИМИРОВА СТОЯНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.178 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.193 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.3, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.96, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.35, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.93, т.9 · Наказателен кодекс
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2082 гр. София, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ф.В.С. при участието на секретаря Н.М.Г. като разгледа докладваното от Ф.В.С. Административно наказателно дело № 20231110202181 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ЕЕ. ЕООД, представлявано от управителя С. С. Й., срещу наказателно постановление № 682290-F688238/16.12.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – София, с което за нарушение на чл.96, ал.1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500лв., на основание чл.178 ЗДДС.

Съгласно мотивите на наказателното постановление за периода 01.10.2021г. – 31.08.2022г. дружеството реализирало облагаем оборот за регистрация по ЗДДС в размер на 54 550 лв., но в законния 14 дневен срок от изтичане на данъчния период, през който достигнало облагаем оборот в размер на 50 000 лв., такава не била извършена, като констатираното закъснение било от 49 дни.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление с аргумента, че считано от 01.01.2023г. е в сила изменение на нормативния текст по чл.96 ЗДДС – минималният праг на облагаемия оборот, задължаващ търговския субект да подаде заявление в 7 дневен срок от изтичането на данъчния период, е 100 000 лв. Изменението на разпоредбата водило до прилагането на 1 чл.3 ЗАНН – следвало да се приложи най-благоприятният за нарушителя закон. Моли съда да отмени наказателно постановление № 682290-F688238/16.12.2022г. на Директора Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – София като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по делото.

Въззиваемият ТД на НАП – София се явява в съдебно заседание, поддържа издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът приема за установено:

По допустимостта на жалбата:

Видно от наказателно постановление № 682290-F688238 /16.12.2022г., същото е връчено на нарушителя на 26.01.2023г. Жалбата срещу наказателното постановление е депозирана на 08.02.2023г. - в законния срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

По фактическата обстановка

На 02.11.2022г., при проверка, възложена с резолюция № 222692204118370/28.10.2022г. за установяване на факти и обстоятелства за регистрация по ЗДДС във връзка с депозирано заявление от „ЕЕ. ЕООД за извършване на регистрация по ЗДДС, било установено, че в определения за ревизиране 12 месечен период, предхождащ заявлението за извършване на регистрация по ЗДДС /периода 01.10.2021г. – 31.08.2022г./, дружеството реализирало облагаем оборот в размер на 54 550 лв., поради което в 7 дневен срок от достигане на изискуемия по закона оборот от 50 000 лв. /считано до 07.09.2022г./ следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.

Закъснението било от 49 дни.

Констатирайки административното нарушение, свидетелката Д. И.

Митрева – инспектор по приходите при ТД на НАП-София съставила акт за установяване на административно нарушение № F688238/07.12.2022г., връчен на нарушителя на същата дата, в който субсумирала нарушението като такова по чл.96, ал.1 ЗДДС.

2

Жалбоподателят се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 ЗАНН и депозирал писмено възражение, в което признал констатациите по АУАН, но възразил, че следва да бъде приложено изменението на разпоредбата на чл.96 ЗДДС като по-благоприятен за нарушителя закон, по силата на което изменение не се явявал нарушител. Административнонаказващият орган счел възражението за неоснователно и въз основа на АУАН издал наказателно постановление № 682290-F688238/16.12.2022г., с което на основание чл.178 ЗДДС наложил на „ЕЕ. ЕООД имуществена санкция в размер на 500 лв.

Съдът приема:

Акт за установяване на административно нарушение № F688238 /07.12.2022г. съдържа реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е предявен на нарушителя. Наказателно постановление № 682290-F688238/16.12.2022г. е издадено в шестмесечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН, от компетентен орган, съгласно чл.193 ЗДДС вр. Заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020г. и Заповед № ЗЦУ-737/30.06.2015г. на Изпълнителния директор на НАП. Както в АУАН, така и в НП, са посочени елементите на деянието – видът на нарушението – бездействие, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са нарушени.

Поради тези причини съдът приема, че при издаване на наказателно постановление № 682290-F688238/16.12.2022г. императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН, регламентиращи формата и съдържанието на АУАН и НП, са изпълнени.

По отношение на материалната законосъобразност съдът намира:

Съгласно разпоредбата на чл.96, ал.1 ЗДДС /ДВ, бр.97/2016г., в сила от 01.01.2017г./, уреждаща предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. и повече, за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 7 дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.

Цитираният нормативен текст очертава фактическия състав, при проявлението на който възниква задължение за регистрация по ЗДДС: данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1ЗДДС и формиран облагаем 3 оборот в размер на 50 000 лв. в период от време – 12 последователни месеца преди текущия месец, през който е достигнат този оборот.

Страните по делото не спорят, че жалбоподателят е данъчно регистрирано лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС. Не спорят и относно констатацията за надвишаване на прага на облагаемия оборот от 50 000 лв. в период, ненадвишаващ последните 12 последователни месеца, при който дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл.178 ЗДДС данъчно задълженото лице е задължено да подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрацията в установения в закона срок, като в случай на неизпълнение на задължението наказанието за нарушителите е в размер от 500 лв. до 5 000 лв.

Действително, в срока до издаване на обжалваното НП е налице влязло в сила изменение на материалноправната норма, лимитираща стойностния праг, при надвишаване на който възниква императивното задължение за депозиране на заявление за регистрация по ЗДДС. В случая, обаче, следва да се изхожда от съотношението между ЗАНН и ЗДДС съотношението между тях е съотношение между общ и специален закон, при което специалният закон дерогира действието на общия. Спорното правоотношение се регулира от нормите на ЗДДС и съгласно §4, ал.2 от ПЗР на ЗДДС, заварените при влизането му незавършени производства се приключват по предвидения с него ред. Поради тази причина съдът намира, че искането за приложение на чл.3, ал.2 ЗАНН е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.178 ЗДДС данъчно задълженото лице е задължено да подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрацията в установения в закона срок, като в случай на неизпълнение на задължението наказанието за нарушителите е в размер от 500 лв. до 5 000 лв.

Съгласно съдебната практика на Съда на ЕС /Решението по съединените дела С-95/07 и С-96/07 Е.S.v.A.delle E.- U. di G. 3, §71, при налагане на санкции, свързани с неизпълнение на задължение за плащане към бюджета, винаги следва да се отчита факта: Дали „е налице риск от загуба на данъчни приходи за съответната държава-членка“ и дали „по принцип не се дължи данък към държавния бюджет“.

4

Следва да се съблюдава принципа за пропорционалност между деянието, последиците от същото и предвидената санкция, произтичаща от чл.35, ал.3 НК – наказанието да бъде съответно на престъплението, и да постига целите му по чл.36 НК, както и от легалното определение по чл.93, т.9 НК – да бъде съобразена липсата или незначителността на вредните последици.

В конкретния случай принципите за пропорционалност и ефективност на санкцията при прилагане правото на ЕС са относими и към формалните нарушения, извършени чрез бездействие, така и към нарушенията, извършени чрез действия.

В случая е безспорно установено, че е налице настъпил вредоносен резултат, в следствие на неподаване на заявление за регистрация в установения в закона срок от страна на „ЕЕ. ЕООД в качеството си на данъчно задължено лице по чл.3, ал.1 ЗДДС – безспорно се дължи данък върху добавената стойност, който следва да бъде начислен при извършване на регистрация по чл.96, ал.1 ЗДДС. Т.е. в случая са настъпили вредни последици за фиска, нарушението не е формално и поради тази причина прилагането на чл.28 ЗАНН е незаконосъобразно.

Поради тази причина и с оглед съдебната практика следва издаденото наказателно постановление № 682290-F688238/16.12.2022г. като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

С оглед претенцията от страна на административнонаказващия орган за присъждане на разноски и предвид изхода на делото, такива следва да бъдат присъдени, на основание чл.63д ЗАНН вр. чл.27е НЗПП.

Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №

682290-F688238/16.12.2022г. на Директора Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – София, с което на „ЕЕ. ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.... представлявано от управителя С. С. Й., за нарушение на чл.96, 5 ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., на основание чл.178 ЗДДС.

ОСЪЖДА „ЕЕ. ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ... представлявано от управителя С. С. Й., да заплати на Директора Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – София разноски по делото в размер на 120лв.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6