Решение № 62 от 23.04.2026, Районен съд - Мадан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. гр.Мадан, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20255430100539 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от А. Б. Б. против И.

Ф. ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1250.00 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че през 2020г. ищецът сключил Договор за предоставяне на кредит от разстояние № * с ответното дружество, по силата на който „И. Ф." ЕООД като Кредитодател му предоставило заем в размер на 1150,00 (хиляда сто и петдесет) лева със срок за връщане 14 месеца и размер на погасителната вноска 190,00 лева. Не разполагал с екземпляр от договора и не може да посочи конкретните параметри, записани като договорни условия в него. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлявал договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. В изпълнение на Договор за предоставяне на кредит от разстояние № * бил заплатил по сметка на ответника сумата от 2 400.00 лева, за което представя разписки от „Изипей" АД както следва: На 30.04.2020г. с Разписка № 0300010856974973 - 200,00 лева, На 02.07.2020г. с Разписка № 0300011190373534 - 150,00 лева, На 28.07.2020г. с Разписка № 0300011334270505 - 100,00 лева,

На 17.03.2021г. с Разписка №

0300012716292265 - 100,00 лева, На 17.05.2021г. с Разписка № 0300013092902964 - 100,00 лева, На 11.08.2021г. с Разписка № 0400013656300695 - 50,00 лева, На 06.10.2021г. с Разписка №

1

0300014028036505 - 100,00 лева, На 19.10.2021г. с Разписка № 0400014124464386 275,18 лева, На 16.12.2021г. с Разписка № 0300014541294128 - 100,00 лева, На 28.07.2022г. с Разписка № 0300016257412232 - 50,00 лева. Част от преведените суми били платени без основание, тъй като сумите били преведени по договор за кредит, който е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит поради сключването му в нарушение на чл.10 и чл.11 от същия закон. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците и са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (чл.23 ЗПК). С пресмятания чрез онлайн калкулатор се установява, че при предоставен заем в размер на 1150,00 лева, срок за връщане 14 месеца, обща сума за връщане 2660,0 лева, ГЛП възлиза на 165,91%, а ГПР - на 373,04%. При това положение договорката за заплащане на законна лихва била нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, като на основание чл.19 ал.5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считали за нищожни. Поради недействителността на договора за заем за ищеца било възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която бил получил по него - 1150,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 2440,00 лева до дължимата от 1150,00 лева в размер на 1250,00 лева била платена при начална липса на основание и като недължима подлежала на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника И. Ф.

ЕООД, с който взема становище за недопустимост и за неоснователност на иска. Посочва, че исковата молба е недопустима за вземанията обективирани в разписка № 0300014541294128 от 16.12.2021г. за сумата от 100.00 лв. и разписка № 0300016257412232 от 28.07.2022г. за сумата от 50.00 лв. Сочи, че договор за кредит № * от 19.12.2018г. е погасен след последно плащане от 19.10.2021 г.. Като двете плащания - 16.12.2021г. и 28.07.2022г. не са по повод процесния договор. При справка в системата се установило, че те въобще не са по нито един договор на ищеца. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, обективирани в: разписка № 0300010856974973 от 30.04.2020г. за сумата от 200.00 лв., разписка № 0300011190373534 от 02.07.2020г. за сумата от 150.00 лв. и разписка № 0300011334270505 от 28.07.2020г. за сумата от 100.00 лв. Сочи, че е приложима общата 5-годишна давност, която е започнала да тече от деня на получаването на престацията.

Т.е. погасителната давност по посочените плащания текат съответно от 30.04.2020г., 02.07.2020г. и 28.07.2020г, а делото е образувано на 06.10.2025г.

Сочи, че е налице сключен между страните договор с посочения от ищцата номер, но той бил от 2018 г. и е за сума от 2000 лева. Договорът бил погасен с 2 последно плащане на 19.10.2021 г.. Като последните две плащания от 16.12.2021 г. и 28.07.2022г. (обективирани в последните две плащания) не са разпределени по този договор. Те въобще не са разпределяни по договор на ищеца. Договорът бил отдавна погасен като неговият текст не се съхранявал.

Оспорва, че плащанията обективирани в разписка № 0300014541294128 от 16.12.2021г. за сумата от 100.00 лв. и разписка № 0300016257412232 от 28.07.2022г. за сумата от 50.00 лв. са разпределени по повод договор за кредит №* от *г. Посочва, че съгласно чл. 23 от ЗПК при недействителност на договор за кредит се дължи неговата главница. Предоставя справка с плащанията.

Видно от справката за плащанията, то с претендираните плащания, включително тези погасени давност е погасена общо сумата от 1075.00 лв..

Ищецът е претендирал като недължима сума за възстановяване 1250.00 лв., като от нея само сумата от 130.64 лв. представляват годна за възстановявани вземания. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Като доказателства по делото са представени и приети заверени копия от следните разписки за извършени плащания от ищеца в полза на ответника чрез ИЗИПЕЙ АД, както следва:

1. На 30.04.2020г. с Разписка № 0300010856974973 за сумата от 200,00 лева, основание за плащане „погасяване“

2. На 02.07.2020г. с Разписка № 0300011190373534 за сумата от 150,00 лева, основание за плащане ЕГН на ищеца.

3. На 28.07.2020г. с Разписка № 0300011334270505 за сумата от 100,00 лева, с основание за плащане „внос“.

4. На 17.03.2021г. с Разписка № 0300012716292265 за сумата от 100,00 лева, с основание за плащане „ПП“

5. На 17.05.2021г. с Разписка № 0300013092902964 за сумата от 100,00 лева, с основание за плащане „вн. по кр. А. Б. Б.“

6. На 11.08.2021г. с Разписка № 0400013656300695 за сумата от 50,00 лева, с основание „плащане по вноска 12 от кредит *)

7. На 06.10.2021г. с Разписка № 0300014028036505 за сумата от 100,00 лева, с основание за плащане „вноска“

8. На 19.10.2021г. с Разписка № 0400014124464386 за сумата от 275,18 лева, основание: плащане по вноска 13 от кредит 23547 и плащане по вноска 14 от кредит *

9. На 16.12.2021г. с Разписка № 0300014541294128 за сумата от 100,00 лева, с основание за плащане „внос“

10. На 28.07.2022г. с Разписка № 0300016257412232 за сумата от 50,00 лева, с основание за плащане „внос“

По делото е допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставения въпрос постъпили ли при ответника сумите, предмет на представените от ищеца разписки ,като се посочи по кой договор е извършено всяко едно от плащанията, както и какви задължения са погасени с всяко плащане. Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза плащанията по договор № 235437 са следните: на 3

30.04.2020г. с разписка № 0300010856974973 - 200,00 лева, на 02.07.2020г. с разписка № 0300011190373534 - 150,00 лева, на 28.07.2020г.с разписка № 0300011334270505 - 100,00 лева, на 17.03.2021г. с разписка №

0300012716292265 - 100,00 лева, на 17.05.2021г.с разписка № 0300013092902964 - 100,00 лева, на 11.08.2021г. с разписка№ 0400013656300695 50,00 лева, на 06.10.2021г. с разписка № 0300014028036505

- 100,00 лева, на 19.10.2021г. с разписка №

0400014124464386 - 275,18 лева. Според заключението на вещото лице общо заплатената сума от ищеца по процесния договор възлиза на 1075 лева, от които 375 лева са заплатени за лихва и 700 лева за главница. Вещото лице посочва, че разписка №0300016257412232 от 28.07.2022г за сумата от 50 лева е отнесена за плащане по Договор за заем № 373055. За Разписка №0300014541294128 от 16.12.2021г за сумата от 100 лева не й била предоставена информация по кой кредит е плащането. Според вещото лице последното плащане по Договор № * е по Разписка от 19.10.2021 г. в размер на 275 лева.

Съдът кредитира изготвената по делото експертиза като обективна и компетентна, отговаряща в цялост на поставените въпроси.

По делото е допуснато изготвянето на съдебно-техническа експертиза по поставени въпроси: Кога е сключен Договор за кредит № * между страните? Вземанията по договора погасени ли са и кога ? Съхранява ли се текст на договора в системата на дружеството? Има ли техническа възможност да се възстанови текста на договора или част от него, без да се създава нов договор? При създаване на такъв договор от системата на дружеството може ли да се гарантира, че текстът му съвпада със сключения между страните Договор за кредит № * ?

В заключението на съдебно-техническата експертиза е визуализирано извлечение от системата на ответното дружество касаещо процесния Договор за заем с № *, от което е видно, че на * г. кредитът е одобрен и средствата по кредита са преведени на ищеца. В периода от 28.01.2019 г. до 08.04.2019 г. кредитът е просрочен, на 05.12.2019г. е даден за събиране, на 05.02.2021 г. е с променен статут „предсъдебен“, а на 19.10.2021 г. е изплатен. Визуализирана е и справка от системата на ответното дружество за разпределение на плащанията по договора, съгласно която на 30.04.2020 г. са платени 200 лева, на 02.07.2020 г. са платени 150 лева, на 28.07.2020 г. са платени 100 лева, на 17.03.2021 г. са платени 100 лева, на 17.05.2021 г. са платени 100 лева, на 11.08.2021 г. са платени 50 лева, на 06.10.2021 г. са платени 100 лева на 19.10.2021 г. са платени 2021 г., като общо платената сума по договора възлиза на 1075 лева, от които главница 700 лева и лихва 375 лева. Според вещото лице към настоящия момент в информационната система са налични единствено частично запазени, редуцирани данни, които не позволяват възстановяване на пълното съдържание на договора. В архива са налични само отделни електронни съобщения, отнасящи се до процеса по сключване на договора. В архива са налични само отделни електронни съобщения (email), отнасящи се до процеса по сключване на договора, които са визуалзиирани от вещото лице. Същите представляват уведомителна 4 кореспонденция и не съдържат пълния договорен текст. Текст на договора не се сърханява. След закриване на договора такъв вече не се съхранява. Поради липсата на съхранен текст на договора, отсъствието на архив на използваните към съответния момент шаблони и извършените последващи софтуерни промени, възстановяването на договора в първоначалния му вид чрез използваната система е обективно невъзможно. Не съществува техническа възможност договорът да бъде генериран в същия вид, в който е бил създаден към датата на неговото сключване. Договорите се генерират на база данните въведени в системата, като размер на главница, данни за лицето (имена, ЕГН, адреси, телефонен номер и т.н.) върху съответния образец според вида договор (избран от клиента при сключването). Самото генериране става също от системата автоматично. Този, конкретен договор е бил погасен.