Решение № 101 от 17.07.2026, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Силистра, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева при участието на секретаря Ели Ст. Николова като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20263400500212 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 163/19.03.2026 г., постановено по гр. дело № 946/2024г. по описа на Районен съд – Силистра, е оставено без уважение възражението на Й. М. Т. за недопустимост на иска с правно основание чл. 29, ал. 3 СК, признато е за установено по отношение на Й. М. Т., че Р. С. П. с ЕГН ********** от гр. Силистра е едноличен собственик поради преобразуване на лично имущество на 72,12/100 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Силистра, одобрена със заповед РД- 18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в сграда с идентификатор ***, построена в имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр.Силистра, ул. “Симеон Велики” № 163, ет. 4, ап. 7, представляващ апартамент с площ от 137,10 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено помещение № 7 и избено помещение 7-I, двете с площ от 33,99 кв.м., таванско помещение № 7 с площ от 23,64 кв.м., ведно със съответните идеални части от избено помещение № 1а с площ от 7,56 кв.м. и 12,80 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, като е 1 отхвърлен искът, чрез който ищцата моли съда да признае за установено, че тя е едноличен собственик и на останалата част от описания имот, отхвърлен е искът, предявен от Р. С. П. против Й. М. Т., чрез който ищцата моли съда да признае за установено, че тя е едноличен собственик поради преобразуване на лично имущество на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Силистра, одобрена със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в сграда с идентификатор ***, построена в имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр. Силистра, ул.

“Македония” № 52, ет. 1, представляващ обект за здравни и социални услуги с площ от 47,15 кв.м., ведно с 17,51 % ид.ч. от общите части на сградата и 18,74 кв.м. от дворното място, в което е построена сградата, както и иска, предявен от Р. С. П. против Й. М. Т., чрез който ищцата моли съда да й определи по голям дял от придобитото по време на брака й с ответника имущество, включващо:

-самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Силистра, одобрена със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в сграда с идентификатор ***, построена в имот с идентификатор

***, с административен адрес: гр. Силистра, ул. “Симеон Велики” № 163, ет. 4, ап. 7, представляващ апартамент с площ от 137,10 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 7 (седем) и избено помещение 7-I, таванско помещение № 7, ведно със съответните идеални части от избено помещение № 1а и 12,80 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, -самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Силистра, одобрена със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в сграда с идентификатор ***, построена в имот с идентификатор

***, с административен адрес: гр. Силистра, ул. “Македония” № 52, ет. 1, представляващ обект за здравни и социални услуги с площ от 47,15 кв.м. , ведно с 17,51 % ид.ч. от общите части на сградата и 18,74 кв.м. от дворното място, в което е построена сградата;

- три броя климатици, бойлер, аспиратор, котлон и камина.

Осъден е Й. М. Т. да заплати на Р. С. П. направените по делото 2 разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 50,02 евро за ДТ, 221,78 евро за експертизи и 937,92 евро за адвокатски хонорар, като е отхвърлено искането за присъждане на разноски над така посочените суми и е осъдена Р. С. П. да заплати на Й. М. Т. направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 1465,48 евро за адвокатски хонорар, респективно е отхвърлено искането за присъждане на разноски над така посочените суми.

Недоволен от постановеното решение, е останал Й. М. Т., който чрез процесуален представител го обжалва в законоустановения срок в частта, с която е признато за установено по отношение на него, че Р. Пенчева е едноличен собственик за над 1/ 3 ид. част, поради преобразуване на лично имущество, от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Счита, че същото е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон в тази част, поради което моли да се отмени в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск от Р. Пенчева срещу него и в тази й част.

Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответната страна по жалбата Р. С. П., чрез процесуален представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на деловодни разноски.

СОС като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

В първоинстанционното производство са предявени главни искове с правно основание чл. 23 СК и евентуални - с правно основание чл. 29, ал. 3 СК, като предмет на въззивното производство е искът относно недвижимият имот, представляващ АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр.Силистра, ул. “Симеон Велики” № 163, ет. 4, ап. 7, с площ от 137,10 кв.м., ведно с прилежащото му избени и тавански помещения и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

Не се спори по делото, че страните са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 10.09.2020 г., е прекратен с развод чрез решение № 595 от 02.11.2023 г. по гр.д. № 1570 по описа на СРС за 2023 г. Не се спори също, че по време на брака си чрез договор за покупко - продажба, обективиран в НА 3

№ 26, т. 19 по описа на СВ - Силистра за 2021 г., съпрузите придобили процесния недвижим имот

Ищцата твърди, че продажната цена по процесната сделка е заплатена чрез средства, които преди това й били дарени от нейните родители, поради което претендира, че тя е изключителен собственик на този имот.

В условията на евентуалност твърди, че нейният принос за придобиване на семейното имущество на страните надхвърлял многократно този на ответника, тъй като получаваното от нея трудово възнаграждение било двойно по - високо, а грижите й за обезпечаване нуждите на семейството (пране, чистене, готвене, издръжка на домакинството, плащане на режийни разходи) - многократно по – големи и моли съда да определи за нея по - голям дял от общото имущество, а именно 95 % от същото.

Ответникът Й. М. Т. твърди, че по - голямата част от продажната цена за закупуването на апартамента /45000 лв./, и по - конкретно сумата от 30000 лв., била обща на съпрузите, макар да се съхранявала в банковата сметка на ищцата, като не оспорва, че сумата от 15 000 лева е преведена от родителите на Р. по нейната сметка. Твърди обаче, че сумата, която майката на ищцата превежда по сметка на дъщеря си, е разходвана именно за закупуване на движимите вещи в жилището, които са на стойност 50 000 лева . Твърди, че на него му е била добре позната психиката на ищцата и бил съвсем наясно за това, че след като се купи жилището при условията на купувача - да е с пълното обзавеждане, именно вече бившата му съпруга ще поиска тези мебели и всичко вътре да се махне. За това бил категорично против семейни средства да се разходват за това плащане. Дори заявил, че ако тя настоява, той ще иска да търсят друго жилище. Именно за това, според него, нейните родители предприели тази стъпка, за да задоволят нейното желание и превеждайки такава сума, като и те, и той били наясно, че ще се стигне до изхвърляне на всичко, както и станало на практика. За това и той бил категорично против да се счита, че по този начин квотата на ищцата е завишена, за сметка на нещо,което не съществува, и е платено от родителите й.

Не се спори между страните, че на брокерката, която е посредничела при покупката на имота, са й преведени 5 000 лв., като относно тази сума ответникът твърди, че тя е погасена с част от дарените на ищцата пари и не 4 представлява част от покупната цена на апартамента.

Освен това обръща внимание на факта, че разноските по сделката били 1 698.60 лева /2.5% МД – 1 125.00 лева, 45.00 лева такса вписване и 528.60 лева за нотариален акт, с включен ДДС/ и допълнително преведените от страна на родителите на ищцата 1 120 .29 лв. послужили за плащането им, макар и с 500 лева по-малко, като те не представляват дарение за ищцата, тъй като такова не е записано в превода.

Ответникът не оспорва, че на 02.12.2021г. майката на ищцата е превела сумата от 58 500.00 лева веднъж , втори път на същата дата 12 500.00 лева и трети път 1 120.29 лева или общо 72 120.29 лева, което се установява всъщност и от заключението на ВЛ по ССЕ, а и от другите данни по делото.

Твърди, че останалите средства са вноски от самата ищца, като е направило впечатление и на решаващият съд , че всъщност разходите от тази сметка са по - скоро незначителни, защото тези от сметката на Й., където приходите са основно от заплати за същият период, са над три пъти повече. Така сумата, дарена от родителите, според него, следва да се разпредели: 50 000.00 лева за движимите вещи в жилището, 5 000.00 лева - комисионна на брокерката, тъй като макар да пише „капаро“ за нея, те не са имали предварителен договор с уговорка за заплащане на каквото и да било капаро, сумата от 1 698.60 лева дължими разноски за сделката. Така оставащата сума от сумата от 58 000.00 лева, а именно 15 000.00 лева /12 000 лева + 3 000 лева/ има личен принос за ищцата, като останалата част от 30 000 лева от продажната цена на апартамента /45 000 лв./ е СИО и следва да бъде поделена между нея и ответника, т.е. по 1/3 от СИО за ответника и ищцата, вече прекратена, и 1/ 3 личен принос за ищцата.

Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 и 2 СК гласи, че лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество, а когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.

Между страните не е спорно, че при закупуването на процесния имот те заплатили на продавача по - висока сума, която съгласно уговорката им по тази сделка включвала освен продажната цена за имота в размер на 45000 лв., и цена за обзавеждането и подобренията в него - 50 000 лв.

По делото са допуснати до разпит и изслушани свидетели за 5 установяване на начина, по който страните са набавили средствата за закупуване на придобития по време на брака апартамент, както и движими вещи, съответно за имуществения и фактически принос на всеки от съпрузите в придобиването на тяхното семейно имущество.

Разпитаните свидетели – св. Ф Т и св. С Т, родители на ищцата, заявяват, че за закупуването на имота дарили на дъщеря си свои средства /сумата от 58500 лв., сумата от 12 500 лв. и сумата от 1 120,29 лв./, преведени по банков път на 02.12.2021 г. и предназначени да послужат за заплащане на продажната цена на жилището в размер на 45 000 лв., както и за ремонта и обзавеждането му. Свидетелите отричат твърденията на насрещната страна, че сумата от 10 000 лв., преведена по банков път по сметка на ищцата на 09.09.2020 г., представлявала техен сватбен подарък за двойката, като заявяват, че направили такъв по време на самото сватбено тържество, като подарили на семейството в плик сумата от 5 000 лв.

Отделно от това свидетелите сочат, че в течение на семейния живот на страните тяхната дъщеря получавала два пъти по - високи доходи от съпруга си и осигурявала всичко необходимо за издръжка на домакинството препарати, консумативи, домакински пособия, козметични и хранителни продукти, спално-постелъчно бельо, а също така храна, дрехи, обувки за детето и необходимите за отглеждането му вещи - паяк, триколка, столче за хранене, столче за автомобил. Според наблюденията на свидетелите ответникът не участвал със средства в тези разходи, а отделно от това в период от три месеца по време на брака им той бил контузен и се намирал в отпуск по болест, един месец не бил при семейството си, тъй като посещавал курс във Варна, а други 45 дни отново отсъствал от дома си поради командировка.