Решение № 731 от 31.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 731 гр. Пловдив, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20235300501439 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 от ГПК

Постъпила е жалба от И. И. К., в качеството й на длъжник по и.д. № 2011*****0401022, по описа на ЧСИ К. П., с рег.№ ***** на КЧСИ, с район на действие ПОС, против разпореждане №34767/11.04.2023г., с което е оставена без уважение молбата на настоящия жалбоподател с вх.№ 29069/30.03.2023г. за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция. Развити са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди се, че след запорните съобщения от 28.09.2015г. не са предприемани изпълнителни действия. Взискателят е подавал бланкетни молби за изпълнение против движимо и недвижимо имущество, без обаче да конкретизира способа на изпълнение. Счита, че съгл. ТР№2/2015, т.д.№2/2013г., ОСГТК, ВКС, т.10 за да е налице прекъсване на давността в изпълнителния процес е необходимо взискателят да заявява извършване на конкретни изпълнителни действия, да внася съответните такси и разноски за извършването им и да иска прилагане на изпълнителни способи. Счита, че в случая подобни действия не са извършвани. Освен това насрочването на опис също не прекъсва давността, т.к. не е същинско изпълнително действие, а техническо такова, което е подготовка на същинското. Счита, че от 06.11.2018г. е налице бездействие на взискателя. Освен това поддържа, че взискателят не само не е посочил конкретни 1 изпълнителни способи, но не е и внасял разноските за тях. Позовава се на съдебна практика . Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и за прекратяване на делото.

Претендира разноски.

Ответната страна „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е оспорило жалбата.

Подробно е посочило кога какви действия са искани и предприемани по делото, с което обосновава и становището си за неоснователност. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски- юрисконсултско възнаграждение.

Съдебният изпълнител е изложил в мотивите си, че жалбата е допустима, но неоснователна, като излага съображения, че не са налице предпоставките за обявяване на настъпила перемпция на изпълнителното производство. Счита, че такава може да настъпи само ако взискателят не поиска извършване на изпълнително действие в рамките на две години, като не е необходимо изпълнителното действие да е предприето. Посочва, че взискателят му е възложил правомощия по чл.18 от ЗЧСИ и по делото са извършвани изпълнителни действия, както и да подавани нарочни молби за предприемане на изпълинителни действия, които прекъсват перемпционния срок.

След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в срок е и е допустима като насочена против отказ на съдебен изпълнител да прекрати производството , съгл. чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.

По същество намира следното :

Производството по и.д. №2011*****0401022, по описа на ЧСИ К. П., с рег.№ ***** на КЧСИ, с район на действие ПОС, е образувано на 24.06.2011г. по молба на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за събиране на вземането му от И. И. Д. / впоследствие К./ по изпълнителен лист, изд. по ч.гр.д.№5681/11, ПРС. В молбата са възложени правомощия за събиране на вземането на ЧСИ на осн. чл.18 от ЗЧСИ.

При проверка на документите по изпълнителното дело, съдът констатира следните действия, които водят до прекъсване на давността по чл.433, ал.1, 8 от ГПК : на 30.04.2013г.- насрочен опис на движими вещи; на 28.07.2015г.- насрочване на опис на движими вещи; на 28.09.2015г. молба на взискателя за налагане на възбрана и за опис на движими вещи; на 12.08.2016г.- молба на взискателя за използване на всички изпълнителни способи; на 12.08.2016г. молба на взискателя за използване на всички изпълнителни способи; на 25.04.2017г. насрочване на опис на движими вещи; на 04.12.2017г. – молба на взискателя за налагане на запор; на 12.10.2017г. – наложени запори на банкови сметки; на 02.11.2018г.- молба на взискателя за насрочване на опис на движими вещи; на 23.08.2019г. – молба на взискателя за налагане на запор, възбрана и описи.; на 13.10.2020г. – молба на взискателя за налагане на запор, описи и възбрани; на 06.11.2020г. насрочване на опис на движими вещи; на 04.11.2021г. молба на 2 взискателя за налагане на запор, възбрана и описи; на 23.01.2023г. – молба на взискателя за налагане на запор, възбрана и описи.

С оглед така установеното от фактическа страна за периода 2011-2023г., спорът се заключава дали име период, в който не са предприемани изпълнителни действия, които да прекъсват давността и респ. дали е настъпила перемпция. Всъщност жалбоподателят твърди че извършваното по изпълнителното дело е само формално и не следва да се преценява като действия прекъсващи давността в изпълнителния процес, доколкото не са извършвани ефективни изпълнителни действия, за които и да са внасяни разноски.

Съдът намира следното от правна страна : Нормата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда изпълнителното производство да се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като изключение от това правило правят делата за издръжка. Съгласно трайната съдебна практика и задължителните указания, дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ , а именно - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Указано е и че кредиторът следва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ. Съгласно същото ТР не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Следва да се посочи и че при възлагане на съдебния изпълнител да извърши действията по събиране на вземането, взискателят може и да не е внесъл авансово дължимите такси и разноски за конкретно действие. В този смисъл насрочването на опис или налагането на запор, макар и без предварително да са внесени дължимите такси, прекъсва давността, т.к. е налице опит за събиране на вземането. Прекъсването на давността не е обусловено и от реално извършване на насрочения опис, т.к. липсва законово основание за подобно стеснително тълкуване на изпълнителните действия прекъсващи давността. Отделно от това практиката приема и че искането на взискателя за предприемане на конкретни изпълнителни действия също прекъсва давността, макар и той да не е внесъл авансово дължимите разноски за това.

3

Това е така, т.к. от значение е активността на взискателя, а определянето и внасянето на разноски и насрочването на изпълнително действие зависи от волята на съдебния изпълнител.

С оглед тези разяснения на предпоставките за прилагане на давността в изпълнителния процес, съдът намира, че в случая процесното изпълнително дело не е прекратено по право. В този период не се установява отрязък от две години, през които да не са предприемани действия по събиране на дълга или действия на ЧСИ по насрочване на изпълнителни способи. На първо място следва да се посочи, че още с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е упълномощил съдебния изпълнител да извършва изпълнителни действия, съобразно чл.18 от ЗСЧИ, т.е. в този случай не е необходимо взискателят да има молби за започване и прилагане на даден изпълнителен способ, а е достатъчно съдебният изпълнител да не е бездействал в период от две години. Видно от посочените факти по изпълнителното дело не е налице нито един период от две години, в който да се са предприемане изпълнителни действия. Нащо повече, взискателят, въпреси възлагането на правомощия на съдебния изпълнител и сам е проявявал ежегодно активност, като е искал извършването на различни изпълнителни действия. Отделен е въпросът, че не е открито имущество на длъжника, върху което да се изпълнява / като самият длъжник също не е открит/.

Следва да се посочи и че за прекъсване на давността е без значение дали изпълнителния способ е осъществен, необходимо е да е насочено изпълнение, като без правно значение е защо не е завършено, т.к. в случая е необходимо доказване на факта, че изпълнението не е изоставено.

Ето защо съдът намира, че не е налице нито един период от две години, в който да не е прекъсван перемпционния срок, поради което и не са настъпили предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителното производство не е прекратено по силата на закона.

Съдебната практика, на която се позовава жалбоподателят е неотносима към спорния предмет, т.к. не касая разяснения във връзка с прилагане на перемпцията.

Постановеният отказ на съдебния изпълнител да прогласи това прекратяване е законосъобразен, а подадената жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на ответната страна сумата от 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

По изложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалба вх.№ 16749/25.05.2023г. на И. И. К., ЕГН 4

**********, в качеството й на длъжник по и.д. № 2011*****0401022, по описа на ЧСИ К. П., с рег.№ ***** на КЧСИ, с район на действие ПОС, против разпореждане № 34767/11.04.2023г., с което е оставена без уважение молба с вх.№ 29069/30.03.2023г. за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция.

ОСЪЖДА И. И. К., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България топлофикация“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 100лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5