Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 272 от 26.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 10010/2022
Вид
Определение № 272
Подписан
26.01.2023
В сила
05.03.2025
Състав
ГЕРГАНА БОГОМИЛОВА ЦОНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63г · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 64, б. "б" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 70 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.183, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 186 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 272 гр. София, 26.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Б. Ц. като разгледа докладваното от Г. Б. Ц. Административно наказателно дело № 20221110210010 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д – 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. В. Й., ЕГН **********, срещу електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4352826, издадено от СДВР, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение на ЗДвП, в частност на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Обжалваният електронен фиш е връчен на 23.01.2022г. Видно от приложеното в преписката копие на фиша, действието е извършено лично на жалбоподателя, удостоверено с неговия подпис, поради което е редовно.

Жалбата срещу издадения санкционен акт, съобразно положената върху нея дата от подателя й, както и от тази, фигурираща върху щемпела за входящ номер, с която е заведена в деловодството на наказващия орган, е депозирана на 25.07.2022г. Потвърждение тази констатация открива и в отговора от ОПП – СДВР, постъпил с вх.№15815/20.01.2023 г. по описа на СРС. Жалбоподателят не е представил доказателства, които да опровергават този факт.

При така проведената ретроспекция на извършените процесуални действия настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с жалба, която е подадена след изтичане на преклузивния срок, установен с нормата на чл.59, ал.2 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба “Нарушителят, поискалият обезщетение и собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, може да обжалват актовете по чл. 58д в 14-дневен срок от връчването им, а прокурорът може да подаде протест в 14-дневен срок от издаването им”. Изхождайки от разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 183, ал. 2 НПК: “Срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на 1 следващия ден и изтича в края на последния ден” и вр.чл.183, ал.4 от НПК: „Когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден“, е видно, че срокът за обжалване в конкретния случай е изтекъл на 07.02.2022 г., който ден е бил първият присъствен ден /понеделник/, предвид обстоятелството, че 06.02.2022г. е съвпадал с почивен ден (неделя). Същевременно по делото не са представени никакви доказателства за наличието на “уважителни причини”, досежно пропускането на определения от закона срок, а липсва и изрично обективирано искане за неговото възстановяване по реда на чл. 186 НПК. В тази връзка съдът намира за необходимо да спомене, че волята на жалбоподателя за възстановяване на срока следва да бъде недвусмислено и ясно формулирана, а не да се очаква да бъде презюмирана от съда, дори и въз основа приложения към жалбата.

В доктрината и съдебната практика е господстващо разбирането, че предвидените от законодателя срокове за обжалване са преклузивни и за спазването им съдът е длъжен да следи служебно. Тяхното пропускане преклудира /прекратява/ потестативното процесуално право на жалба от заинтересованите лица и представлява своеобразна пречка за проявлението на неговия суспензивен и деволутивен ефект.

Съгласно чл. 64, б. “б” ЗАНН: “Влизат в сила наказателните постановления, предупрежденията, резолюциите и електронните фишове, които не са били обжалвани в законния срок”, поради което е налице отрицателна предпоставка за валидното сезиране на съда и невъзможност да бъде извършена проверка, досежно законосъобразността и правилността на атакувания електронен фиш, предвид обстоятелството, че посоченият акт е окончателно стабилизиран и е породил своите правни последици в обективната действителност. За жалбоподателя остава открит единствено извънредният способ за възобновяване на административнонаказателни производства, разбира се ако са налице визираните в разпоредбата на чл. 70 ЗАНН предпоставки.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено, а жалбата оставена без разглеждане като просрочена.

Така мотивиран и на основание чл.63г от ЗАНН, Софийски районен съд, 2-ри състав, НО,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД №10010/2022г. по описа на Софийски районен съд, НО, 2-ри състав.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната жалба от А. В. Й., ЕГН **********, срещу електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4352826, издадено от СДВР, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, като процесуално недопустима.

2

ВРЪЩА постъпилата жалба на нейния подател А. В. Й..

Преписи от определението да се връчат на жалбоподателя А. В. Й. и на СДВР /за сведение/.

Определението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град, по реда на Глава тринадесета от АПК, в седемдневен срок от получаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3