Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5504 от 01.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 72885/2024
Вид
Определение № 5504
Подписан
01.02.2025
В сила
01.02.2025
Състав
РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.102з, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127-128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127-128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.145, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 30 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.32, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44, ал.3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.73, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.87 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.91 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.8 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 405, ал.1 · Закон за съдебната власт
  • чл.1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
  • чл.23 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5504 гр. София, 01.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110172885 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 399115/09.12.2024 г., от П. А. С. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. С* чрез адв. П. В. Й., със съдебен адрес: гр.София, кв. "М*, ет. партер, офис:магазин 5-1, тел. [email protected] срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Р*,, с която са предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД чл.439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че П. А. С. не дължи по отношение на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД следните суми: Главница 553.64 лв. /петстотин петдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/, Лихви – 803.48 лв. /осемстотин и три лева и четиридесет и осем стотинки/, Разноски - 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/, Такси – 124.00 лв. /сто двадесет и четири лева/, сума в общ размер на 1731.12 лв. /хиляда седемстотин тридесет и един лева и дванадесет стотинки/, произтичащи от Изпълнителен лист издаден на 17.06.2015 г. от Районен съд – София на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 16.03.2015 г. по ГД № 12333 от 2015 г. по описа на СРС, като погасени по давност, неизвършена цесия и настъпила перемция.

В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищеца има издаден Изпълнителен лист издаден на 17.06.2015 г. от Районен съд – София на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 16.03.2015 г. по ГД № 12333 от 2015 г. по описа на СРС, за което е образувано изпълнително дело № 905/2016 г. по описа на Ч. Б. с рег. № 856.

Твърди се, че изпълнителното дело е прекратено, поради перемция.

Ответникът не е конституиран като взискател, защото цесията не е връчена на ищеца (възражение за цесия); защото е конституиран по прекратено дело, защото липсва акт на СИ за констиутиране на ответника. Счита, че вземането 1 е погасено по давност. Излага изложение на фактите.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски по чл.38 ЗА.

Прилага следните писмени доказателства и доказателствени средства: няма такива

Моли да се изиска изпълнително дело № 905/2016 г. по описа на Ч. Б. с рег. № 856 В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва исковата претенция, като твърди, че са предприети множество изпълнителни действия, които прекъсват давността., Твърди, че е имало подадени молби за насочване на изпълнителни действия, които са прекъснали петгодишната давност.

Позовава се, че за периода от 13.03.2020 г до 20.05.2020 г. са спрели да текат всички срокове, заради извънредното положение. Излага правни доводи за размера на давността и за прекъсване на давността.

Моли съдът да отхвърли исковата претенция. Прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски и прилага списък по чл.80 ГПК.

Моли съда да изиска изпълнително дело № 905/2016 по описа на Ч. Б., рег. № 856 към КЧСИ.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. П. В. Й., със съдебен адрес: гр.София, кв. "М*, ет. партер, офис:магазин 5-1, тел. [email protected], която представителна власт важи за всички инстанции (л.10-11 от делото). Моли да бъде уведомен по електронната поща.

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В този хипотеза, за всеки иск, който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д.

№ 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове за всеки един от ищците.

Защитаваният материален интерес е 1731.12 лева, поради което такса е в размер на 69.25 лева.

Ищецът представя документ по чл.128, т.2 ГПК с молба с вх. № 2

409636/17.12.2024 г. Със същата молба представя документа по чл.102з, ал.3 ГПК. (л.20-22 от делото).

По редовността на ИМ и доклада на делото

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да бъде изготвен проект за доклад по чл.146 ГПК.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Следва да се изиска изпълнително дело № 905/2016 г. по описа на Ч. Б. с рег. № 856 на Камарата на ЧСИ.

Съдът служебно приема, че следва да се изиска за послужване гр. д. № 12333/2015 г. по описа на СРС, до влизане в сила на решение по настоящото дело.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора или един от способите по ГПК – признаване на иска, признаване на факти, неприсъствено решение и др., като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не 3 са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за първата свободна дата е 04.03.2025 година от 09.45 часа, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК – Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 399115/09.12.2024 г., о т П. А.

С. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. С* чрез адв. П. В. Й., със съдебен адрес: гр.София, кв. "М*, ет. партер, офис:магазин 5-1, тел. [email protected] срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Р*,, с която са предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД вр. чл.439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че П. А. С. не дължи по отношение на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД следните суми: Главница 553.64 лв.

/петстотин петдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/, Лихви – 803.48 лв.

/осемстотин и три лева и четиридесет и осем стотинки/, Разноски - 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/, Такси – 124.00 лв. /сто двадесет и четири лева/, сума в общ размер на 1731.12 лв. /хиляда седемстотин тридесет и един лева и дванадесет стотинки/, произтичащи от Изпълнителен лист издаден на 17.06.2015 г. от Районен съд – София на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 16.03.2015 г. по ГД № 12333 от 2015 г. по описа на СРС, като погасени по давност, неизвършена цесия и настъпила перемция.

В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищеца има издаден Изпълнителен лист издаден на 17.06.2015 г. от Районен съд – София на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 16.03.2015 г. по ГД № 12333 от 2015 г. по описа на СРС, за което е образувано изпълнително дело № 905/2016 г. по описа на Ч. Б. с рег. № 856.

Твърди се, че изпълнителното дело е прекратено, поради перемция. Ответникът не е конституиран като взискател, защото цесията не е връчена на ищеца (възражение за цесия); защото е конституиран по прекратено дело, защото липсва акт на СИ за констиутиране на ответника. Счита, че вземането е погасено по давност. Излага изложение на фактите.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски по чл.38 ЗА.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва исковата претенция, като твърди, че са предприети множество изпълнителни действия, които прекъсват давността., Твърди, че е имало подадени молби за насочване на изпълнителни действия, които са прекъснали петгодишната давност. Позовава се, че за периода от 13.03.2020 г до 20.05.2020 г. са спрели да текат всички срокове, заради извънредното положение. Излага правни доводи за размера на давността и за прекъсване на давността.

Моли съдът да отхвърли исковата претенция. Прави искане делото да се гледа в 4 негово отсъствие. Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски и прилага списък по чл.80 ГПК. чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:

Отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД вр. чл.439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че П. А. С. не дължи по отношение на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД следните суми: Главница 553.64 лв.

/петстотин петдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/, Лихви – 803.48 лв.

/осемстотин и три лева и четиридесет и осем стотинки/, Разноски - 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/, Такси – 124.00 лв. /сто двадесет и четири лева/, сума в общ размер на 1731.12 лв. /хиляда седемстотин тридесет и един лева и дванадесет стотинки/, произтичащи от Изпълнителен лист издаден на 17.06.2015 г. от Районен съд – София на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 16.03.2015 г. по ГД № 12333 от 2015 г. по описа на СРС, като погасени по давност, неизвършена цесия и настъпила перемция.

Възражения на ответника – възразява да е изтекла погасителна давност. Същата е петгодишна. Излага факти и обстоятелства, които са прекъснали давността. чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават ;

Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

Страните не спорят, че между тях има образувано изпълнително дело № 905/2016 г. по описа на Ч. Б. с рег. № 856 на Камарата на ЧСИ на Камарата на ЧСИ, въз основа на изпълнителни листа по гр. д. № 12333/2015 г. по описа на СРС.

Страните спорят дали вземането, установено по гр. д. № 12333/2015 г. по описа на СРС, е погасено по давност. чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест: