Решение № 110 от 29.10.2020, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

Номер 110

29.10.2020 г.

Град З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – З.

На 29.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Прокурор:

Председател:

Р. С. Ю.

Районна прокуратура - З.

Д.Х. като разгледа докладваното от Д.Х. Административно наказателно дело № 20205420200085 по описа за 2020 година

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С.И.И. ЕГН **********, адрес: гр. З. ул. „А. № 13, вх. Б, ет. 2, ап. 6, обл. С., чрез пълномощника си адв. Н.Д. със съдебен адрес: гр. З. бул. „България“ № 114, ет.2, офис 2, общ. З. обл. С. срещу Наказателно постановление № ..000../..0 г. на Началник РУ към ОДМВР-С., РУ - З..

В жалбата си жалбоподателят, чрез пълномощника в законно установения срок обжалва изцяло Наказателно постановление № ..000../..0 г. на Началника на РУ - З. към ОДМВР - С., като неправилно и незаконосъобразно.

С процесното наказателно постановление на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП.

Твърди, че в АУАН и НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, съобразно която издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. Посочената разпоредба не съдържа състав на административно нарушение, а е процесуална норма и определя реда, по който наложената с фиш глоба се изпраща за събиране чрез публичния изпълнител. Тази норма не съдържа конкретно правило за поведение, насочено към неограничен кръг правни субекти. Недопустимо е и систематичното място на разпоредбата в нормативният акт да е след санкционната норма по чл. 185 от ЗДвП.

1

Твърди, че наказващият орган е допуснал смесване на понятията за принудителна административна мярка и административно нарушение.

Управлението на МПС с наложено наказание „глоба“, незаплатена в срока за доброволно плащане, е основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,6. „д“ ЗДвП, но не и за налагане на административно наказание по чл. 185 от ЗДвП. Описаното деяние в обстоятелствената част на процесното НП, не представлява въобще административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН.

По отношение на липсата на състав на административно нарушение по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП и съответно чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, е формирана трайна и непротиворечива съдебна практика от районните и административни съдилища.

Твърди също така, че не е извършил вмененото му административно нарушение по ЗДвП.

С оглед изложеното, моли, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Претендира за направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Пълномощникът му адв. Н. Д. поддържа жалбата и моли да се отмени издаденото срещу доверителя му НП като неправилно и незаконосъобразно издадено.

Въззиваемият редовно призован не изпраща представител. С писмено становище, моли да се остави жалбата без последствие и се потвърди издаденото НП.

Районна прокуратура - З. също редовна призована не изпраща представител и не взема становище по делото.

Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

С атакуваното Наказателно постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева за нарушение на чл.186, ал.7 ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП Постановлението е издадено въз основа на АУАН № 13833/14.07.2020 г.

В АУАН жалбоподателят не е посочил възражения. В АУАН актосъставителят не е посочил от кой нормативен акт е нарушената разпоредба на чл.186, ал.7.

Компетентността на актосъставителя произлиза от закона, а тази на наказващия орган от посочената и приложена по делото заповед на Министъра на вътрешните работи.

Като свидетели по делото са разпитани А.Б. и Й.Б., полицейски 2 служители. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй като те не влизат в противоречие помежду си, а и с останалите събрани по делото доказателства. От техните показания съдът приема за установено, че на посочената дата в АУАН двамата свидетели спрели за проверка до т. нар.

„К.Ч.“, по пътя З.- с. Б., товарен автомобил „Ф.“, управляван от жалбоподателя. При направена справка в системата се установило, че водачът управлява автомобила като има незаплатена глоба. Преценили, че това е адм. нарушение/имали и такива указания/ и съставили АУАН. Водачът отишъл до гр. З. заплатил глобата и се върнал. След нова проверка в системата, полицейските служители установили, че глобата е платена, след което върнали СУМПС на водача и той продължил пътя си.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

Атакуваното НП е издадено незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

В случая както актосъставителя, така и наказващия орган са приложили неправилно материалния закон. Нормата на чл.186, ал.7 от ЗДвП не представлява състав на адм. нарушение. Тя само посочва, че ако глобата, наложена с фиш не е платена в 7 дн. срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила НП и се изпраща за събиране от публичния изпълнител.

Следва да се посочи, че неплащането по доброволен път на наложена глоба не е адм. нарушение, а влече след себе си други последицидопълнителни разходи по принудително събиране и т.н. Не случайно законодателят е създал органи по принудително събиране, чиято работа е да събират държавни вземания, които не са платени доброволно. Ако се признае възможност за санкциониране при неплащане на глоба, то задълженията на соц. Слаби граждани биха се увеличили многократно, каквато не е целта на адм. наказание. Неговата цел не е да се създадат финансови затруднения на гражданите, а да се превъзпитат гражданите към спазване на правния порядък.

Друго съществено нарушение, водещо до отмяна на атакуваното НП е непосочването в АУАН от кой нормативен акт е нарушената разпоредба на чл.186, ал.7. По този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

С оглед изхода на делото, ОДМВР – С. ще следва да заплати на С.И.И. разноски по делото за адвокат, в размер на 300,00 лева.

Водим от горното, съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно № ..000../..0 г. на Началник РУ към ОДМВР-С., РУ – З. с което на С.И.И. ЕГН **********, адрес: гр. З. ул. „А. № 13, вх. Б, ет.

2, ап. 6, обл. С., е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20,00 (двадесет) лева за нарушение на чл.186, ал. 7 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР – С. да заплати на С.И.И. разноски по делото в размер на 300,00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд-С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – З.: _______________________ 4